Решение № 291 от 11.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3000/2015 г.

Решение № 291 от 11.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3000/2015 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на началника на отдел "Местин данъци и такси " при община Стара Загора против решение по адм. д. № 243/2014 г. по описа на АС - Стара Загора. Иска отмяна на решението с доводи за необоснованост и материална незаконосъобразност. Неправилно съдът приема, че за патентния данък се издава ревизионен акт, а не АУЗД. Лицата подават по чл. 61н от ЗМДТ данъчна декларация по образец и сами изчисляват общия размер според дейността, която осъществяват. След като не е изпълнено това задължение доброволно органът по приходите на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК издава АОУЗД, а разпоредбата е приложима за данъчни задължения, които като размер се определят по декларация. Лицето не може да черпи права от неправомерно поведение. За целите на данъчното облагане е достатъчно, че лицето притежава право да осъществява дейност по монтаж, демонтаж, регулиране и балансиране на гуми, а не че е извършвана такава дейност. Не е налице основание за обявяване на нищожност на административния акт, защото не е налице такова несъответствие със закона, което да го лишава от законова опора. Ответната страна ЕТ" МР-Руска Иванова" оспорва касационната жалба. В годишните отчети за процесния период от време 2009-2011 г. е декларирана 100% търговска дейност "търговия на дребно с гуми" и не са отчетени дейности като "автомивка, ремонт, регулиране, балансиране на гуми". Не е декларирано извършване на дейности нито приходи от патентни дейности и не са подавани декларации. Следователно не е приложим чл. 107, ал. 3 от ДОПК. Нищожност е налице поради неспазване на формата на акта и вида на административното производство. Патентен данък се дължи, когато лицето не е регистрирано по ЗДДС и оборотът не превишава 50 000 лв., каквито факти не са установени. Представителят на ВАП дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 277/23.01.2015 г. по адм. д. № 243/2014 г. по описа на Административен съд Стара Загора е обявена нищожност на АУЗД № 38091/5.03.2014 г. на старши инспектор в отдел "Местни данъци и такси" при община Стара Загора, потвърден от началник на отдел "Местни данъци и такси", с който на ЕТ "МР - Руска Иванова" са установени задължения за годишен патентен данък за периодите 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г., със законните лихви в размер общо на 17 788, 30 лв. За да постанови този резултат съдът приема, че патентният данък по чл. 61з от ЗМДТ е годишен за доходи от патентна дейност, а лицата, които подлежат на облагане с патентен данък дължат подаване на данъчна декларация до 31 януари на текущата година, с която декларират обстоятелствата свързани с този данък. В хипотеза на неподадена данъчна декларация по чл. 61н от ЗМДТ, какъвто е настоящия случай, се издава ревизионен акт по чл. 108, ал. 1 и чл. 118 от ДОПК. Съдът приема, че не е спазена формата на акта и вида на административното производство, поради което АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК е нищожен. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. В Глава XIV от ДОПК са регламентирани два способа за установяване на задължения за данъци и здравноосигурителни вноски: 1) предварително установяване на задължения по декларация по реда на Раздел I, глава IХ от ДОПК и 2) установяване с ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК - Раздел II, глава ХIV от ДОПК. В раздел I "Предварително установяване", глава ХIV "Установяване на данъците и задължителните осигурителни вноски" от ДОПК, са налице две хипотези за предварително установяване на задължение по декларация: 1.) по чл. 105 от ДОПК самоизчисляване от задълженото лице на основата и размера на задължението по декларация (дължим данък и задължителни осигурителни вноски). Несъответствията в декларираните обстоятелства се установяват с акт за установяване на задължението по чл. 106, ал. 1 от ДОПК, но задълженията за данъка подлежат на установяване чрез извършване на ревизия. 2) по чл. 107, ал. 1 от ДОПК установяване на размера на дължим данък и осигурителна вноска от органа по приходи въз основа на подадена от задълженото лице декларация. Размерът се съобщава на задълженото лице по чл. 107, ал. 3, като акт може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан реда по чл. 103 от ДОПК, както и когато не е подадена декларация и не е извършена ревизия. Следователно чл. 107 от ДОПК, послужил като основание за издаване на административния акт, е приложим за публични задължения, които се определят като размер по декларация. Такъв е данъкът върху недвижими имоти по чл. 10 и сл. от ЗМДТ, такса битови отпадъци по чл. 9б и чл. 62 и сл. от ЗМДТ, данък върху доходите на физическите лица по ЗДДФЛ. Правният проблем по делото е дали определянето на размера на патентен данък при неподадена декларация от едноличния търговец за целия период от 2009 - 2013 г. става по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, на което основание е издаден АУЗД. Съгласно чл. 61з, ал. 1 от ЗМДТ физическо лице, включително едноличен търговец, което извършва дейности, посочени в приложение № 4 се облага с годишен патентен данък за доходите от тези дейности, при условие, че оборотът на лицето не превишава 50 000 лв. и лицето не е регистрирано по ЗДДС. Общинският съвет определя, съгласно чл. 61к, ал. 1 от ЗМДТ размера на патентния данъка в граници, а данъкът се дължи по чл. 61л, ал. 1 от ЗМДТ за всяка от упражняваните дейности . С чл. 61н от ЗМДТ е създадено задължение за лицата, подлежащи на облагане с патентен данък да подават данъчна декларация по образец, в която декларират до 31 януари на текущата година обстоятелствата свързани с определянето на данъка. В указанията за подаване на декларация по чл. 61н от ЗМДТ в одобрен със заповед № ЗМФ-2025/17.12.2008 г. образец на данъчна декларация е посочено, че данъкът се изчислява от данъчно задълженото лице. Следователно в случая патентният данък се самоизчислява по смисъла на чл. 105 от ДОПК и не се установява и съобщава за внасяне от органът по приходите по смисъла на чл. 107 от ДОПК. Поради това задължението за патентен данък не се установява по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с акт за установяване на задължение по декларация. Дори да е подадена декларация, съгласно чл. 106, ал. 1 от ДОПК, при несъответствия административният орган е задължен да издаде акт за установяване на задължението в ревизионно производство - чл. 106, ал. 3 от ДОПК. В случая обаче дори не е подавана декларация за целия период от 2009-2013 г., поради което задължението може да се установи само с ревизионен акт по реда на чл. 108 от ДОПК, чиито издател с изменението на чл. 119, ал. 2 от ДОПК в сила от 1.01.2013 г. е органът възложил ревизията и ръководителя на ревизията. Следователно правните изводи на съда за допуснато такова съществено нарушение на вида на административното производство и формата на акта, което да има за правна последица нищожност на оспорения административен акт, са обосновани и материално законосъобразни. И двете страни се позовават на решение по адм. д. № 7255/2014 г. по описа на ВАС, VII отд. в смисъла на решение по адм. д. № 12802/2013 г. по описа на ВАС, VII отделение, но те се отнасят за данък по чл. 49, ал. 2 от ЗМДТ за придобиване на имущество- недвижим имот. Предвид изложеното, касационната жалба е неоснователна, а решението следва да се остави в сила. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение