Решение № 7859 от 30.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2027/2021 г.

Решение № 7859 от 30.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2027/2021 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Деливъри" ООД, чрез пълномощника му адв. И. Н., срещу Решение № 2143 от 26.11.2020 г., постановено по адм. дело № 896/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив с доводи за наличие на отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на съдебния акт, решаване на спора по същество и присъждане на понесените по делото разноски. Ответната страна – Национална агенция за приходите в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил предявената от "Деливъри" ООД искова молба срещу Национална агенция за приходите (НАП), в частта за присъждане на обезщетение в размер на сумата от 336 лева за претърпени от ищеца имуществени вреди, представляващи начислен ДДС по процесните фактури № 112/14.11.2016 г. и № 98/06.06.2017 г. за ползваните адвокатски услуги при обжалването на наказателно постановление (НП) № 216056-F168567/02.09.2016 г. (по АНД № 6928/2016 г. по описа на Районен съд – Пловдив и по КАНД № 1516/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба на 08.09.2017 г. до окончателното й изплащане и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 50 лева разноски по делото, представляващи разходи за юрисконсултска защита. Наред с това НАП е осъдена да заплати на "Деливъри" ООД сумата от 334, 36 лева, представляваща държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска. Решението е постановено след като с Решение № 4381 от 14.04.2020 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 14627/2017 г. е отменено Решение № 1925/10.11.2017 г., постановено от Административния съд Пловдив по адм. д. № 2550/2017 г., в частта, в която НАП е осъдена да заплати на "Деливъри" ООД сумата от 336 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, произтекли от отменено по съдебен ред като незаконосъобразно НП № 216056-F168567/02.09.2016 г., издадено от Директора на ТД на НАП – Пловдив, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска на 08.09.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, в която НАП е осъдена да заплати на "Деливъри" ООД разноски за производството, в размер 445, 48 лв., и делото е върнато в отменената част за ново разглеждане от друг съдебен състав. В решението на ВАС е прието, че решението на административния съд е правилно в частта, в която съдът е приел, че данъчната основа на заплатения от ищеца адвокатски хонорар за предоставените адвокатски услуги е вреда за него и тя е в пряка, причинно-следствена връзка с НП. Приел е обаче за неправилно решението на съда в частта, в която е присъдил като обезщетение сумата от 336 лева, представляваща начислен ДДС по ползваните адвокатски услуги при обжалването на НП № 216056-F168567/02.09.2016 г., както и за сумата от 72, 22 лева, представляваща ДДС върху адвокатски хонорар, заплатен в производството по адм. дело № 2550/2017 г. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че дружеството е приспаднало начисления ДДС в размер на 336 лева по процесните фактури № 112/14.11.2016 г. и № 98/06.06.2017 г. за ползваните адвокатски услуги, и с това е намалило дължимия ДДС за извършените продажби, поради което за него не е налице вреда, тъй като не е намаляло имуществото му с неговия размер. С оглед на тези констатации съдът е направил извод, че след като не е налице втората материалноправна предпоставка за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – претърпяна имуществена вреда в патримониума на дружеството, предявеният иск е неоснователен и го е отхвърлил. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице касационни основания за неговата отмяна. Съдът е установил вярно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция без да е необходимо да се повтарят (арг. от нормата на чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК). Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата, респ. общината. Доводите на касационният жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил самостоятелно въведените от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск въз основа на събраните по делото доказателства. Към установените по делото фактически положения, релевантни за спора, е извършена правилна преценка относно приложението на закона. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на предявените искови претенции. Правилно, и в съответствие със събраните по делото доказателства съдът е приел, че в конкретния случай не е налице втората предпоставка за ангажиране на отговорността на държавата за вреди по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В случая не е претърпяна имуществена вреда от страна на дружеството – ищец, в размер на 336 лева, тъй като част от механизма на ДДС е приспадането на заплатения данък от платеца му и понасянето на данъка в тежест от крайния потребител. Ищецът е приспаднал начисления му по фактурите и заплатен от него за ползването на адвокатски услуги ДДС, като за него не е налице вреда, тъй като не е намаляло имуществото му в посочения размер. Законосъобразен е изводът на съда, че от издаването и отмяната на незаконосъобразното наказателно постановление, за ищеца не са настъпили претендираните имуществени вреди, представляващи начислен ДДС по 2 бр. фактури за ползваните адвокатски услуги във връзка с обжалваното наказателно постановление. При липсата на елемент от сложния фактически състав на приложимата правна норма, обуславяща реализирането на безвиновната отговорност на държавата, претенцията е неоснователна и правилно е отхвърлена. Съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователно и не следва да бъде уважено. Претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция е основателно и следва да бъде уважена в размер от 100 лева. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение