Решение № 9307 от 28.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3714/2016 г.

Решение № 9307 от 28.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3714/2016 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Началника на Регионално дирекция за национален строителен контрол - Северозападен район, против решение № 86/11.02.2016 г., постановено по адм. д. № 610/2015 г. по описа на Административен съд - Монтана, с искане за отмяната му, като неправилно. В с. з. касационният жалбоподател се представлява от юрк. Игнатов, който поддържа жалбата по съображения, подробно изложени в същата. Ответната страна - Н. А. Р., редовно и своевременно призована, не се явява и не се представлява. Ответникът - Главният архитект на Община Монтана, редовно и своевременно призован, не изпраща представител. Депозиран е отговор по жалбата от адв. Владимир Иванов, АК-Монтана, в качеството му на пълномощник на Н. А. и на Главният архитект на Община Монтана, с който се оспорва формално касационната жалба, с претенция за разноски пред ВАС. Сочи се, че конкретни съображения ще бъдат изложени в о. с. з. В заседанието адв. Иванов не се е явил, не е представил и писмена защита, а представените с отговора пълномощни са за първоинстанционното дело. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. За да се произнесе, Върховният административен съд, Второ отделение, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, насочена е срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, процесуално е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С оспореното решение е отменена като незаконосъобразна - издадена в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила, заповед № ДК-10-СЗР-20 от 27.10.2015 г. на Началника на РДНСК "Северозападен район, с която, по протест на прокурор от ОП-Монтана, на основание чл. 216, ал. 6 ЗУТ, вр. чл. 149, ал. 5 АПК, е прогласен за нищожен Акт за узаконяване (АУ) № 1/20.06.2014 г. на Главния архитект на община-Монтана, за строеж "Жилищна сграда", изпълнен от Н. А. Р., в УПИ |, кв. 36 по плана на кв. "Кошарник", гр. Монтана и е осъдена ДНСК - София да заплати 10 лв. разноски по делото. В мотивите му е посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 ЗУТ, разрешението за строеж, (респ. актът за узаконяване) и отказът за издаването му, могат да се обжалват за законосъобразност, от заинтересованите лица пред началника на РДНСК, в 14 дневен срок от съобщаването му. Нормата е специална по отношение на общите разпоредби на Гл. шеста АПК и след като АУ № 1/2014 г. е бил съобщен на извършителя на строежа и служебно - на РДНСК и те не са предприели действия за отмяната му, е влязъл в сила и не е подлежал на отмяна по повод сезиране по протест на прокурора. По същата причина, с оглед специалните правила на ЗУТ спрямо АПК във връзка с оспорването и протестирането, съдът е направил извода, че незаконосъобразно административният орган (АО) е приел, че има правомощия и компетентност да разглежда жалби и протести с искания за прогласяване на нищожност без ограничения във времето, още повече, че Началникът на РДНСК няма качеството на по-горестоящ орган по отношение на Главния архитект. Разпоредбата на чл. 216, ал. 6 ЗУТ предоставя компетентност на АО досежно допустимите оспорвания на актове на Главния архитект - за тяхната отмяна (изцяло или отчасти) или изменение, респ. - да отхвърли жалбата срещу тях. И след като нормата е специална, действие по прогласяване на нищожност не е допустимо. Подаденият протест е счетен за недопустим, не е подаден в 14 дневният срок за оспорване на акта и е насочен срещу влязъл в сила индивидуален административен акт - АУ № 1/2014 г. От друга страна, дори да се приеме, че Началникът на РДНСК е имал правомощия и компетентност да се произнесе, същият не е имал основанието да прогласи нищожност на акта, след като узаконяването се изразява в съгласуване и одобряване на инвестиционните проекти, (което в случая не е спорно, че е извършено от Главния архитект), привеждане на строежа в съответствие с него, заплащане на глоби и такси, а арх. Ю., овластена с решение № 3/18.06.2014 г., е издала крайния акт- АУ № 1/2014 г. За пълнота съдът е приел, че наличието на влязла в сила заповед за премахване на незаконният строеж, не е релевантно обстоятелство по спора, тъй като не е изпълнена към момента на изменението на ЗУТ с приемането на § 127 и не е пречка за узаконяването на строежа, поради липса на такава забрана, респ. не е основание да се прогласява нищожност на АУ. Решението е неправилно, като постановено в противоречие с приложимия материален закон, непълнота на доказателствата досежно компетентността на издателя на акта и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, поради липса на мотиви в тази връзка. Неоснователно съдът е приел, че подаденият протест е недопустим, след като не е подаден в 14 дневният срок за оспорване на акта и е насочен срещу влязъл в сила индивидуален административен акт, погрешен е и изводът, че Началникът на РДНСК няма правомощия и компетентност да разглежда жалби и протести с искания за прогласяване на нищожност без ограничения във времето. До нищожност водят толкова тежки пороци при издаването на административен акт, че той не поражда правни последици за адресатите си. За да не създава правна привидност за настъпването им, при констатиране на основание за нищожност, законодателят е въвел изрични императивни разпоредби, с цел задължителното й прогласяване - по искане, или служебно от съда, независимо дали е наведено такова оплакване в жалбата (чл. 168, ал. 1 и 2 АПК), дали е изтекъл срокът за обжалване на акта (чл. 168, ал. 3 АПК) и без ограничения във времето - чл. 149, ал. 5 АПК. Тази непримиримост към нищожните административни актове е проведена последователно в Кодекса, включително и със задължението по чл. 146 АПК, определящ проверката за законосъобразност на административния акт да обхваща и тази за неговата нищожност. Ограничението да се иска обявяването й, въведено в чл. 177, ал. 3 АПК, се отнася само за хипотезата на проведен контрол за законосъобразност с отхвърлено оспорване, какъвто настоящият случай не е - АУ № 1/2014 г. е бил съобщен и не е бил обжалван, или служебно отменен. Затова и изложените от съда доводи са неправилни и абсолютно неприемливи. Специалните норми на ЗУТ, цитирани в тази част на решението, не могат да игнорират общите принципи на Кодекса, липсват пречки за оспорването на акта като нищожен без ограничение във времето, включително и по протест на прокурора. Задълженията на последния (чл. 16 АПК), да следи за спазване на законността в административния процес, в защита на важен държавен или обществен интерес, са обективирани в подадения протест. Заложеният принцип в текста на чл. 156 от ЗУТ за стабилност на разрешенията за строеж, относим и за акта за узаконяване, не може да бъде приет, когато се касае за твърдян тежък порок на неговата законосъобразност, несъвместим с изискванията на строителните правила и норми. Противното означава да се третират като съответни на закона строежи, книжата за чието изграждане, респ. узаконяване, са издадени в противоречие с нормативните изисквания, а това е правно нелогично и противоречи на преследваната от законодателя цел при уреждане на този род обществени отношения. В обема на правомощията на контролния орган, предоставена му с въведения специален ред по чл. 216 вр. чл. 156 от ЗУТ, се обхваща и прогласяването на нищожност на атакувания акт (РС или АУ), при наличие на основанията за това. На практика тази преценка се включва в правомощието за отмяна на акта, поради особено тежко нарушение при издаването му. С оглед на това и времевата компетентност на органа не е ограничена със срок, което е в съответствие с принципа на законност на административния процес във всичките му фази (чл. 4 от АПК). Констатираното допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в процесното решение, се изразява в липса на мотиви и непълнота на доказателствата, досежно компетентността на издателя на акта. Това е пречка за касационния състав да се произнесе по основателността на жалбата изцяло, след като не може да прави фактически установявания, а и не са налице доказателства за отсъствие на арх. Т., за да се прецени компетентността на издателя на АУ. В заповедта, предмет на контрол пред първоинстанционния административен съд (стр. 6-горе), наред с останалите съображения, се съдържа и извода за нищожност на АУ № 1/2014 г. поради липса на компетентност на подписалото го лице, което отделно наведено основание не е изследвано от съда. Представеното по делото решение № 3/18.06.2014 г. е издадено за времето през което Гл. архитект отсъства поради отпуск или болест, но в случая за такива обстоятелства не са изискани данни, не са изведени изводи за характера на въпросното решение, основанието му и дали в случая се касае за заместване, т. е. встъпване във функциите на замествания изцяло - "предоставям своите функции", или за делегиране на правомощия, каквито са изброени конкретно. С оглед това е наложително при новото разглеждане на делото да бъдат изискани доказателства досежно тези факти и съдът се произнесе по направеното възражение в заповедта. На следващо място, производството е протекло и без участие на прокурор, а то е образувано именно по протест на прокурор от ОП-Монтана, което също е съществено, самостоятелно процесуално нарушение и следва да бъде отстранено. С оглед така изложеното, е наложителна отмяната на процесния съдебен акт и връщане на делото за ново произнасяне по жалбите срещу заповедта, поради което и на основание чл. 22, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,