Решение № 1864 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11080/2018 г.

Решение № 1864 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11080/2018 г., VIII о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Т. Азнаурашвили моли да бъде отменено като неправилно решение № 1257/5.07.2018 г. по адм. д. № 330/2018 г. на АС – Благоевград, с което е отхвърлена жалбата против заповед № 246/24.03.2018 г. на И. Николов – младши автоконтрольор в РУ-Петрич при ОД на МВР-Благоевград за прилагане на принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Поддържа, че решението е неправилно поради допуснати необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли заповедта да бъде отменена, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба И. Николов – младши автоконтрольор в РУ-Петрич при ОД на МВР-Благоевград в дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на касатора против заповед № 246/24.03.2018 г. на И. Николов – младши автоконтрольор в РУ-Петрич при ОД на МВР-Благоевград за прилагане на принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, издадена на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, за допуснати нарушения на чл. 5, ал. 3, т. 1, чл. 100, ал. 1, т. 2 и чл. 44, ал. 1 от ЗДвП, тъй като управлява лек автомобил Мицубиши "АСК" с рег. [рег. номер на МПС] след употреба на алкохол, установено с техническо средство "Алкотест Дрегер 7510", с фабричен № ARDM84, проба № 06697, при разминаване със спряло МПС не осигурил достатъчно странично разстояние и предизвикал ПТП. С направената проба за алкохол е установена концентрация на алкохол в кръвта 0, 87 промила. Издаден е талон за медицинско изследване, по който на 27.03.2018 г. е направена химическа експертиза с резултат 0, 77 промила концентрация на алкохол в кръвта. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за законосъобразно налагане на принудителната административна мярка с оспорената заповед. Обсъдил е представените доказателства, установяващи, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, в кръга на възложените му правомощия. Обсъдил е доводите на жалбоподателя, които се повтарят и в касационната жалба и е достигнал до правилен извод за тяхната неоснователност, който се споделя напълно от настоящата инстанция. Правилен е изводът на съда, че заповедта е достатъчно мотивирана – посочени са фактическите обстоятелства за нейното издаване, правната квалификация на извършените нарушения на ЗДвП и основанието по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за нейното налагане. Твърденията на жалбоподателя, че само е паркирал автомобила си правилно са преценени от съда като недоказани и не променящи факта на извършено нарушение на забраната в чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП да се управлява лек автомобил с алкохол в кръвта над 0, 5 промила. На основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Не е допуснато процесуално нарушение като е издадена заповедта в деня на съставяне на акта за установяване на нарушението, преди да са излезли резултатите от медицинското изследване предвид цитираната разпоредба и предвид резултата от химическата експертиза, която потвърждава концентрацията на алкохол в кръвта над 0, 5 промила. Неоснователен е и доводът за разминаване между посочената квалификация в акта за установяване на административното нарушение и заповедта. В ръкописно изписания текст на заповедта е вписано нарушение на чл. 50, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, но в бланковия текст на следващия ред е посочена вярната правна квалификация на нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, поради което допусната техническа грешка не може да се преценява като отклонение от установените в акта нарушения и не съставлява основание за отмяна на заповедта. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,