Решение № 10276 от 19.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4072/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби – на 23 Средно училище „Фредерик Жолио Кюри“, гр. София, представлявано от директора И. Вълкова, и на Б. Б. Б., лично и със съгласието на баща си Б. Ц. Б., срещу Решение № 4244/02.02.2026 г., постановено по адм. дело № 5688/2025 г. по описа на Административен съд София-град, Второ отделение, 24 състав. С решението 23 СУ „Фредерик Жолио Кюри“ е осъдено да заплати на Б. Б. Б. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 045,17 евро, обезщетение за имуществени вреди в размер на 378,36 евро и разноски по делото в размер на 332,34 евро, като искът за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над присъдения размер до пълния претендиран размер от 10 225,84 евро. В касационната жалба на 23 СУ „Фредерик Жолио Кюри“ се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд за наличие на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между отменената с Решение № 10875/05.07.2024 г. по адм. дело № 3475/2024 г. на АССГ, оставено в сила с Решение № 2133/05.03.2025 г. по адм. дело № 9949/2024 г. на ВАС, Пето отделение, Заповед № У-286/01.03.2024 г. и претендираните от ищеца имуществени и неимуществени вреди. Поддържа се, че необходимостта от консултиране и работа с психолог е възникнала преди издаването на процесната заповед, поради което негативните промени в психологическото състояние, поведението и социалните контакти на ищеца са предхождали незаконосъобразния административен акт и не е доказано същият да е причинил ново или качествено различно увреждане. Навеждат се доводи и за неправилна доказателствена преценка, включително относно изключването от доказателствения материал на представеното психологическо становище, кредитирането на свидетелските показания относно психо-емоционалното състояние на ищеца и липсата на доказателства, изискващи специални знания, които да установят твърдяното влошаване на това състояние. Оспорват се и изводите относно причинната връзка между незаконосъобразния административен акт и направените разходи за психологически консултации. Поддържа се, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно и не съответства на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове, евентуално намаляване на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Претендират се разноски. В касационната жалба и в писмени бележки на Б. Б. Б. се поддържа неправилност на решението в частта, с която предявеният от него иск за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над присъдения размер от 2 045,17 евро до пълния претендиран размер от 10 225,84 евро. Поддържа се, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение е занижено и не съответства на характера, интензитета и продължителността на претърпените неимуществени вреди, както и че при определянето му не са съобразени в достатъчна степен всички релевантни обстоятелства, свързани с наложената санкция, фактическото преместване в друго училище и настъпилите вследствие на това последици за учебния, социалния и емоционалния живот на ищеца. Изтъква се по-специално, че след отмяната по съдебен ред на допуснатото предварително изпълнение на заповедта ищецът не е възстановен в 23 СУ „Фредерик Жолио Кюри“, а е продължил обучението си в 101 СУ „Бачо Киро“, което според касатора е довело до продължаване и увеличаване на претърпените от него вреди. Позовава се на разпоредбите на чл. 60, ал. 9 и чл. 233, ал. 1 АПК и поддържа, че това обстоятелство не е отчетено в достатъчна степен при определяне на обезщетението по чл. 52 ЗЗД. Иска се отмяна на решението в отхвърлителната част и присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в по-висок размер. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба на 23 СУ „Фредерик Жолио Кюри“ – Б. Б. Б., чрез процесуалния си представител адв. А. Тинчев, в представения писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че първоинстанционният съд правилно е приел за доказани настъпването на вредите и наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между тях и незаконосъобразния административен акт. Счита, че наличието на предхождащо психо-емоционално състояние и необходимост от психологическа подкрепа не изключва възможността издаването и изпълнението на незаконосъобразната заповед да са довели до допълнително влошаване на състоянието му и до настъпването на подлежащи на обезщетяване вреди. Излага съображения относно доказателствената стойност на свидетелските показания и представеното психологическо становище, както и относно характера, интензитета и продължителността на претърпените вреди. Моли касационната жалба на 23 СУ „Фредерик Жолио Кюри“ да бъде оставена без уважение и първоинстанционното решение в обжалваната от училището част да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. 23 СУ „Фредерик Жолио Кюри“, в качеството си на ответник по касационната жалба на Б. Б. Б., представя отговор. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба на 23 СУ "Фредерик Жолио Кюри" в частта относно уважения иск за имуществени вреди и в частта относно определения размер на обезщетението за неимуществени вреди. По отношение на касационната жалба от Б. Б., представителят на ВКП я намира за неоснователна. Върховният административен съд, в настоящия състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение по наведените касационни основания съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, както и служебна проверка за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационните жалби за подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни и за процесуално допустими. Разгледани по същество, и двете касационни жалби са неоснователни. Предмет на разглеждане пред Административен съд София-град са предявените от Б. Б. Б. срещу 23 Средно училище „Фредерик Жолио Кюри“ обективно съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, за които се твърди, че са пряка и непосредствена последица от отменената като незаконосъобразна Заповед № У-286/01.03.2024 г. на директора на 23 СУ „Фредерик Жолио Кюри“, с която на ищеца е наложена санкция „преместване в друго училище“ до края на учебната 2023/2024 г. С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил частично предявения иск за неимуществени вреди, като е осъдил 23 СУ „Фредерик Жолио Кюри“ да заплати на Б. Б. обезщетение в размер на 4 000 лв. (2 045,17 евро), ведно със законната лихва, и е отхвърлил иска за разликата до пълния претендиран размер от 20 000 лв. (10 225,84 евро). Уважен е изцяло и искът за имуществени вреди в размер на 740 лв. (378,36 евро), представляващи разходи за консултации с психолог. За да постанови този резултат, съдът, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и установената фактическа обстановка, е приел за осъществени предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 във връзка с чл. 4 ЗОДОВ. Приел е за безспорно установена незаконосъобразността на Заповед № У-286/01.03.2024 г., отменена с влязло в сила съдебно решение, както и настъпването на имуществени и неимуществени вреди, намиращи се в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с издаването и изпълнението на незаконосъобразния административен акт. При преценката на неимуществените вреди първоинстанционният съд е съобразил последиците от наложената санкция и фактическото преместване на Б. Б. от 23 СУ „Фредерик Жолио Кюри“ в 101 СУ „Бачо Киро“. Въз основа на учебните планове на двете училища е установил, че макар между тях да е налице съвпадение в значителна част от изучаваните предмети и хорариума, съществуват и различия в учебното съдържание, включително по отношение на изучавания втори чужд език и отделни профилиращи модули. Съдът е съобразил и свидетелските показания относно възникналите вследствие на преместването затруднения при адаптацията към новата учебна среда, необходимостта от подготовка по различни учебни дисциплини, преустановяването на участието на ищеца в започнати училищни дейности и извънкласни инициативи, както и настъпилата промяна в неговото емоционално състояние и социални контакти. Съдът е приел, че установените негативни последици – емоционален стрес и напрежение, чувство на изолация, безсъние, промени в поведението и отношенията с близки и приятели и затруднения при адаптацията към новата училищна и социална среда, наред със затрудненията, свързани с промяната на учебната среда – са пряка и непосредствена последица от издаването и изпълнението на незаконосъобразната заповед. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът е приложил критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД и е определил сумата от 4 000 лв. като съответстваща на характера, интензитета и продължителността на установените по делото вреди. По отношение на претендираните имуществени вреди първоинстанционният съд е приел за доказани извършените разходи за психологически консултации в общ размер на 740 лв. Обстоятелството, че необходимостта от консултиране с психолог е възникнала преди издаването на процесната заповед, е преценено като недостатъчно, за да изключи причинната връзка, доколкото консултациите, за които се претендира обезщетение, са проведени след издаването на заповедта, а от събраните по делото доказателства е установено последващо влошаване на психологическото състояние на ищеца и продължаване на негативните преживявания, свързани с наложената санкция. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е събрал относимите и допустими доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и въз основа на установената фактическа обстановка е формирал обосновани правни изводи относно наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, причинната връзка между незаконосъобразния административен акт и установените вреди, както и размера на дължимото обезщетение. Настоящата касационна инстанция споделя крайните изводи на първоинстанционния съд и на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща към мотивите на обжалваното решение, като във връзка с наведените касационни оплаквания намира следното. По отношение на оплакванията на 23 Средно училище „Фредерик Жолио Кюри“ за липса на доказани неимуществени вреди и на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между тях и отменената Заповед № У-286/01.03.2024 г. същите са неоснователни. Правилно първоинстанционният съд е приел, че по делото са установени конкретни негативни последици за ищеца, настъпили във връзка с издаването и изпълнението на заповедта, с която му е наложена санкция „преместване в друго училище“. Тези последици се изразяват в прекъсване на обучението му в познатата училищна среда, необходимост от адаптация към новата учебна среда и различията в учебните програми, затруднения, свързани с изучаваните учебни предмети и модули, преустановяване на участието му в започнати училищни дейности и инициативи, както и в промени в емоционалното му състояние и социалните му контакти. Същите са установени от събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени от първоинстанционния съд в тяхната съвкупност. Неоснователно е възражението на 23 Средно училище „Фредерик Жолио Кюри“, че обстоятелството, че ищецът е бил насочен към консултиране и работа с психолог преди издаването на процесната заповед, изключва причинната връзка между незаконосъобразния административен акт и установените впоследствие вреди. Необходимостта от консултиране с психолог не е възникнала независимо от процеса по налагане на санкцията. На 08.02.2024 г. майката на ищеца е уведомена за започналата процедура, на 09.02.2024 г. ищецът е потърсил училищния психолог, а на 13.02.2024 г. е проведена консултация във връзка с предстоящото налагане на санкцията. По препоръка на училищния психолог впоследствие ищецът е започнал работа и с външен психолог, което е било отразено и на заседанието на Педагогическия съвет на 28.02.2024 г., предхождащо издаването на Заповед № У-286/01.03.2024 г. Тази хронологична последователност не подкрепя тезата на 23 Средно училище „Фредерик Жолио Кюри“, че необходимостта от консултиране с психолог представлява предхождащо и независимо от процесната санкция обстоятелство. Наред с това от събраните по делото доказателства са установени настъпили след фактическото преместване негативни промени в състоянието и поведението на ищеца - унилост, затваряне в себе си, ограничаване на социалните контакти, проблеми със съня и затруднения при адаптацията към новата училищна среда. При преценката на тези обстоятелства следва да бъде отчетен фактът, че към момента на започване на процедурата за преместване ищецът е непълнолетен, което предполага специфична емоционална уязвимост на едно все още формиращо се в психологически аспект съзнание. Следователно, общочовешки разбираеми са реакцията му, потърсената професионална помощ, както и претърпените отрицателни промени. Неоснователни са и възраженията относно доказателствената стойност на свидетелските показания за установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Показанията на разпитаните свидетели са основани на непосредствени впечатления от поведението на ищеца и установяват външни поведенчески промени в него след преместването. За установяването на такива факти не са необходими специални знания в областта на психологията или психиатрията. Свидетелските показания не целят установяване на медицинска или психологическа диагноза, а на конкретни прояви - промяна в поведението и общуването, унилост, затваряне в себе си, ограничаване на контактите и проблеми със съня. Ето защо обстоятелството, че свидетелите не притежават специални знания в областта на психологията или психиатрията, не прави показанията им негодни за установяване на непосредствено възприетите от тях факти. Неоснователно е в тази връзка и оплакването за необходимост от назначаване на съдебно-психологична или съдебно-психиатрична експертиза. Предмет на доказване по иска за неимуществени вреди не е наличието на конкретно психично заболяване или медицинска диагноза, а действително претърпените от ищеца негативни преживявания и отражението на незаконосъобразния административен акт върху неговото емоционално и социално състояние. Събраните по делото доказателства са достатъчни за формиране на извод относно наличието, характера и интензитета на тези вреди. По отношение на представеното от ищеца психологическо становище не може да бъде споделен изводът на първоинстанционния съд, че същото представлява писмена декларация на свидетел и поради това следва да бъде изключено от доказателствения материал. Документът е изготвен от психолог във връзка с проведени с ищеца консултации и съдържа както отразяване на непосредствено възприети при осъществяването на професионалната му дейност обстоятелства, така и професионални оценки, основани на специални знания. Становището не представлява заключение на вещо лице по смисъла на процесуалния закон, тъй като авторът му не е назначен от съда по предвидения за това ред и съдържащите се в него професионални оценки нямат доказателствената сила на съдебна експертиза. Това обаче не е основание документът да бъде изключен от доказателствения материал, а следва да бъде преценен наред с останалите доказателства по делото. Изключването на този документ от доказателствения материал не представлява съществено нарушение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като не се е отразило върху правилността на крайния извод на съда. Обстоятелствата относно настъпилите за ищеца неимуществени вреди и причинната им връзка с изпълнението на процесната заповед са установени и от останалия доказателствен материал, включително от свидетелските показания относно непосредствено възприетите промени в поведението и състоянието му. Поради това неправилното изключване на психологическото становище не обосновава отмяна на постановеното решение. Правилни са изводите на първоинстанционния съд относно претендираните имуществени вреди. От представените по делото фискални бонове е установено, че в периода от 16.03.2024 г. до 22.05.2024 г., т.е. след издаването на процесната заповед, за консултации с психолог са заплатени общо 740 лв. Самото обстоятелство, че ищецът е започнал консултиране с психолог още преди издаването на заповедта, не изключва причинната връзка между незаконосъобразния административен акт и претендираните разходи. Както бе посочено, консултирането с психолог е започнало в хода на процедурата по налагане на санкцията, а след издаването и изпълнението на заповедта са установени и конкретни негативни промени в състоянието и поведението на ищеца. При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел, че разходите за проведените след издаването на заповедта консултации представляват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния административен акт. Неоснователни са оплакванията на касаторите относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението се определя от съда по справедливост, като този критерий изисква конкретна преценка на установените по делото обстоятелства, характеризиращи вида, интензитета и продължителността на претърпените вреди. Прилагането му не се свежда до механично съпоставяне с размерите на обезщетенията, присъдени по други дела, тъй като размерът следва да съответства на конкретно установеното отражение на увреждането върху засегнатото лице. В случая, при определяне на обезщетението следва да бъдат съобразени възрастта на ищеца и значението на училищната среда и отношенията с връстниците му през този период, както и обстоятелството, че процесната заповед е била приведена в изпълнение незабавно и ищецът фактически е преместен в друго училище. Установени са конкретни неблагоприятни последици в училищния и социалния му живот - прекъсване на обичайната училищна среда и установените отношения със съучениците, необходимост от адаптация към нов колектив и към различията в учебните програми, затруднения в обучението и преустановяване на участието в започнати училищни инициативи и проекти. Наред с това са установени емоционален стрес и напрежение, чувство на изолация, проблеми със съня и промени в поведението и отношенията с близки и приятели. Следва да бъде отчетено и развитието на отношенията след отмяната на допуснатото предварително изпълнение на заповедта. С Определение № 2778/14.03.2024 г. по адм. дело № 2568/2024 г. по описа на Административен съд София-град разпореждането за допускане на предварително изпълнение е отменено. Съгласно чл. 60, ал. 7 АПК в приложимата към този момент редакция (понастоящем ал. 9), при отмяна на предварителното изпълнение административният орган възстановява положението, съществувало преди изпълнението, а съгласно чл. 233, ал. 1 АПК частната жалба не спира изпълнението на обжалваното определение или разпореждане, освен ако законът предвижда друго. Въпреки постановената отмяна ищецът не е възстановен в 23 СУ „Фредерик Жолио Кюри“, а е продължил обучението си в 101 СУ „Бачо Киро“. Това обстоятелство е относимо към преценката по чл. 52 ЗЗД, доколкото фактическите последици от наложената санкция са продължили и след отмяната на допуснатото предварително изпълнение. Допълнително следва да бъде отчетено и че към релевантния момент Б. Б. се намира във възраст и етап от личностното си развитие, в които тепърва се формират трайните му представи за справедливостта, за действието на институциите и за задължителността на актовете на съдебната власт. Обстоятелството, че допуснатото предварително изпълнение на заповедта е било отменено по съдебен ред, но въпреки това ищецът е продължил обучението си в друго училище, обективно е годно да създаде у него чувство за несигурност и несправедливост. За един непълнолетен ученик подобно развитие не се изчерпва единствено с практическите последици от смяната на училищната среда, а е способно да засегне и формиращото се доверие в институционалния ред, в ефективността на съдебната система и в задължителността на постановените съдебни актове. Вместо да утвърди у него убеждението, че нарушените права намират действителна и навременна защита, създалата се ситуация е обективно годна да породи противоположното усещане – за несигурност относно действителното значение и практическото действие на постановените съдебни актове. По делото не се спори и че в периода от 28.02.2024 г. до 16.04.2024 г. ищецът не е посещавал учебни занятия. Това обстоятелство не следва да бъде преценявано изолирано от развитието на отношенията между страните. За част от посочения период разпореждането за предварително изпълнение все още не е било отменено, а след постановяване на Определение № 2778/14.03.2024 г. ищецът не е бил възстановен в 23 СУ „Фредерик Жолио Кюри“, въпреки че фактическите последици от предварителното изпълнение е следвало да бъдат преустановени. Същевременно непосещаването на учебни занятия не може изцяло да бъде вменено като последица от поведението на ответника, доколкото Б. Б. е имал възможност да продължи обучението си в 101 СУ „Бачо Киро“. В този смисъл поведението му следва да бъде отчетено и като негова собствена реакция на несъгласие с наложената мярка и с продължаването на фактическите ѝ последици след съдебната отмяна на предварителното изпълнение. Предвид възрастта му и конкретното развитие на събитията, подобна реакция е разбираема, но не позволява всички неблагоприятни последици от непосещаването на училище през този период да бъдат поставени в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразния административен акт и да се отразят на общия размер на обезщетението на лицето. Обстоятелството, че след отмяната на допуснатото предварително изпълнение ищецът не е възстановен в 23 СУ „Фредерик Жолио Кюри“, следва да бъде отчетено при определяне на справедливия размер на обезщетението. Преценено обаче наред с останалите установени по делото обстоятелства, то не обосновава присъждането на обезщетение над определения от първоинстанционния съд размер. Най-съществените негативни последици са проявени през периода на изпълнение на санкцията и адаптацията към новата училищна среда. Консултациите с психолог, за които са представени доказателства за извършени разходи, са проведени до 22.05.2024 г. Първоинстанционният съд е правилно е приел, че след този период отрицателните промени в поведението и отношенията на ищеца не са били напълно преустановени, но са продължили в значително по-лека степен. По делото не са установени такива трайни и интензивни последици, които да обосноват обезщетение в претендирания по-висок размер. При съвкупната преценка на тези обстоятелства настоящият съдебен състав намира, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение в размер на 4 000 лв. представлява справедлив паричен еквивалент на действително установените неимуществени вреди. Размерът отчита в достатъчна степен възрастта на увредения, характера, интензитета и продължителността на неблагоприятните преживявания, отражението на фактическото преместване върху училищния и социалния му живот, продължаването на фактическите последици от преместването и след отмяната на допуснатото предварително изпълнение, както и конкретните обстоятелства, при които е наложена и изпълнена незаконосъобразната санкция, без същевременно да надхвърля обезщетителната функция на отговорността по ЗОДОВ и да води до обогатяване. Поради това са неоснователни, както оплакването на 23 СУ „Фредерик Жолио Кюри“ за прекомерност на присъденото обезщетение, така и доводите в касационната жалба на Б. Б. за неговото увеличаване. Не обосновават присъждане на по-високо обезщетение и твърденията за последици, отдалечени във времето от действието на процесната заповед, доколкото за тях не е установена с необходимата категоричност пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с незаконосъобразния административен акт. Обезщетението по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ обхваща само онези вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ, а не всички неблагоприятни събития, настъпили впоследствие в живота на увреденото лице. Не са налице основания за изменение на решението в частта за разноските. Присъдените в полза на ищеца разноски за първоинстанционното производство не са предмет на самостоятелно оспорване с подадената от него касационна жалба. Правилно е оставено без уважение искането на 23 СУ „Фредерик Жолио Кюри“ за присъждане на разноски, тъй като пред първоинстанционния съд не са представени доказателства за заплащане на посоченото в списъка на разноските по чл. 80 ГПК адвокатско възнаграждение.По отношение на разноските пред настоящата инстанция - след представяне на списъци по чл. 80 ГПК, съдът намира, че не следва да присъжда разноски на страните поради неоснователността на собствените им касационни жалби и липсата на доказателства за направени различни разходи в хода на защитата им срещу касационната жалба на насрещната страна. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и без допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а фактическите и правните му изводи са обосновани. Наведените в двете касационни жалби доводи не обосновават наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд