Решение № 10353 от 11.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3339/2011 г.

Решение № 10353 от 11.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3339/2011 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Цветан Веселинов Петров от гр. Плевен срещу решение № 18 от 20 януари 2011 г., постановено по адм. д. № 1130/2009 г. по описа на Административен съд Плевен, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ДК-02-ПН-07/22 юли 2009 г. на началника на РДНСК - гр. Плевен. В касационната жалба ке сочат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Отвтниците Ганка Пенчева Гарванска и Ангел Найденов Гарвански, чрез пълномощника си адв. Фиданка Петрова, както и началник сектор Плевен при РДНСК -Северозападен район, са представили писмени отговори, в които излагат съображенията си за неоснователност на подадената касационна жалба. Останалите ответници - Звезделин Цветанов Веселинов, Гергана Цветанова Веселинова, Керка Трифонова Петрова и кметът на община Плевен, не са заявили становищата си по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Плевен е образувано по жалба на Цветан Веселинов Петров срещу заповед № ДК-02-ПН-07/22 юли 2009 г. на началника на РДНСК - гр. Плевен (сега началник сектор Плевен при РДНСК - Северозападен район), с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Надстройка на двуетажна жилищна сграда", находящ се в УПИ III-4203,4203а, кв. 38 по плана на гр. Плевен. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил подадената жалба. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото и заключенията на техническите експертизи. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Решението е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Установено е, че през 2007-2008 г. жалбоподателят е изградил надстройка на съществуващата двуетажна жилищна сграда. Установено е също така, че за извършването на строителството не е издавано разрешение за строеж. При тези данни законосъобразно съдът е приел, че извършеното представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е незаконен. Незаконните строежи по силата на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ се премахват със заповед на началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице, както е в случая. Предвид времето на извършване на строителството законосъобразно е преценена липсата на предпоставките за търпимост на строежа по § 16 от ПР на ЗУТ. Неоснователно е възражението на касатора относно това, че обжалваната от него заповед за премахване на незаконния строеж е издадена преди влизане в сила на заповед № ДК-09-16/15 октомври 2008 г. на началника на РДНСК - гр. Плевен, с която на основание чл. 224, ал. 7 от ЗУТ е спряно изпълнението на незаконен строеж "Надстройка на двуетажна жилищна сграда", находящ се в УПИ III-4203,4203а, кв. 38 по плана на гр. Плевен. Тази заповед не е необходим и присъщ етап от производството по премахване на установени незаконни строежи, поради което влизането й в сила не е предпоставка за издаването на заповедта по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ. Поради това като е издал оспорената заповед преди влизането в сила на заповедта за спиране изпълнението на незаконен строеж, административният орган не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила. Останалите възражения на касатора - относно личните му отношения с близки на съдията-докладчик по делото, не са относими към предмета на касационното производство, поради което не следва да бъдат обсъждани. С оглед горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,