Решение № 4591 от 23.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8925/2014 г.

ВАСVII отделение23.04.2015 г.докладчик Таня Вачева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 552 от 4.04.2014 г., постановено по адм. д. № 2946/2013 г. на Административен съд - Бургас. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 4591 от 23.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8925/2014 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Иван Радев Русев от гр. Бургас против решение № 552 от 4.04.2014 г., постановено по адм. д. № 2946/2013 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на Русев срещу решение № РК-12975/30.11.2011 г., издадено от началник-сектор "ПП" при ОД на МВР - Бургас, потвърдено със заповед № з-3570/10.11.2013 г. на директора на ОД на МВР - Бургас. Касаторът поддържа становище за неправилност на съдебния акт, като навежда доводи за постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска неговата отмяна и произнасяне по съществото на спора с отмяна на атакувания административен акт като незаконосъобразен. Ответникът - началникът на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Бургас не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: По делото няма спор за факти. Първоинстанционният съд е установил релевантната за спора фактическа обстановка, която касационната инстанция възприема изцяло. Приел е, че административният орган е сезиран от касатора с искане за регистрация на МПС - "Рено Клио", без регистрационен номер, червен цвят, с посочен № на двигателя 843040846 и номер на рама V1136786364. Русев е придобил собствеността върху автомобила на основание постановление за възлагане № 14/17.03.2009 г. на Агенцията за държавни вземания, след проведен търг с тайно наддаване. Съдът е съобразил представената по делото трасологична експертиза, според чието заключение номерът на рамата е ръчно щанцован, единадесетпозиционен поради допусната матрична грешка от завода. Под този номер е установен друг, който е заличен. При направен химически анализ е разкрито различно съдържание на номера - VF1S5670560936457. Номерът на двигателя е установен и върху него няма заличаване, промяна или подмяна. Въз основа на тези доказателства административният орган е отказал регистрацията на лекия автомобил. Първоинстанционният съд е заключил, че са налице фактическите и правни основания, обуславящи волеизявлението за отказ на регистрацията. Позовавайки се на данните от експертизата за механична интервенция върху оригиналния идентификационен номер на рамата, съдът е навел извод за осъществяване на визираните в чл. 143, ал. 1 и ал. 3 ЗДвП юридически факти, явяващи се нормативна пречка за пререгистрация на автомобила. При постановяване на решението съдът е съобразил констатациите на експерта досежно оригиналните номера на рамата, като е преценил, че за да бъде допусната регистрацията, е необходимо първо да бъде извършено възстановяване на оригиналния идентификационен номер, което представлява самостоятелно административно производство, подчиняващо се на специален нормативен ред. Решението е правилно. Предмет на оспорване пред настоящата инстанция са само направените въз основа на безспорно и правилно установените фактически положения правни изводи на решаващия съд за законосъобразност на оспорения административен акт. Обжалваното решение е обосновано и е постановено в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗДвП пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство. Алинея 2 на разглежданата законова разпоредба забранява заличаването и/или подправянето на идентификационния номер и номера на двигателя на превозното средство. Според чл. 143, ал. 3 от същия закон не се регистрира пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя. В развитие на цитираните законови положения, чл. 7, ал. 1 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. предвижда превозните средства, на които не може да се установи поставеният от производителя идентификационен номер (VIN), да не се регистрират. По силата на чл. 143, ал. 4 ЗДвП възстановяването на идентификационния номер се извършва по ред, определен от министъра на вътрешните работи, а именно - Инструкция на МВР № I-185 от 6.12.2002 г. за определяне реда за възстановяване на идентификационния номер на пътно превозно средство. Следователно, регистрацията на пътно превозно средство по Закона за движение по пътищата се извършва при наличието на две кумулативни предпоставки - поставен от производителя идентификационен номер на превозното средство и доказателство за собственост на превозното средство. Според закона наличието на фабричен идентификационен номер, поставен на съответното за тази марка автомобили място, е предпоставка за неговата регистрация, като регистрацията на пътни превозни средства с подменен, заличен или повреден идентификационен номер се извършва само при възможност за установяване на номера на рамата, там, където производителят първично го е поставил. Заложеното в закона изискване е да не се допусне движението на пътни превозни средство, които не носят поставен от производителя идентификационен номер като гаранция за тяхното разпознаване, както и за съответствието им с производствените стандарти. В конкретния случай отказът за регистрацията на автомобила се основава на подмяната на цифри в автентичния идентификационен номер на рамата, който според материалите в административната преписка, е установяем. не е спорно, че има интервенция върху идентификационния номер на производителя. Видно от изложеното в касационната жалба, касаторът не оспорва заключението на трасологичната експертиза, според което идентификационният номер на производителя може да бъде възстановен. За целите на регистрацията автентичният идентификационен номер е установяем, следователно, може да бъде възстановен в отделно производство, след което автомобилът да бъде регистриран. За целта е предвидена процедура, разписана в издадената на основание чл. 143, ал. 4 от същия закон Инструкция № I-185/2002 г. за определяне реда за възстановяване на идентификационния номер на пътно превозно средство. Тази процедура е самостоятелно административно производство и като всяко такова започва по молба на заинтересованото лице, като в случая няма данни за провеждането й. При тези доказателства касационната инстанция приема, че е налице визираната в закона пречка за регистриране на МПС - механична интервенция върху оригиналния идентификационен номер, поставен от производителя, поради което компетентният административен орган законосъобразно е отказал регистрация на автомобила на касатора. Решаващият съд е приложил материалния закон според точния му смисъл, като е установил осъществяването на отрицателните предпоставки на фактическия състав на чл. 143, ал. 3 от ЗДвП. Независимо от постановения отказ за регистрация, касаторът може да сезира административния орган с искане за възстановяване на идентификационния номер на притежавания от него лек автомобил по реда на Инструкция № I-185. В случай, че административният орган постанови възстановяване на номера, Иван Русев би могъл да отправи ново искане за регистрация, тъй като ще бъдат налице нови обстоятелства, които не са преклудирани от първоинстанционното съдебно решение. По изложените съображения Върховният административен съд, в настоящия състав, счита, че не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд

Цитирани разпоредби

3