Решение № 1384 от 1.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8007/2017 г.

Решение № 1384 от 1.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8007/2017 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Националната електрическа компания" ЕАД ("НЕК" ЕАД) и нейния изпълнителен директор против решение № 3479/22.05.2017 г., постановено по адм. д. № 4201/2016 г. по описа на Административен съд–София-град (АССГ). В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Изрично са наведени доводи за неправилност на извода, че "НЕК" ЕАД е задължен субект по смисъла на чл. 3 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и допълнителни съображения относно характера на търсената информация, както и наличието на други обстоятелства, поради които не е следвало да бъде предоставяна, но те не са обсъдени от първата инстанция. Иска се да бъде отменено обжалваното решение. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба и в пледоария по същество на спора в открито съдебно заседание. Претендират се разноски. Ответната страна "Централна енергоремонтна база"ЕАД оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от заинтересовани лица, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 3479/22.05.2017 г., постановено по адм. д. 4201/2016 г. по описа на АССГ е отменен отказ, обективиран в писмо изх. № 92-324-1/29.03.2016 г. по заявление вх. № 26-380-4/17.03.2016 г. на изпълнителния директор на "НЕК" ЕАД и е върната преписката за произнасяне. Административният съд е приел, че ответникът е бил длъжен да се произнесе като задължен субект по чл. 3 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) като се е позовал на разпоредбата на § 4 от допълнителните разпоредби на ЗДОИ и събраните по делото доказателства. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е разгледал жалбата на "Централна енергоремонтна база" ЕАД в открито съдебно заседание и след събиране на всички относими към спора доказателства е постановил обжалвания съдебен акт, който съдържа всички реквизити на съдебно решение, постановено в производство по чл. 145 и сл. от АПК. Правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства АССГ е обосновал извод, че "НЕК" ЕАД е задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ. Настоящият съдебен състав не намира основание да се отклони от формираната до този момент съдебна практика по този въпрос. Доколкото единствените мотиви в оспореното пред първата инстанция писмо за отказ да бъде предоставена търсената от заявителя информация са свързани със статута на "НЕК" ЕАД, решаващият съд е анализирал само този проблем. Действително съдът не е обсъдил други възможни хипотези за отказ да бъде предоставена обществена информация, каквито са предвидени по принцип в ЗДОИ, но това не е възможно да бъде определено като съществено процесуално нарушение. Първоинстанционният съд е приел за установено нарушението на материалния закон – непроизнасяне на задължен субект и е отменил оспорения отказ, но с разпореждането за връщане на делото като преписка за произнасяне не е формирал задължителни указания именно поради липсата на твърдения от страните по повод други релевантни за спора факти. Служебното задължение по чл. 168 от АПК не включва установяване на факти и обстоятелства, които не са твърдени от страните. При твърдените и установени факти АССГ е приел за установено, че е подадено заявление за достъп до обществена информация, което не е уважено при липса на посочените в отказа фактически и правни основания. Действително при обосноваване на своите правни изводи първоинстанционният съд е обсъдил само съдържащите се в отказа фактически и правни основания. Аргументите в касационната жалба относно характера на исканата информация и наличието на друг ред за достъп до нея не кореспондират със съдържанието на оспореното писмо, поради което като не ги е включил в предмета на доказване решаващият съд не е допуснал съществено процесуално нарушение. Правилно е прието от АССГ, че сезираният с искането субект е задължено лице на основание чл. 3 от ЗДОИ, както и че е бил длъжен да се произнесе с мотивиран акт след получаване на заявление за достъп до обществена информация, отговарящо на изискванията на чл. 25 от ЗДОИ. АССГ не е дал задължителни указания относно съдържанието на това произнасяне именно поради липсата на яснота относно наличието/отсъствието на другите предпоставки за предоставяне/отказ за предоставяне на исканата информация. По изложените съображения касационната инстанция намира, че на основание чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното съдебното решение като правилно, законосъобразно и постановено без допуснати съществени процесуални нарушения, следва да бъде оставено в сила. Ответникът в касационното производство претендира разноски, но не са представени доказателства за тяхното извършване, поради което независимо от изхода на спора и направеното искане, не следва да му бъдат присъждани разноски. Към писмения отговор на касационната жалба са приложени пълномощно и предложение (проект) за договор за правни услуги, който не е подписан от двете страни по него. Допълнително следва да бъде посочено, че липсват доказателства не само за постигане на съгласие относно размера на адвокатското възнаграждение, но и за неговото плащане по предложения начин (по конкретна банкова сметка). Не е представен и списък по чл. 80 от ГПК. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,