Решение № 15142 от 8.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3340/2019 г.

Решение № 15142 от 8.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3340/2019 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Център "Фонд за лечение на деца" със седалище в гр. София срещу Решение № 327 от 11.01.2019 г. по адм. дело № 5796 по описа за 2018 г. на Административен съд - София - град, с което е отменена Заповед № 398/10.05.2018 г. за отказ от организационно и финансово подпомагане на директора на Център "Фонд за лечение на деца" към Министерство на здравеопазването и преписката му е изпратена за ново произнасяне по заявление за подпомагане №З-093/26.01.2018 г., подадено от К. Цанова, в качеството й на родител и законен представител на малолетното дете А. Ц., при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Изложени са съображения за незаконосъобразност и неправилно прилагане на чл. 4 и чл. 43 от Правилника за дейността и организацията на работа на Център "Фонд за лечение на деца" /ПДОРЦФЛД/ – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Предвид настъпила промяна в нормативната база преди разглеждане на делото в касационната инстанция- закриване на Център "Фонд за лечение на деца" и поемане на неговата дейност от Националната здравноосигурителна каса, като касационен жалбоподател е конституиран управителят на НЗОК, представляван от адв. Андреева, която поддържа подадената касационна жалба. Ответницата А. Ц. от [населено място], чрез своята майка и законен представител К. Цанова, оспорва касационната жалба в писмен отговор. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна към момента на депозирането й, с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд я намери за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е Заповед № 398 от 10.05.2018 г. на директора на Център "Фонд за лечение на деца", с която на А. Ц., родена през [година], с диагноза: Детска церебрална парализа- квадриплегична спастична форма. Паралитична луксация на лява тазобедрена става, статус пост операционен. Пес калканеус паралитикус билатералис е отказано организационно и финансово подпомагане за изработване на ортопедични помощни средства- следоперативна стабилизираща подпора от пяна и ортези по индивидуална поръчка. Отказът е мотивиран с наличието на следната отрицателна предпоставка: чл. 4, предложение предпоследно от ПДОРЦФЛД- "Фондът не финансира дейности по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 3 и 4, които вече са осъществени или се осъществяват по отношение на пациента, преди издаването на заповед по чл. 43". В отказа е посочено, че видно от електронно писмо с вх. №З-93-14/17.04.2018 г. от В. Камерландер, представител на търговско дружество "Полиг", Германия, пациентът А. Ц. е получила медицинските изделия, съответно стабилизираща подпора на 22.01.2018 г. и AFO ортези на 2.03.2018 г. С постановеното решение Административен съд София - град е отменил оспорения административен акт, след като е обосновал извод за издаването му при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила на чл. 34 и чл. 43 от Правилника за дейността и организацията на работа на Център "Фонд за лечение на деца" (ПДОРЦФЛД), понастоящем отменен. При извършената подробна преценка на събраните по делото доказателства, съдът е установил, че не са спазени законоустановените срокове за насрочване заседание на Обществения съвет и изготвяне на доклади от външните експерти, което от своя страна е препятствало своевременното произнасяне на компетентния орган и интервенирането на детето навреме и съответно осигуряване на средствата за необходимите ортези чрез подпомагане от ЦФЛД. Първоинстанционният съд е приел, че допуснатите нарушения на цитираните административнопроизводствени правила са съществени, защото са попречили на изясняването на всички факти и обстоятелства от значение за случая и на правилното прилагане на материалния закон. В тази насока съдът се е позовал на медицинската документация, приложена по делото, сочеща непротиворечиви становища на лекарите в изготвените доклади и ненужното изискване на становища от още двама специалисти, което е препятствало спазването на сроковете в ПОДРЦФЛД. Развити са подробни съображения за нарушения на разпоредби от Закона за закрила на детето, Закона за здравето, Закона за здравното осигуряване, Конституцията на Република България, както и разпоредби на европейското законодателство. Решението на Административен съд София- град е валидно и допустимо, разгледано по същество правилно, постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила. Не са налице визираните в жалбата касационни основания. При всестранно, пълно и ясно установената фактическа обстановка, въз основа на доказателствата в административната преписка, първоинстанционният съд е формирал правилен извод за незаконосъобразност на процесната заповед на Центъра "Фонд за лечение на деца". Изводите на АССГ се споделят от настоящия касационен състав на Върховен административен съд, шесто отделение, поради което, на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. По отношение на възраженията на касатора, че част от медицинските изделия са закупени от родителите преди подаване на заявлението, както и че становищата на експертите се различавали, а в рамките на производството не било установено да са налице условия за спешност, следва да се има предвид, че те противоречат на събраните по делото доказателства. В Протокол № 28 от редовно заседание на Обществения съвет към ЦФЛД от 09 май 2018 г. ясно е обективирано мнението на експертите, че посочените медицински изделия са необходими след проведената оперативна интервенция и то в условията на спешност. Такива са изказванията и на д-р И. Гюров, и на доц. С. Тодоров, а становището на проф А. Балтов, че следва на всяка цена да има ортезиране след оперативното лечение, но това може да стане и в България, не влиза в с колизия с мнението на другите експерти. Следва да се има предвид обаче, че към момента на неговото изявление /21.03.2018 г. / оперативната интервенция е приключила преди повече от два месеца, а ортезите са доставени. Доказателство за спешността на постоперативната терапия, включваща изработване на индивидуално фрезован елемент от пяна за съхранение и US- ортези е и полученото писмо от Детска клиника по ортопедия за деца с физически увреждания ASHAU GMBH, Германия, адресирано до "Здравната каса", в което се подчертава, че тези медицински изделия следва да бъдат изработени задължително, за да се обезпечи терапията. Следователно, в тази му част административният акт е издаден без да бъде изяснена предлаганата алтернатива, съставляващо нарушение на чл. 35 от АПК. Голословно е твърдението в касационната жалба, че становището на д-р Й. Гюров не може да бъде взето под внимание, тъй като той нямал характеристиките на външен експерт, защото с нарочно писмо /л. 42 от първоинстанционното дело/именно директорът на център "Фонд за лечение на деца" го е сезирал и отправил искане да изрази становище по представения случай на А. Ц.. В административния акт липсва съпоставка на събраните от органа данни с датата на подаване на заявление, вх. № 3-093/26.01.2018 г., както и конкретни фактически основания. В тази връзка следва да се има предвид и това, че административният орган явно е възприел, но не е посочил и въобще не е обсъдил становището на експерта, който насочва детето и неговата майка към лечение, вкл. постоперативно, в българско лечебно заведение. Въпросите дали са налице отрицателните предпоставки на чл. 4 от ПДОРЦФЛД, в хипотезите "дейностите по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 3 и 4 вече са осъществени или се осъществяват по отношение на пациента, преди издаването на заповед по чл. 43", както и произходът на средствата, с които се твърди, че са закупени медицинските изделия за А. Ц., не намират своя отговор в отказа за организационно и финансово подпомагане. Решението на административния орган да откаже финансово подпомагане е взето, без да е установено изпълнение на изискванията на чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 3 и 4 от Правилника. Вместо това директорът на ЦФЛД е приел, че заявлението е подадено за дейност, която вече е осъществена и е постановил отказ на исканото финансово подпомагане. При така съдържащите се в административната преписка данни, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че нито Общественият съвет, нито директорът на Център "Фонд за лечение на деца" са обсъдили всички факти и обстоятелства от значение за случая. Нещо повече, постановената заповед е в противоречие с доказателствата, събрани в производството по издаване на административния акт. Касационният състав на съда приема, че предвид установените фактически обстоятелства, следва да бъде споделен извода на първоинстанционния съд за допуснато нарушение на материалния закон. Административният орган се е формализирал, като е приел, че е налице подадено след срока заявление и постоперативните медицински изделия са вече получени. За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че оспорената заповед за отказ за организационно и финансово подпомагане не съответства на смисъла и духа на закона, защото всеки пациент има право на достъп до модерни методи на лечение (чл. 86, ал. 1, т. 11 от Закона за здравето), вкл. и постоперативно, в случай като разглеждания, когато те се прилагат/изработват в чужбина и ще подобрят качеството и продължителността на живота му. Не следва да се пренебрегва обстоятелството, че административният орган е отказал финансиране на формално основание без да съобрази противоречието му с по- високи по степен нормативни актове. В този смисъл показателно и относимо към настоящия случай е решението на Европейския съд по дело С-173/09 "Г. Елчинов срещу НЗОК", в което се посочва, че след като лечението е било необходимо, животоспасяващо и спешно, то същото не е трябвало да му бъде отказано само на това основание. Оспореният административен акт е незаконосъобразен и като го е отменил и е върнал преписката на административния орган за ново решаване на въпроса по същество, Административен съд София – град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на направените разноски за тази инстанция за адвокатско възнаграждение по смисъла на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата. Разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗА предвижда, че адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. В настоящия случай, в представения по делото договор за правна защита и съдействие е налице вписване, че правната помощ се оказва от адвоката безплатно, с оглед на обстоятелството, че клиентът е малолетен, т. е. възнаграждението е договорено в условията на чл. 38, ал. 1, т. 2. Адвокатът е поел икономическия риск да окаже безплатна адвокатска помощ и реално е оказал такава - адв. Петрова е изготвила подробен писмен отговор на касационната жалба с развити в нея правни доводи, поради което не може да се твърди, че превратно е упражнила права. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА и предвид изхода на спора, насрещната страна дължи разноски за възнаграждението на адв. М. Петрова, което съдът следва да определи в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 2 и да осъди другата страна да го заплати. За процесуално представителство, защита и съдействие по такъв вид дела, ал. 3 на чл. 8 от Наредбата предвижда адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на адв. М. Петрова от САК, с адрес: гр. София, ул. "Сердика"№ 22, офис 1, етаж 1 сумата от 500 (петстотин) лева, съобразно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,