Решение № 4030 от 27.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14282/2008 г.

Решение № 4030 от 27.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14282/2008 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Арт - пропаганда груп - Димитър Константинов" срещу Решение № 667/23.06.08 г. по адм. д. 5688/07 г. по описа на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт (РА) № 2212-482/19.06.07 г., издаден от старши инспектор по приходите Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - гр. София, за който е посочено, че е потвърден с Решение № 1719/17.10.07 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при Централно управление на Националната агенция за приходите (Д"ОУИ"). Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е постановено при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и РА по подробни съображения, изложени в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при Централно управление на Националната агенция за приходите (Д"ОУИ"), редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Решението на Административен съд - София град е недопустимо и като такова при условията на чл. 221, ал. 3 от АПК следва да бъде обезсилено, жалбата против РА следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото трябва да се прекрати. Съгласно чл. 155, ал. 1 от ДОПК решаващият орган разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 45-дневен срок от постъпването на жалбата, като непроизнасянето на решаващия орган в срок се смята за потвърждаване на ревизионния акт в обжалваната част - чл. 156, ал. 4 от ДОПК, като според чл. 156, ал. 5 от ДОПК в този случай жалбата против ревизионния акт може да се подаде в 30-дневен срок от изтичане на срока за произнасяне. От доказателствата по делото е видно, че жалбата на ЕТ "Арт пропаганда греп - Димитър Константинов" против РА № 2212-482/19.06.07 г. до Д"ОУИ" - гр. София е подадена в ТД на НАП- София-град на 04.07.07 г., като 45-дневният срок изтича на 20.08.07 г. ( понеделник, първия работен ден след 18.08.07 г., събота). С тълкувателно решение № 7 от 11.12.2008 год. по т. д. № 3/08год. на общото събрание на съдиите от ВАС е прието, че срокът за произнасяне от решаващият орган по чл. 155, ал. 1 от ДОПК е преклузивен, включително и в случаите на продължаването му по чл. 156, ал. 7 от ДОПК за каквото по настоящото дело няма данни да е извършвано). С тълкувателното решение е прието, че в случаите на т. н. "мълчаливо потвърждаване" на ревизионния акт по чл. 156, ал. 4 от ДОПК решаващият орган може да постанови решение само в случай на подаване на жалба от данъчнозадълженото лице при условията на чл. 156, ал. 5 от ДОПК. Тълкувателното решение е задължително и за настоящият съдебен състав, поради което с оглед направеното тълкуване на закона формираното становище на решаващият съд относно допустимостта на жалбата против РА е неправилно. От данните по делото е видно, че решението на решаващия орган е постановено на 17.10.07 г., т. е. след изтичане на преклузивния срок за произнасяне, а жалбата срещу РА е подадена на 05.11.07 г., т. е. много след изтичането на преклузивния 30-дневен срок по чл. 156, ал. 5 от ДОПК на 20.09.07 г. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че административният съд се е произнесъл по просрочена жалба и постановеното по нея решение е процесуално недопустимо. При наличието на предпоставките на чл. 209, т. 2 от АПК, за които на основание чл. 218, ал. 2 от АПК съдът е длъжен да следи служебно, съдебното решение трябва да бъде обезсилено на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, а делото прекратено. С оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, първо- А отделение,