Решение № 404 от 10.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1651/2017 г.

Решение № 404 от 10.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1651/2017 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. при ЦУ на НАП срещу Решение № 2609 от 22.12.2016 г. по адм. дело № 831/2016 г. по описа на Административен съд В., IV състав. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага доводи за неправилност на извода на първоинстанционния съд за нищожност на РА, като поддържа, че определянето на друг орган по приходите за ръководител екип в процесната ревизия е извършено при спазване на разпоредбите на ДОПК и ЗНАП. Иска отмяната на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС В.. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Б. Н. М. с ЕТ "Б. А. - Б. М.", чрез адв. Г. А. оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е и основателна. Предмет на обжалване пред АС В. е бил Ревизионен акт № Р-03000815001154-091-002 от 4.11.2015 г., издаден от В. Г. Х. на длъжност началник сектор, възложил ревизията и Б. А. Г. - главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, при ТД на НАП В., потвърден с Решение № 652 от 29.02.2016 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП, поправено с Решение № 652-П от 7.03.2016 г. Ревизията е повторна, като съгласно ЗВР № Р-03000815001154-0020-001 от 25.02.2015 г., изменена със ЗВР № Р -03000815001154-0020-002 от 12.06.2015 г. като ръководител на ревизията е посочена Т. Л. П. - главен инспектор по приходите при ТД на НАП, ИРМ Р.. С Решение № Р- 03000815001154-098-001 от 24.09.2015 г., издадено от В. Г. Х. в качеството му на началник сектор при ТД на НАП В., на основание чл. 7, ал. 3 от ДОПК е иззето разглеждането и решаването на преписката по ревизията на Б. Н. М. с ЕТ "Б. А. - Б. М.", от Т. Л. П. в качеството на ръководител на ревизията и са възложени правомощията по извършването й на Б. А. Г. при ТД на НАП В., считано от 1.01.2015 г. В решението е налице позоваване на Заповед № Д - 1368 от 24.09.2015 г. на директора на ТД на НАП В.. Съгласно последната, считано от 1.10.2015 г. е изменена Заповед № Д - 928 от 1.07.2015 г. на директора на ТД на НАП В., с която са определени органите по приходите, които да изпълняват функциите на ръководители на ревизии в сектори "Ревизии", отдел "Ревизии", дирекция "Контрол" при ТД на НАП В. за периода от 1.10.2015 г. до провеждане на процедура за избор на ръководители екипи, но за не повече от три месеца, като вместо Т. Л. П. - главен инспектор в сектор "Ревизии", ИРМ Р. при законоустановено отсъствие същата да бъде замествана от Б. А. Г. - главен инспектор по приходите в отдел "Ревизии", ИРМ Р.. С. З. № 464 от 30.09.2015 г. на изпълнителния директор на НАП, Т. Л. П. от длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП В., дирекция "контрол", отдел "Ревизии", сектор "Ревизии" - ИРМ Р. е преназначена на длъжност главен експерт по приходите в ЦУ на НАП, дирекция "Контрол", отдел "Развитие на контролната дейност" - гр. С., считано от 1.10.2015 г. При така представените доказателства АС В. е обосновал извод за нищожност на оспорения РА, като е приел, че извършеното от началник сектор, възложил ревизията изземване на ревизионната преписка е в нарушение на правилата, установени в чл. 7, ал. 3 от ДОПК. Според съда в решението за изземване липсва фактическо основание за осъщественото процесуално действие, като преназначаването на лицето на друга длъжност не съставлява основание за изземване. Прието е също, че заповедта за преназначаване на лицето е с дата, следваща изземването - 30.09.2015 г. и е считано от 1.10.2015 г., а от друга - новата длъжност на лицето е длъжност по чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, т. е. лице, което може да издава актове по чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Обжалваното решение е неправилно по следните съображения: Касационната инстанция намира, че решението от 24.09.2017 г. за изземване на функциите на ръководителя на ревизията е издадено в нарушение на чл. 7, ал. 3 от ДОПК. Цитираната норма възлага изземване на преписката в правомощията на горестоящия орган. По силата на чл. 7, ал. 3 от ЗНАП правомощията по изземване се упражняват от изпълнителния директор на НАП и от териториалния директор, които могат да оправомощават със заповед своите заместници или да определят други служители от агенцията да упражняват техни правомощия. Органът по приходите, възложил ревизията в производството по чл. 118 и сл. ДОПК не разполага с компетентност по чл. 7, ал. 3 ДОПК. Такава компетентност чрез делегация на правомощия по чл. 7, ал. 3 ЗНАП не е предоставена и със заповед на изпълнителния директор на НАП или на териториалния директор на ТД на НАП - П. видно от данните по делото. Следователно, решението за изземване е издадено от некомпетентен орган и не поражда правни последици. Независимо от това промяната в ревизиращия екип чрез смяна на ръководителя на ревизията е извършена валидно със ЗВР № Р - 03000815001154-020-003 от 24.09.2015 г., но на основание чл. 113, ал. 3 ДОПК, която е надлежно връчена на РЛ /л. 5 от преписката/. По делото няма спор, че ревизионното производство на Б. Н. М. с ЕТ "Б. А. - Б. М. е започнало след 1.01.2013 г. По силата на чл. 113, ал. 1, т. 2 от ДОПК /ред. ДВ бр. 82/2012 г. в сила от 1.01.2013 г./ ревизиращите органи по приходите и ръководителят на ревизията са част от съдържанието на заповедта за възлагане на ревизията. В разглеждания случай ревизионното производство е образувано въз основа на заповед за възлагане на ревизия, издадена от орган по приходите, надлежно определен съгласно чл. 112, ал. 1, т. 2 ДОПК от териториалния директор на компетентната ТД на НАП В. - В. Г. Х., началник сектор Ревизии в същата дирекция. Съгласно чл. 113, ал. 3 от ДОПК заповедта за възлагане може да бъде изменяна от органа, възложил ревизията, с нова заповед за възлагане, която се връчва на ревизираното лице. Изменението може да засегне всяко от обстоятелствата от съдържанието на ЗВР по чл. 113, ал. 1 ДОПК, включително и ръководителят на ревизията по чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК. Следователно с издаването на ЗВР от 24.09.2015 г., в която вместо Т. Л. П. като ръководител ревизията е определена Б. А. Г. е извършена валидна промяна в ревизиращия екип. Последният орган по приходите е издал и ревизионния акт заедно с началник на сектор, възложил ревизията. В тази връзка следва да се посочи за основателно твърдението на касатора, че първоначалният орган по приходите, ръководител на ревизията е преназначен на друга длъжност, но в ЦУ на НАП, гр. С., което означава, че същият, макар формално да заема длъжност по чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, последният не може да издава актове по чл. 119, ал. 2 от ДОПК поради липса на териториална компетентност за това. В този смисъл Решение № 12452 от 17.10.2017 г. по адм. дело № 13717/2016 г. по описа на Върховен административен съд, първо отделение, Решение № 13420 от 7.11.2107 г. по адм. дело № 131/2107 г. по описа на Върховен административен съд, първо отделение. Следователно, като е достигнал до извода за нищожност на оспорения РА, АС В. е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. В решението липсват фактически установявания по спора и произнасяне по материалната законосъобразност на установените с акта задължения, поради което делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. По изложените съображения следва да се отмени и решението в частта за разноските. На основание чл. 226, ал. 3 АПК вр. § 2 ДР ДОПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските в настоящото касационно производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение