Решение № 10022 от 13.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6342/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

С решение № 4574 от 20.04.2026 г. по адм. д. № 2875/2025 г. Административен съд – Пловдив (АС - Пловдив) е отменил по жалба на Д. И. К. Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 16/112/03700/04/01 от 12.06.2019 г., издаден от директора на Областна дирекция (ОД) на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) - Пловдив, с който на Д. И. К. е отказана изцяло одобрената финансова помощ по Договор № 16/112/03700 от 08.10.2009 г. и е прекратен договора, като е определено задължение в размер на 24 446 лв., представляваща полученото първо плащане по договора и представляваща публично държавно вземане и подлежащо на възстановяване първо плащане по Договор № 16/112/03700 от 08.10.2009г., ведно със законната лихва върху тази сума.

Срещу решението е подадена касационна жалба от директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ - Пловдив, чрез гл. юрисконсулт Недялкова, в която се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Ответникът – Д. И. К., чрез адв. Бакърджиев от АК – Пловдив, представя писмен отговор, в който оспорва касационната жалба и заявява искане да бъде оставено в сила решението на административния съд. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС – Пловдив е бил АУПДВ № 16/112/03700/04/01 от 12.06.2019 г., издаден от директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ - Пловдив, с който на Д. И. К. е отказана изцяло одобрената финансова помощ по Договор № 16/112/03700 от 08.10.2009 г. и е прекратен договора, като е определено задължение в размер на 24 446 лв., представляваща полученото първо плащане по договора и представляваща публично държавно вземане и подлежащо на възстановяване първо плащане по Договор № 16/112/03700 от 08.10.2009г., ведно със законната лихва върху тази сума.

Съдът е съобразил от фактическа страна следното:

1. На 28.07.2009 г. между ДФЗ и Д. И. К. е сключен Договор №16/112/03700 от 08.10.2009 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по Мярка 112 „Създаване на стопанства на млад фермер” от Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г. (ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони ЕЗФРСР. Съгласно т. 1. 1 от договора, фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 892. 00 лева за изпълнение на всички инвестиции, основни дейности и цели, заложени в бизнес плана по проект № 16/112/03700 и включени в Приложение № 1. Срокът на договора е до 08.10.2012 г., като в т.2.2. е предвидено помощта да бъде изплатена на два етапа – първо плащане в размер на 24 446. 00 лв. и второ плащане в размер на 24 446. 00 лв., при нарастване на икономическия размер на стопанството с 5 икономически единици /ИЕ/. В т. 4. 4, б. "а" – "з" от договора, изчерпателно са изброени основанията, при които фондът отказва да извърши второ плащане и изисква от ползвателя да възстанови цялата сума на полученото първо плащане заедно със законната лихва към него. Към Договор №16/112/03700 от 08.10.2009 г. е сключен Анекс № 1/22.02.2011 г., като се заличава Приложение № 1 и се създава Приложение № 1А – таблица за инвестиции в дълготрайни материални активи.

2. На 08.11.2012 г. Д. К. е подала заявка за второ плащане по Договора, като в тази връзка по преписката е приложен документ “Кандидатстване за второ плащане по М112”, който включва документална проверка на заявката за плащане и повторна проверка от главен експерт.

3. След извършената проверка е издадена Заповед № 03-160-РД/17 от 23.01.2013 г. на директора на Областна дирекция - Разплащателна агенция - Пловдив на Държавен фонд „Земеделие”, с която е отказано изплащането на финансова помощ, представляваща второ плащане по договор № 16/112/03700 от 08.10.2009 г. Заповедта е оспорена по съдебен ред и с решение № 182 от 04.02.2015 г. по адм. дело № 928/2013 г., АС – Пловдив я е отменил, като е върнал преписката на административния орган за продължаване на административното производство по постъпилото заявление за второ плащане. С решение № 10541/10.10.2016 г. постановено по адм. дело № 4121/2015г., ВАС е оставил в сила решението на АС – Пловдив. Според мотивите на ВАС, заповедта на директора на ОД на ДФЗ – Пловдив е немотивирана, като разминаването в причините за отказа на органа е довело до неяснота, която затруднява и бенефициента да организира ефективна защита на правата си. Изрично в касационното съдебно решение е посочено, че след връщане на преписката административния орган следва да извърши мотивирана повторна проверка на представените от К. документи касаещи второто плащане по сключения на 08.10.2009 г. договор и да посочи ясно и конкретно какво точно не е представено от изискуемите в Приложение № 4 документи или всичко е налице и да приеме депозираното в срока по т. 5.1. във връзка с т. 3.1. от Договор № 16/112/03700/08.10.2009 г. заявление за второ плащане.

4. С писмо изх. № 01-163-6500/293#3 от 31.03.2017 г., директорът на ОД на ДФЗ – Пловдив е уведомил Д. К., че на 08.11.2012 г. е представила в отдел РРА при ОД на ДФЗ – Пловдив, заявка за второ плащане, заедно с документи, но съгласно процедурни правила КЛ РРА1, за документална проверка и окомплектованост изготвен от експерт на отдела, потвърден от главен експерт е отрицателен и същата, ведно с всички представени документи е върната. К. е приканена в 7-дневен срок от получаване на писмото да представи в ОД на ДФЗ - Пловдив заявка за второ плащане по договор № 16/112/03700 от 08.10.2009 г. окомплектована с всички документи, валидни до 08.12.2012 г. Писмото е връчено на Д. К. на 01.04.2017 г.

5. С писмо вх. № 01-163-6500/293#4 от 11.04.2017 г., К. е уведомила ОД на ДФЗ - Пловдив, че заявката за второ плащане по договор не е приета по вина на ДФЗ и че към датата на писмото е невъзможно да бъдат представени документи, тъй като те следва да бъдат издадени от държавни институции, които нямат правомощия и възможност за издаване на документи и архивни удостоверения. К. се е позовала на т.4.27 от договор № 16/112/03700 и е посочила, че сроковете и задълженията за съхранение на документи са изтекли и би следвало да се пристъпи към прекратяване на договорните отношения заложени в т.6 а, в.

6. На 20.12.2017 г. е издадено писмо за откриване на производство по налагане на финансова корекция с изх. № 01-163-6500/1083. На л.42 по делото е представена обратна разписка № 9006277094 с отбелязване „лицето не е намерено на адреса“, а на л.44 е приложено известие за доставяне с отбелязване „непотърсена“ /дата на клеймо 28.02.2019 г./. Според Констативен протокол /л.31/ на 15.15.2019 г. на основание чл. 61, ал. 3 от ГПК, на таблото за уведомления на ДФЗ – ОД гр. Пловдив е поставено Уведомление за писмо по чл.73, ал.2 ЗУСЕФСУ за откриване на производство по издаване на решение за налагане на финансова корекция с изх. № 01-163-6500/1083.

7. Последвало е издаването на оспорения АУПДВ № 16/112/03700/04/01 от 12.06.2019 г. на директора на ОД на ДФЗ - Пловдив, с който на Д. И. К. е отказана изцяло одобрената финансова помощ по Договор № 16/112/03700 от 08.10.2009г. и е прекратен договора, като е определено задължение в размер на 24 446 лева, представляваща полученото първо плащане по договора и представляваща публично държавно вземане и подлежащо на възстановяване първо плащане по Договор № 16/112/03700 от 08.10.2009г., ведно със законната лихва върху тази сума. В АУПДВ е посочено, че е налице нарушение на разпоредбите на т.5.1, във връзка с т.3.1 във връзка с т.4.4, буква „е“ и чл. 4.7 от Договор №16/112/03700 от 08.10.2009 г. и чл.8, ал.1, т.6., във връзка с чл. 24, ал. 2 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., състоящо се в неподаване на заявка за второ плащане, придружена с всички изискуеми документи съгласно Наредба № 9 от 03.04.2008 г., който срок е определен съгласно писмо с изх. № 01-163-6500/293 от 24.02.2017 г. на директора на ОД Пловдив – ДФЗ.

8. По преписката е приложен доклад за нередност № 16/112/03700/17/02 от 12.06.2019 г. /л.37/, в който е посочено следното описание на извършената нередност: „До 08.12.2012 г. не е подадена заявка за второ плащане, с което не е изпълнено нормативно задължение, посочено в чл.24, ал.2 във връзка с чл.24, ал.1 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г., както и договорно задължение, уговорено в т.5.1 от Договора. Като информация, която води до съмнение за извършена нередност е посочено: Източник на сигнала – административни проверки; дата на регистрация на сигнала за нередност: 31.03.2017 г.

Административният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган в изискуемата писмена форма, съгласно изискването на чл.59, ал. 2 от АПК и съдържа посочване на фактическите и правни основания за издаването му. За да отмени процесния АУДПВ, като незаконосъобразен съставът на първостепенният съд е обосновал изводи, че акта е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби.

АС – Пловдив е приел, че е нарушена процедурата по връчване на уведомителното писмо за откриване на производството по издаване на административния акт. Според съда по делото липсват доказателства, че органът е изчерпил реда за уведомяване на страната по чл. 18а, ал. 9 от АПК, с оглед което неправилно е пристъпил към прилагане на реда по чл. 18а, ал. 10 от АПК.

На отделен ред в своето решение административният съд е изложил съображения за допуснато от издателя на акта съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в нарушение на процедурата по чл. 26 от АПК за откриване на производството по издаване на административния акт. В тази насока съдът е съобразил приложените доказателства отчитайки, че с писмо с изх. № 01-163-6500/1083 от 20.12.2017 г. Д. К. е уведомена за откриване на производство за налагане на финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ издадено на основание чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ, а впоследствие органът е издал АУПДВ по чл. 166 от ДОПК прилагайки чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП (в редакцията действала към 12.06.2019г.). В тази насока съдът е акцентирал, че фактическото основание за издаване на процесния АУПДВ е неподаването на заявка за второ плащане, което е извън основанията за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 – 9 от ЗУСЕСИФ. Съдът е приел, че по делото липсват данни К. да е уведомена по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК за откриване на производство по издаване на АУПДВ. Първостепенният съд е заключил, че констатираното нарушение е съществено, тъй като е лишило адресата на акта от участие в административното производство по издаването му в нарушение на чл. 34, ал. 3 от АПК, което води до незаконосъобразност на оспорения АУПДВ.

Административният съд е обсъдил приложимите към спора разпоредби от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по ПРСР 2007 - 2013 г. в приложимата редакция /изм. ДВ, бр. 23 от 2012 г., в сила от 20.03.2012 г., както и клаузите по сключения от Д. К. договор по отношение на срока за подаване на заявка за второ плаване. Прието е, че срокът на Договор № 16/112/03700 от 08.10.2009 г., съгласно т.3.1 от същия е 08.10.2012 г., а заявката за второ плащане е подадена от К. на 08.11.2012 г., с оглед което заявката е подадена в срок.

Първоинстанционният съд е съобразил, че според съдържанието на писмо изх. № 01-163-6500/293#3 от 31.03.2017 г. на директора на ОД на ДФЗ – Пловдив, на 08.11.2012 г. Д. К. е представила в отдел РРА при ОД на ДФЗ – Пловдив, заявка за второ плащане, заедно с документи, но съгласно процедурни правила КЛ РРА1, за документална проверка и окомплектованост изготвен от експерт на отдела, потвърден от главен експерт е отрицателен и същата, ведно с всички представени документи е върната. Съдът е приел, че административния орган не е спазил изискването на чл. 25, ал. 2 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г., доколкото въпреки изискването на пълната административна преписка с разпореждане на съда от 22.12.2025 г. и изричното указване с определение от 04.02.2026 г. за попълване на преписката с всички относими писмени доказателства във връзка с доказателствената тежест, ответният орган не е представил по делото цитираните в АУПДВ писмо с изх. № 01-163-6500/293 от 24.02.2017г. изпратено до Д. К. (с покана да окомплектова заявка за второ плащане) и писмо вх. № 01-163-6500/293#1 от 29.03.2017 г. от Д. К. до ОД на ДФЗ – Пловдив. Прието е, че не са представени доказателства, че документите са върнати на К., заедно с писмено изложение на липсите и нередовностите.

Като самостоятелно основание за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ, съдът е приел, че основание за издаване на АУПДВ е влязла в сила заповед по чл. 26, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г., с която се отказва изплащането на финансовата помощ. Заповедта по чл.26, ал.1, т.3 от наредбата определя задължението, а неговото установяване предвид чл. 165 от ДОПК се извършва с АУПДВ, който представлява изпълнително основание и има изпълнителна сила. Прието е, че при липса на издадена и влязла в сила заповед, не е налице и основанието по чл. 33 от Наредбата за издаване на АУПВД за събиране на платената сума по договора. В подкрепа на този извод съдът се е позовал на решение № 5580 от 13.05.2020г., по адм. д. № 12381/2019 г. на ВАС.

Решението е правилно.

Обективираният текст в касационната жалба по същество представлява посочване на разпоредбата на чл. 209, т. 3 от АПК и дословно преписване на мотивите на първоинстанционния съд изложени в обжалваното решение.

АС – Пловдив правилно и изключително точно въз основа на събраните доказателства е установил фактите по делото. Съдът е обсъдил всички събрани в съдебното производство доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, като ги е анализирал в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби към процесния спор.

Настоящият касационен състав споделя изводите на първостепенният съд, че административното производство по установяване на публично задължение е образувано в нарушение на чл. 26, ал. 1 от АПК. Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от АПК предвижда задължение за административния орган за уведомяване на засегнатите лица, по отношение на които се открива производство по издаване на административен акт. Видно от доказателствата по делото с писмо изх. № 01-163-6500/1083 от 20.12.2017 г. Д. К. е уведомена за откриване на производство за налагане на финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ издадено на основание чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ, което следва да приключи с издаване на решение за налагане на финансова корекция по реда ЗУСЕСИФ. В настоящият случай, административното производство е завършило с издаването на оспорения АУПДВ № 16/112/03700/04/01 от 12.06.2019 г. на директора на ОД ДФЗ - Пловдив, с който на Д. И. К. е отказана изцяло одобрената финансова помощ по Договор № 16/112/03700 от 08.10.2009 г. и същия е прекратен, като е определено задължение в размер на 24 446 лв., представляваща полученото първо плащане по договора. Правилен и обоснован е изводът на административния съд, че горецитираното писмо не представлява уведомление по реда на чл. 26 от АПК за започване на производство по реда на АПК за издаване на АУПДВ. В случая се касае за два различни по вид административни актове, които се издават на различни основания, за които е предвиден различен административнопроцесуален ред на издаване и имат различни правни последици. По делото не е налице уведомление за откриване на производство по установяване на публично задължение, чрез издаване на административен акт по чл. 166, ал. 2 от ДОПК, какъвто в случая е издаден. Правилна е преценката на съда, че уведомлението за започване на производство по издаване на един вид административен акт не може да служи като уведомление за откриване на производство по издаване на друг вид административен акт, тъй като не изпълнява изискването по чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 34, ал. 3 от АПК. В процесния случай за ползвателят на помощта е останал неизяснен предмета на производството, както и реда по който е следвало да защити в пълен обем интересите си. Допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила, което касае волеизявлението на административния орган е съществено, тъй като е лишило адресата на акта от възможност да участва и да упражни правото си на защита срещу издаването на АУПДВ. В същия смисъл и решение № 6517 от 2.06.2020 г. по адм. д. № 970/2020 г. на ВАС, първо отделение, решение № 14255 от 17.11.2020 г. по адм. д. № 7207/2020 г. на ВАС, първо отделение.

По делото не е спорно, че Д. И. К. е бенефициер по сключен с ДФЗ - Пловдив Договор №16/112/03700 от 08.10.2009 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по Мярка 112 „Създаване на стопанства на млад фермер” от Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г. (ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони ЕЗФРСР. Не е спорно и обстоятелството, че на 08.11.2012 г. К. е подала заявка за второ плащане в срок по т. 5.1. във връзка с т. 3.1. от сключения с ДФЗ Договор № 16/112/03700/08.10.2009 г. Това обстоятелство е потвърдено с влязло в сила решение № 10541.10.10.2016 г. постановено по адм. д. № 4121/2015 г. на ВАС. Заявката на К. не е била приета от ДФЗ с мотива за неподаване на заявка за второ плащане, придружена с всички изискуеми документи съгласно Наредба № 9 от 03.04.2008 г. Съгласно правните основания посочени в АУПДВ е налице нарушение на разпоредбите на т.5.1, във връзка с т.3.1 във връзка с т.4.4, буква „е“ и чл. 4.7 от Договор №16/112/03700 от 08.10.2009 г. и чл.8, ал.1, т.6., във връзка с чл. 24, ал. 2 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г., състоящо се в неподаване на заявка за второ плащане, придружена с всички изискуеми документи съгласно Наредба № 9 от 03.04.2008 г., който срок е определен съгласно писмо с изх. № 01-163-6500/293 от 24.02.2017 г. на директора на ОД Пловдив – ДФЗ. Съгласно мотивите на оспорения АУПДВ, с цитираното писмо в изпълнение на дадените указания в решение № 10541/10.10.2016 г. постановено по адм. д. № 4121/2015 г. на ВАС на К. е предоставен едномесечен срок за подаване на заявка за второ плащане по договора, ведно с всички изискуеми документи за преглед и обработка на документите. Въпреки дадените с разпореждане на АС – Пловдив от 22.12.2025 г. указания, както и с определение за попълване на преписката с всички относими писмени доказателства във връзка с доказателствената тежест, от страна на административния орган не е представено посоченото в акта писмо. При съобразяване на тази фактическа установеност се налага извод, че административният орган, чиято е доказателствената тежест да установи съществуващите фактически основания за издаване на административния акт не е изпълнил задължителните указания на ВАС дадени в решение № 10541 от 10.10.2016 г. постановено по адм. д. № 4121/2015 г., с което е указано на органа да извърши мотивирана повторна проверка на представените от жалбоподателката документи касаещи второто плащане по сключения на 08.10.2009 г. Договор и да посочи ясно и конкретно какво точно не е представено от изискуемите в Приложение № 4 документи – общи, специфични или всичко е налице и да приеме депозираното в срока по т. 5.1. във връзка с т. 3.1. от Договор № 16/112/03700/08.10.2009 г. заявление за второ плащане. Правилна е преценката на съда, че в случая при издаването на акта е нарушено изискването на чл.25, ал.2 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г., съгласно който, в случай на липса или нередовност на документите по ал. 1 РРА връща документите на ползвателя на помощта заедно с писмено изложение на липсите и нередовностите. По делото липсват доказателства, от които може да се установи по несъмнен начин, че документите са били върнати на К., заедно с писмено изложение на липсите и нередовностите. В тази връзка споделими са съображенията на АС – Пловдив, че доколкото съгласно т.4.27 от сключения Договор № 16/112/03700 от 08.10.2009 г., ползвателката на помощта е имала задължение да съхранява всички документи, свързани с изпълнението на бизнес плана за срок от 5 години след сключване на договора т.е до 08.10.2014 г., то към 2017 г. К. не е имала това задължение и без основание й се вменява извършване на нарушение за неподаване на заявка за второ плащане, при съобразяване на обстоятелството, че с писмо вх. № 01-163-6500/293#4 от 11.04.2017 г. до ОД на ДФЗ – Пловдив, К. изрично е уведомила за невъзможността да представи документи.

Съдът правилно е приел, че съгласно чл. 26, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. след преценка на резултатите от проверката по чл. 26 от Наредбата изпълнителният директор на РА одобрява или мотивирано отказва със заповед изплащането на финансовата помощ. В процесния случай липсва издадена заповед съгласно чл. 26, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. Посочената заповед определя задължението, а неговото установяване предвид чл. 165 от ДОПК се извършва с акт за установяване на публично държавно вземане, който представлява изпълнително основание и има изпълнителна сила. При липса на издадена и влязла в сила заповед, не е налице и основанието по чл. 33 от Наредбата за издаване на АУПВД за събиране на платената сума по договора. В същия смисъл и решение № 5580 от 13.05.2020 г., постановено по адм.д. № 12381/2019 г.

С оглед гореизложеното, решението на първоинстанционният съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

По разноските:

Предвид изхода от спора в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в размер от 614 евро, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по сключен договор за адвокатска защита и съдействие от 05.10.2026 г.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение