Решение № 2856 от 27.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9930/2013 г.

Решение № 2856 от 27.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9930/2013 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката. Образувано е по жалба, подадена от "ЧЕЗ Разпределение България" АД срещу решение № Ж-120 от 10.06.2013 г., постановено от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. С жалбата са релевирани доводи за нищожност на обжалвания административен акт като постановен извън рамките на материалната компетентност на регулаторния орган. Алтернативно са изложение доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - основания за оспорване на административен акт по чл. 146, т. 1, т. 3 и т. 4 от АПК. Оспорващата страна прави искане за отмяна на обжалваното решение като незаконосъобразно и алтернативно прави искане за обявяване на нищожност на оспорения акт. Ответникът Държавна комисия за енергийно и водно регулиране, представляван в производството от юрк. Райков, излага доводи за неоснователност на жалбата. Заинтересованата страна "Феникс Голд" ООД, представлява в производството от адв. Петков, изразява становище за неоснователност на жалбата, поради което прави искане за отхвърляне на оспорването. Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. За да се произнесе по жалбата, настоящият състав прие за установено следното от фактическа страна: Производството пред ДКЕВР е образувано във връзка с жалба вх. № Е-12-00-160 от 8.03.2013 г., подадена от Стоян Иванов - управител на "Феникс Голд" ООД. С подадената жалба се възразява срещу допълнително начислена сума за електрическа енергия за минал период. Във връзка с постъпилата жалба е извършена проверка при която е установено, че на 8.03.2013 г. е извършена проверка на средство за търговско измерване и на прилежащата към него измервателна група от служители на електроразпределителното дружество - "ЧЕЗ Разпределение България" АД. За извършената проверка е съставен констативен протокол, в който е отразено, че при подмяна на електромер, отчитащ изразходваната електроенергия на дружеството жалбоподател, е установено, че токовите трансформатори са с гама 300/5, т.е. показанията на електромера следва да се умножават с коефициент 60. След проверка в информационната система на дружеството е установено, че константата, по която се изчислява консумираната електрическа енергия е 30, а токовите трансформатори трябва да са 150/5. При тази констатация е прието, че фактурираната стойност за консумирана енергия за периода 27.01.2010 г. - 8.02.2013 г. трябва да се коригира. В съставения констативен протокол е отразен общ обем на доставена, но неизмерена и незаплатена електрическа енергия. На основание констатациите относно доставената, но неизмерена и незаплатена електрическа енергия за периода, отразен в протокола е начислена сума за заплащане и са издадени 35 дебитни известия към съответните фактури за периода. При тази установеност по преписката, регулаторния орган е приел, че коригирането на количеството консумирана енергия е в нарушение на чл. 25 от Общите условия на договорите за ползване на електроразпределителните мрежи на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, които съгласно чл. 49, ал. 2, т. 7 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката са неразделна част от лицензия № Л-135-07 от 13.08.2004 г. С обжалваното решение ДКЕВР приема, че коригираното количество електроенергия следва да се извърши при условията на чл. 25, ал. 2, т. 1 от Общите условия, а именно за период не по-дълъг от 90 дни като корекцията следва да се изчисли като функция на отчетената грешка. При тези изводи и на основание чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3/21.03.2013 г., във връзка с чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от ЗЕ, Комисията е дала задължителни указания на разпределителното дружество да преизчисли дебитните известия към фактурите за периода 27.01.2010 г. до 8.02.2013 г., като определи количеството електрическа енергия в съответствие със срока и начина, предвидени в разпоредбата на чл. 25, ал. 2, т. 1 от Общите условия. При така установената фактическа обстановка, настоящият състав стигна до следните правни изводи: Неоснователни са доводите на оспорващата страна, че регулаторния орган не е разполагал с материална компетентност да се произнесе по жалбата, тъй като в случая става реч за разрешаване на облигационен спор. Доводите на оспорващата страна са изведени с оглед разпоредбите на Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, отменена с разпоредбата на § 1, т. 1 от ПМС № 91 от 15.04.2013 г., обнародвано в Държавен вестник, бр. 38 от 23.04.2013 г. При постановяване на оспореното решение приложимия ред е този, предвиден в Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, обнародвана в Държавен вестник, бр. 33 от 05.04.2013 г. Доколкото в тази наредба липсва преходна разпоредба, която да предвиди реда по който се довършват, производства започнали при действието на отменената наредба, следва извод, че при постановяване на оспореното решение следва да се съобразят разпоредбите на действащия нормативен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от ЗЕ регулаторния орган разглежда жалби на потребители срещу лицензианти във връзка с изпълнение на лицензионната дейност. Реда за разглеждане на жалбите е този предвиден в действащата Наредба лицензиране на дейностите в енергетиката. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1, т. 2 от Наредбата, Комисията разглежда жалби на клиенти срещу доставчици на енергия, свързани с изпълнение на задълженията им по Закона за енергетиката. Съгласно чл. 75, ал. 2, т. 1 от ЗЕ, Комисията провежда контрол за спазване на условията на издадената лицензия. В приложимата Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката - чл. 49, ал. 2, т. 7, е предвидено, че общите условия са неразделна част от лицензията. При това положение, настоящият състав приема, че част от регулаторната функция на ДКЕВР включва разглеждане на жалби на клиенти срещу лицензианти във връзка с изпълнение на задължения по издадената лицензия, в това число и предвидени в одобрени общи условия. Предмет на разглеждане в случая е била жалба на клиент срещу електроразпределителното дружество във връзка с установяване на количество доставена, но неизмерена и незаплатена електрическа енергия. Разглеждането на жалбата е в рамките на материалната компетентност на регулаторния орган, поради което постановения акт не е нищожен. Неоснователни са доводите на оспорващата страна, че при разглеждане на жалбата е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в конституиране на ненадлежен ответник в производството. Съгласно чл. 17, ал. 1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "ЧЕЗ Електро България" АД, продавача, въз основа на представени от електроразпределителното дружество констативни протоколи и справки за начислена енергия начислява и коригира сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за минал период. От цитирания текст следва извод, че задължение на електроразпределителното дружество е да определи количеството електрическа енергия и въз основа на тези констатации електроснабдителното дружество издава фактура за потребената енергия. Предмета на жалбата е във връзка със съставен констативен протокол от електроразпределителното дружество, което е привлечено като ответник в производството, за установяване на количество електрическа енергия, доставена на потребителя, но неизмерена и незаплатена. В рамките на регулацията, с обжалваното решение са дадени предписания на разпределителното дружество да определи допълнително начислени количества електрическа енергия при спазване на ограничителния срок и начина, предвидени в чл. 25, ал. 2, т. 1 от Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на "ЧЕЗ Разпределение България" АД. Издаването на дебитни известия към фактурите за установения период на неправилно отчитане на потреблението е функция от констатациите на електроразпределителното дружество. Поради тази причина с обжалваното решение са дадени задължителни предписания именно към разпределителното дружество - "ЧЕЗ Разпределение България" АД да определи количеството електрическа енергия в съответствие с регламентацията, дадена в Общите условия. Неоснователни са доводите на оспорващата страна за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, свързани с провеждане на процедурата по която е разгледана жалбата. Обжалваното решение е постановено след отмяната на цитираната в жалбата Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката, поради което в случая не са приложими изискванията за назначаване на работна група и съставяне на констативен протокол, който да се връчи на ответното дружество. Решението е постановено при спазване на процедурните правила, предвиден в действащата Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, която не предвижда възможност за продължаване на производства по отменените правила. С оглед на тези доводи, настоящият състав счете, че оспореният административен акт е законосъобразен. Решението е постановено в рамките на материалната компетентност на регулаторния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. При липса на основания за отмяна на оспореното решение, жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение