Решение № 8738 от 1.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4921/2009 г.

Решение № 8738 от 1.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4921/2009 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "ДИАНА ФИШ" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, шосето за Ормана, чрез законния си представител Екатерина Стефанова Личева - Христова срещу Решение № 168/13.02.2009 г., постановено по адм. д. № 1248/2008 г. по описа на Административен съд гр. Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 2800486/24.04.2008 г., издаден от ръководител екип при ТД на НАП - гр. Ямбол, потвърден с Решение № РД-10-198/14.07.2008 г. на директора на дирекция ОУИ - гр. Бургас при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, необоснованост и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че неправилно съдът е подходил формално относно представените в хода на ревизията доказателства досежно реалността на доставката. Позовава се на двойнствен подход на органа по приходите, у който по една и съща доставка приема, че в качеството му на доставчик правилно е начислен ДДС и в качеството му на получател не е налице реалност, поради което е отказано признаване правото на данъчен кредит. Относно данъчни периоди м. 12.2005 г. м. 04.2007 г. и м. 10.2007 г. излага доводи за липса на мотиви в решението, а с диспозитива е отхвърлена изцяло жалбата. Моли да бъде отменено обжалваното решение с присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Бургас, при ЦУ на НАП не изразява становище по жалбата Представителят на върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадени в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт № 2800486/24.04.2008 г., издаден от ръководител екип при ТД на НАП - гр. Ямбол, потвърден с Решение № РД-10-198/14.07.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" гр. Бургас при ЦУ на НАП, с който на "ДИАНА ФИШ" ООД са установени задължения по ЗДДС за периода от 1.10.2005 г. до 30.11.2005 г. в размер на 15 197, 90 лева - главница, и лихва за просрочие в размер на 4248, 73 лева. За данъчни периоди м. 12.2005 г., м. 04.2007 г. и м. 10.2007 г. са определени данъчни задължения за довнасяне на ДДС след процедура по приспадане. За да постанови обжалваното решение АС е приел от фактическа страна, че установените в хода на ревизията констатации обосновават извода за липса на реалност на доставката по данъчни фактури № 1084/31.10.2005 г. и № 1091/14.11.2005 г., с доставчик "БЕРИС" ООД. В тази насока съдът се позовава на извършена насрещна проверка на доставчика "БЕРИС" ООД, в хода на която от представени писмени обяснения на представляващия дружеството се установява, че транспортирането на стоките, предмет на доставка (слънчоглед) е за сметка на клиента. Дружеството няма собствени помещения и подходящи МПС за транспортирането на доставките, както и че не разполага с договори и документи за товаро-разтоварна дейност. Жалбоподателят също не е представил транспортни документи. Установено е в хода на ревизията, че по фактура № 1075/26.09.2005 г. на обща стойност 58 350 лева и ДДС 11 670 лева е платено само ДДС, като фактурата е била анулирана с ДКИ № 1083/1.10.2005 г. и е била издадена процесната фактура № 1084/1.10.2005 г. за същото количество слънчоглед, но с нова данъчна основа в размер на 56 850 лева и ДДС 11 370 лева, като данъчната основа по тази фактура е платена в брой, но не и ДДС-то по нея. От извършена проверка на "ПАПАС ОЛИО" АД, получател на процесната стока от жалбоподателя са представени и приети по делото анализно свидетелство, сертификати за качество, справка за издадени от "ДИАНА ФИШ" ООД фактури за доставен слънчоглед, както и кантарни бележки за приетите количества слънчоглед. При проверката не са били установени транспортни документи. При така установеното съдът е приел, че в ревизионното производство и пред съда жалбоподателят не е представил доказателства относно реалността на доставките на слънчоглед по процесните фактури. Липсват доказателства удостоверяващи придобиването и прехвърлянето на правото на собственост върху стоката, предмет на фактуриране. Няма доказателства за транспортиране на процесната стока. За неоснователен е приел довода на жалбоподателя за наличие на транзитна продажба по смисъла на чл. 329 от ТЗ, тъй като продавача - "БЕРИС" ООД, не е доказал с надлежни доказателства наличието по принцип на техническа възможност да извърши превоза, така и доказателства за осъществяването на превоза на процесния слънчоглед. Не са представени и доказателства съгласно разпоредбата на ал. 2 от същия член, че продавачът е съобщил на купувача за изпращането на стоката на третото лице, като му изпрати и препис от документите, придружаващи стоката. Относно определените данъчни задължения за данъчни периоди м. 12.2005 г., м. 04.2007 г. и м. 10.2007 г. липсват мотиви в обжалваното решение, а с диспозитива е отхвърлена изцяло жалбата срещу процесния РА. Решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон. Не се оспорва обстоятелството, че данъка по процесните фактури е начислен в счетоводството на доставчика. Не се оспорва и обстоятелството, че процесните количества слънчоглед са доставени от касатора на получателя - "ПАПАС ОЛИО" АД, както и че за тези доставки в хода на ревизията е прието, че правилно данъка е начислен от касатора като задължение към бюджета, поради което корекции досежно доставките не са извършени. Корекция е извършена само относно признаване правото на данъчен кредит по същите доставки, по които касатора е получател. Основния довод в хода на ревизията, възприет и от АС за отказано право на данъчен кредит е липсата на доказателства за транспорт на процесното количество слънчоглед и за реално предаване на собствеността върху стоката. В практиката си ВАС приема, че единствено липса на доказателства за извършени транспортни разходи не може да се приеме за липса на доставка, при наличие на останалите изискуеми предпоставки на чл. 64, ал. 1 от ЗДДС (отм.). Относно факта на реалното предаване на собствеността в чл. 329, ал. 1 от ТЗ е уредена хипотезата на транзитна продажба, съгласно която страните могат да уговорят продавачът да предаде стоката на посоченото от купувача трето лице. Тази хипотеза съответства и на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС (отм.), съгласно която данъчното събитие по смисъла на този закон възниква на по-ранната от двете дати: датата на прехвърляне на правото на собственост или друго вещно право върху стока или датата на завършването на услугата или датата на плащането (цялостно или частично авансово плащане). В конкретния случай процесната стока е предадена на третото лице-получател "ПАПАС ОЛИО" АД. От характера на ДДС, който е косвен, многофазен и некумулативен данък, се налага извода, че незаконосъобразно в хода на ревизията от органа по приходите е приложен двойнствен режим, като реалността на доставката е приета за налична по отношение на касатора в качеството му на доставчик и за нереална в качеството му на получател на една и съща стока. Многофазността на данъка, означава, че се начислява по конкретната доставка на всеки етап от реализацията на стоката или услугата. Незаконосъобразно е прието, че по конкретна доставка, не е налице реалност и за същата доставка е налице реалност при получаването й. Некумулативен е данъкът, защото се включва еднократно в крайната цена на стоката или услугата, като облагането само на добавената стойност се постига чрез механизма на приспадане на данъчен кредит от всеки получател в поредицата от доставки по пътя на реализацията на стоката или услугата. Незаконосъобразно данъка по една и съща доставка е включен двукратно в крайната цена на стоката, веднъж като начислен от касатора в качеството му на доставчик по доставката и втори път при отказа да бъде признато правото му на данъчен кредит. С оглед на изложеното и без да обсъжда представените в настоящото касационно производство доказателства за извършване на транспортни разходи от "БЕРИС" ООД, решението в тази си част следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново, с което се отмени обжалваното решение и РА в тази част. В останалата част относно определените данъчни задължения за данъчни периоди м. 12.2005 г., м. 04.2007 г. и м. 10.2007 г., поради липса на мотиви в обжалваното решение, същото като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила следва да бъде отменено и делото върнато в тази част за ново разглеждане от друг състав на съда. С оглед крайния съдебен акт и предвид изричната претенция на пълномощника на касатора, ответника по жалбата следва да заплати сумата от 1000 лева, направени разноски по делото за двете инстанции, с оглед уважената част на жалбата. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, I отделение