Решение № 3929 от 13.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7818/2019 г.

Решение № 3929 от 13.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7818/2019 г., VII о., докладчик съдията Полина Богданова Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. Образувано е по касационна жалба от Ръководителя на управляващия орган /УО на Оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013" чрез гл. експерт юрист А. Михайлов срещу решение № 2911/30.04.2019 г. по адм. дело № 3309/2018 г. на Административен съд София-град, с което е обявено за нищожно Решение № РД-16-215/22.02.2018 г. на Главния директор на ГД "Европейски фондове за конкурентоспособност" и ръководител на УО на ОП "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013" за определяне на финансова корекция на "НЕТУОРКС-БЪЛГАРИЯ" ЕООД в размер от 100 % от допустимите разходи по договор BG161 Р0003-2.1.13-0105-С0001. С касационната жалба се иска отмяна на оспорваното съдебно решение, като постановено в нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се конкретно, че съдът неправилно е оценил фактите и необосновано приема, че оспореният административен акт е приет в противоречие с влязло в законна сила съдебно решение – решение № 1190/31.01.2017 г., постановено по адм. дело № 6985/2016 на ВАС. Изтъква, че с последното съдът не се е произнесъл по въпроса налице ли е нередност, обуславяща определянето на финансова корекция, а е отменил предходно решение за определяне на финансова корекция от 2016 г. само на процесуално основание – липса на посочено правно основание за издаване на акта, поради което не е налице соченото противоречие и постановеното съдебно решение е неправилно. Прави се искане и за присъждане на разноски за настоящото производство. Касаторът е редовно призован за съдебното заседание не се явява, представлява се от гл. експерт юрист Михайлов с пълномощно на л. 22 от делото. Поддържа касационна жалба и по изложените в нея съображение иска отмяна на съдебния акт и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и платената държавна такса. Ответната страна – "НЕТУОРКС-БЪЛГАРИЯ" ЕООД, редовно призована, се представлява от адв. Желязков от АК-Русе с пълномощно на л. 23 от делото. Счита жалбата за неоснователна. Счита мотивите на решаващия съд за нищожност на административния акт за правилни и иска решението да бъде оставено в сила като правилно. Иска присъждането на разноски съгласно представен списък и възразява срещу искането на касатора за разноски в частта за възнаграждение за юрисконсулт, като изтъква, че процесуалният представител не заема такава длъжност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за основателност на касационната жалба. Като обосновава, че първостепенният съд е постановил решението си при неправилно приложение на правилото на чл. 177, ал. 2 от АПК вр. чл. 173 от АПК. Като сочи, че кодексът не съдържа нормативни ограничения за издаването на нов административен акт при липса на произнася на съда относно спорното материално право, какъвто е случая, поради което съдът е следвало да се произнесе съгласно чл. 168 от АПК и да провери законосъобразността на решението за определяне на финансова корекция на всички основания по чл. 146 от АПК. Предлага на съда съдебното решение да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Касационната жалба е подадена в законоопределения срок на 22.05.2019 г. при връчено съобщение за решението на 10.05.2019 г. от лице с правен интерес от оспорването, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество, същата е основателна. Предмет на съдебен контрол е било Решение № РД-16-215/22.02.2018 г. на Главния директор на ГД "Европейски фондове за конкурентоспособност" и ръководител на УО на ОП "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013" за определяне на финансова корекция на "НЕТУОРКС-БЪЛГАРИЯ" ЕООД в размер от 100 % от допустимите разходи по договор BG161 Р0003-2.1.13-0105-С0001. Същото е издадено след постановяване на съдебно решение № 1190/31.01.2017 г., постановено по адм. дело № 6985/2016 г. на ВАС, с което е отменено писмо № К-26-Н13 от 09.05.2016 г. на Министъра на икономиката и ръководителя на УО на ОП "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013" за определяне на финансова корекция на "НЕТУОРКС-БЪЛГАРИЯ" ЕООД в размер на 2 % от допустимите разходи по договор № BG161 Р0003-2.1.13-0105-С0001. Решаващият съд е приел, че решение № РД-16-215/22.02.2018 г. ръководител на УО на ОП "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013" е издадено в противоречие с влязло в сила съдебно решение /посоченото по-горе решение № 1190/31.01.2017 г., постановено по адм. дело № 6985/2016 г. на ВАС/, поради което е нищожно на основание чл. 177, ал. 2 от АПК. Решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 177, ал. 1 от АПК решението има сила за страните по делото, а когато оспореният акт бъде отменен или изменени, то има действие по отношение на всички. С нормата се въвежда принципа на непререшаемост на съдебните производства, разрешени със сила на пресъдено нещо. В чл. 173 АПК са посочени изрично правомощията на съда при нищожност или отмяна на административния акт. Когато въпросът не е предоставен на преценката на административния орган при обявяване нищожност или отмяна на административния акт, съдът решава делото по същество. Но извън тези случаи, както и когато актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, съгласно чл. 173, ал. 2 АПК съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Изпращането на преписката има за правна последица създаване на висящност на административното производство, което следва да приключи с нов административен акт. В случая административното производство за определяне на финансова корекция започва по инициатива на административен орган, а не по искане на бенефициера за признаване или защита на негово субективно право или законни интереси. Затова отмяната на издадения административен акт не възстановява висящност на административното производство, което да е необходимо да приключи с нов административен акт. В случая с отмяната от съда на оспорения административен акт /този от 2016 г./ е получена търсената защита. Тъй като не сме изправени пред хипотезата на чл. 173, ал. 2 АПК, съдът не е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне, но това не е пречка, административният орган да издаде нов акт при наличие на предпоставките за това. С решение № 1190 от 31.01.2017 г. по адм. д. № 6985/2016 г. по описа на ВАС, е отменен предходен административен акт за определяне на финансова корекция поради липса на посочено правно основание за издаването му, което да бъде проверено от съда. Съдът не се е произнесъл по съществото на спора – налице ли е нередност и законосъобразно ли е определена корекцията по основание и размер. В този случай няма пречка да бъде издаден нов административен акт, върху който акт при съдебно обжалване ще се извърши самостоятелен контрол за законосъобразност на всички основания по чл. 146 АПК. Силата на пресъдено нещо се формира само по предмета, по който съдът се е произнесъл (Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК на ВКС, мотиви към т. 18). Отводът за прeсъдено нещо предпоставя тъждество на предмета и за да е налице, е необходимо изцяло пълно припокриване между правото, вече със сила на прeсъдено нещо по първото дело и правото - предмет на разглеждане на второто дело, с оглед белезите, които го индивидуализират – правопораждащ факт, съдържание, основание, субекти и времето, за което се претендира. При съобразяване на изложеното следва извод, че в случаите, когато с влязло в сила съдебно решение бъде отменен оспорвания административен акт на основание по чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК, заради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неспазване на съответната форма, включително непосочване на фактическите и относимите правни основания за издаването му, неизясняване на всички правнозначими факти и без да се отрича спорното материално право, не е налице процесуална пречка за издаване на нов акт, при съобразяване на мотивите на отменителното решение, с оглед на спазване на формата, изясняване на фактите и ангажиране на необходимите доказателства. В случая съдът неправилно е преценил пределите на силата на присъдено нещо, поради което е направил извод, че новият административен акт е издаден в нарушение на чл. 177, ал. 2 от АПК, който не се споделя. С оглед посочено, съдебното решение следва да бъде отменено като неправилно поради неправилно приложение на материалния закон. Съдът е следвало да се произнесе като извърши самостоятелен контрол за законосъобразност на всички основания по чл. 146 АПК на оспорения нов административен акт - Решение № РД-16-215/22.02.2018 г. на Главния директор на ГД "Европейски фондове за конкурентоспособност" и ръководител на УО на ОП "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013" за определяне на финансова корекция на "НЕТУОРКС-БЪЛГАРИЯ" ЕООД в размер от 100 % от допустимите разходи по договор BG161 Р0003-2.1.13-0105-С0001. Въпросите относно законосъобразността на оспорения административен акт, повдигнати с жалбата не са обсъдени от сезирания съд, поради което делото следва да му бъде върнато за ново разглеждане. По искането за разноски, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение