Решение № 4426 от 6.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12862/2009 г.

Решение № 4426 от 6.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12862/2009 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по две касационни жалби, подадени съответно от Министерството на вътрешните работи (МВР) и от Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с които се обжалва решение № 274/22.04.2008 г. по адм. д. № 6452/2007 г. на Административен съд - София, 38 състав, в частта му с която министерството е осъдено да заплати на Никола Емилов Филипов сумата от 231,40 лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени (31,10 лева) и неимуществени (200 лева) вреди от "незаконосъобразен акт", както и сумите от 23,14 лв. разноски по делото и 12 лв. държавна такса. С касационната жалба, подадена от МВР се поддържа, че първоинстанционният съд е постановил недопустимо съдебно решение, тъй като МВР не е надлежна страна по иска предявен от Филипов на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Твърди се, че пасивната процесуална легитимация по иска принадлежи на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), притежаваща своя правосубектност по силата на чл. 14, ал. 2 от ЗМВР във вр. с чл. 11, ал. 2 от ППЗМВР, различна от тази на самото министерство. На основание чл. 221, ал. 3 от АПК се пледира обезсилване на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Вторият касатор, СДВР, представлява от юрк. Маркова, с подадената касационна жалба, наименована "становище", твърди, че постановеното съдебно решение е "неправилно и незаконосъобразно". По същество, доводите на СДВР касаят както допустимостта на съдебното решение, така и неговата правилност. Касатора подкрепя касационните възражения на МВР относно процесуалната легитимация на страните, като допълва, че предявеният иск от Филипов е недопустим, тъй като основанието на иска касае "юрисдикционен" акт, докато чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предполага претенция следваща се от административни актове. Относно правилността на съдебното решение се посочва, че същото е необосновано, що се касае до формиране на извода за причинени имуществени вреди. Твърди се, че същите да причинени от наложен ПАМ - преместване на автомобил, а не както е приел съда, вследствие от издаденото и отменено наказателно постановление. Пледира се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част. Ответника по жалбата - Никола Филипов, представляван от адв. Шишкова, оспорва изцяло основателността на подадената касационна жалба от страна на МВР и пледира за оставяне в сила на обжалвания съдебен акт. Представителят на Върховната административна прокуратура в хода на делото по същество излага съображения за допустимост на касационното производство и неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбите намира, че са редовно подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Съдебното производство е започнало по искова молба от Никола Филипов, предявена пред Софийски районен съд, против Направление "Пътна полиция - КАТ" при СДВР на МВР, с която ищецът е претендирал обезщетение за нанесени му имуществени вреди - 31, 40 лв. и неимуществени такива - 500 лв., причинени му от отменено наказателно постановление № 3231 от 24.01.2006 г. Съдът е квалифицирал иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което и на основание чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ във вр. с чл. 128, ал. 1, т. 5 от АПК, е приел, че спорът е подсъден на Административен съд - София град (АССГ). По тази причина с определение от 2.11.2007 г., СРС е прекратил производството по гр. дело № 5729/2007 г. и е изпратил същото по компетентност на АССГ. След приемане за разглеждане на иска в АССГ под адм. дело № 6452 от 2007 г., съдът, с разпореждане от 15.01.2008 г. е конституирал като страна - ответник Министерството на вътрешните работи чрез началника на отдел "Пътна полиция" при СДВР. Със сега обжалваното решение, постановено под адм. дело № 6452/2007 г., съдът е уважил изцяло претенциите на Филипов за причинените му имуществени вреди в размер на 31, 40 лв. респ. частично е уважен иска за неимуществени вреди до размер от 200 лева, като в размера до 500 лв, същият е отхвърлен. Съдът е обосновал своето решение, с оглед приетите от него за установени факти - НП № 3231/24.01.2006 г. е отменено по съответния ред (решение от 11.12.2006 г. па н. а. х. д. № 4394/2006 г. на СРС), действията на служителите на МВР и незаконосъобразно ангажираната административно-наказателна отговорност са засегнали личността и достойнството на ищеца, изразяващо се в тревога, неудобства и обида, а имуществените вреди вследствие на НП, представляват разходите направени във връзка с принудителното преместване на автомобила. Решението е недопустимо като постановено при неподсъдност на спора на административните съдилища. Налагането на административно наказание по реда на ЗАНН протича в две фази: Първата фаза е свързана с образуването на административно-наказателното производство, като този първоначален процесуално-правен момент е свързан със съставянето на акта за установяване на административно нарушение. Спецификата на административните нарушения като вид правонарушения се състои в това, че те засягат реда на функционирането на държавното управление. Това предопределя и характера на правните субекти, имащи право на "реакция" на "преследването" им - това е държавната администрация като цяло. Правният механизъм, представляващ началния етап на това преследване, е именно процедурата по установяването на административните нарушения чрез съставянето на акт за това. За правилното квалифициране на деянията, за законосъобразното и бързо преследване на нарушителите, образуването на административно-наказателните производства се поверява на компетентни длъжностни лица, т. е. на длъжностни лица от системата на централните и териториалните органи на държавно управление, съответно контролиращи спазването на различните административно-правни режими. Съставеният акт за установяване на административно нарушение е акт с констативно значение - той служи като предпоставка за издаването на друг акт - наказателно постановление. Този акт разкрива сложно функционално съдържание: от една страна наказателното постановление установява официално факта на извършеното административно нарушение; от друга - чрез него, по официален ред, се отправя обвинение към конкретно лице, че е извършило правонарушение от категорията на административните нарушения и от трета - чрез него определен административно-наказващ орган се ангажира да се произнесе по обвинението като упражни своите административно-наказателни правомощия. С други думи, образуването на административно-наказателно производство има за своя главна и непосредствена цел реализирането на административно-наказателната отговорност на дееца. Втората фаза на производството е свързана с налагането на административното наказание и започва от момента, в който наказващият орган е получил административно-наказателната преписка, изпратена от актосъставителя, и приключва с произнасянето на наказващия орган (който може да наложи наказание, да не наложи такова или да прекрати производството). В административно-наказателния процес понятието "наказващ орган" се свързва с правомощието на определена администрация, дадено й от закона, да осъществява държавната наказателна репресия спрямо извършителите на административни нарушения. Спецификата на тези неправомерни деяния налага бърза реакция срещу тях, която не може да се обезпечи от системата на съдебния апарат и неговата сложна и дълга процедура за налагане на наказания. Това е така, тъй като характерът на тези деяния, в сравнение с престъпленията, разкрива значително по-малка степен на обществена опасност и от друга страна - те са вредни за нормалното и редовно функциониране на различни административни служби, предназначени да задоволяват определен държавен и обществен интерес. Налагането на административно наказание посредством издаването на наказателно постановление не е типична административна дейност обаче. Административно-наказващият орган не може да се сезира сам - той трябва да бъде сезиран от актосъставителя. Следователно той действа на принципа на съдебните органи - само чрез сезиране. Решението, което взема също не е израз на типична административна дейност - води се "спорно" производство (събират се доказателства), а произнасянето по такова спорно производство също наподобява дейността на съда. С произнасянето наказващият орган решава "правен спор", в случая административно-наказателно-правен (има ли извършено нарушение, кой го е извършил, за вината и т. н.). Ето защо доктрината приема, че наказателното постановление по съществото си е израз на правораздавателна дейност, а не на типично административна. Чрез наложеното административно наказание наказващият орган реализира държавната наказателна репресия - едно лице бива признато за виновно в извършването на правонарушение, в случая административно нарушение. Правораздавателният или юрисдикционен характер на извършената дейност окачествява органа, който я осъществява - административно-наказващия орган, като особена административно-наказателна юрисдикция. Такъв характер (юрисдикционен) има и самото наказателно постановление. Оттук произтича и смесеният характер на оспорването на наказателните постановления: 1. Първоинстанционното производство по обжалване на наказателни постановления се развива по реда на ЗАНН и пред общите съдилища - районния съд (чл. 59 - 63); 2. Решението на районния съд, с което се потвърждава, изменя или отменя наказателно постановление, подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК, но по реда на глава дванадесета от АПК (чл. 63 от ЗАНН). Пред вид развитите по-горе съображения искът на Филипов е бил неправилно квалифициран на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В случая не става въпрос за вреди, които произтичат от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавата (или общината), нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В случая административно-наказващияj орган действа като правораздавателен, като особена административно-наказателна юрисдикция. Ето защо вредите, причинени вследствие от административно-наказателното производство и в частност от отмененото наказателно постановление нямат характер на вреди по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ. Случаят не попада и в хипотезата на чл. 2 на същия закон - ЗОДОВ, тъй като той предвижда отговорност за Държавата за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда, но не и от административно-наказващите органи, от незаконно ... налагане на административно наказание, когато ... административното наказание (бъде) отменено". В такъв случай за страната остава единственият възможен изход и той е да търси репариране на понесените вреди по общия ред на ЗЗД, като вреди произтичащи от "непозволено увреждане" - т. е. на онзи правен институт, който урежда последиците от увреждане на лични или материални блага при нарушение на общата забрана на закона да не се вреди другиму. В настоящия случай, ищецът правилно се е ориентирал и е сезирал първоначално с иска си районния съд, на който исковата молба се явява родово и местно подсъдна. В тази връзка, приемайки за разглеждане и произнасяйки се по препратената му искова молба, чиято правна квалификация е чл. 49 от ЗЗД, АССГ е постановил недопустим съдебен акт, който на основание чл. 221, ал. 3 от АПК следва да бъде обезсилен. Съдът, който не е съгласен с изложените мотиви следва да повдигне препирня за подсъдност. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,