Решение № 3366 от 7.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13033/2011 г.

Решение № 3366 от 7.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13033/2011 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 3841/03.08.2011 г., постановено по адм. д. № 5164/2010 г. Административен съд София-град е отменил Експертно решение на НЕЛК № 0210/028/22.02.2010 г. по жалба на Маргарита Иванова Бакърджиева, Мавер Димов Мавров (починал в хода на процеса и заместен от наследниците си - Живка Вълева Маврова, Полина Маврова Маврова и Мавер Мавров Мавров), Павел Костов Иванов, Иван Спасов Калоферов, всички от гр. Бургас. Върнал е преписката на НЕЛК да ново произнасяне съобразно дадените от съда указания в мотивите на решението. Осъдил е НЕЛК да заплати по сметка на Административен съд София-град сумата 650 лева, представляваща направените от съда разноски и възложените на страните такива. Срещу това решение чрез процесуален представител е подадена касационна жалба от НЕЛК с оплакване, че е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. Счита, че при наличие на две противоречащи си съдебно-медицински експертизи, съдът би следвало да назначи трета в разширен състав, с оглед изясняване на фактическата обстановка. Моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло и постановено друго, с което оспореното ЕР на НЕЛК се приеме за законосъобразно. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява. Ответникът Димитър Атанасов Иванов се явява лично, оспорва касационната жалба, счита ЕР на НЕЛК за неправилно. Останалите ответници по делото, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в срок от надлежна страна и допустима, по същество за неоснователна. Върховният административен съд в настоящия състав прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно, постановено при спазване на съдопроизводствени правила, при правилно приложен материалният закон и е обосновано. Неоснователно е касационното възражение за допуснати от съда процесуални нарушения във връзка с допуснатите по делото две съдебно-медицински експертизи с различни становища относно установяване % неработоспособност на освидетелстваното лице Димитър Атанасов Иванов. Съгласно чл. 202 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим субсидиарно в административния процес на основание чл. 144 от АПК - съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Първоинстанционният съд, при съобразяване принципа на служебното начало в процеса, регламентиран в чл. 168, ал. 1 от АПК, е обсъдил събраните доказателствата и възраженията на страните в тяхната съвкупност. Обосновано в мотивите на обжалваното решение е изложил подробни доводи - защо приема констатациите на д-р Илиев и д-р Милошов в депозирана експертиза, при която общата оценка на трайно намалена работоспособност на Димитър Иванов към 10.06.2009 г. е определена в размер на 58%, съобразно Методиката за прилагане на отправни точки по Приложение 1 към чл. 58 от НМЕР, при база 40% за първото заболяване (хронична вертебробазиларна недостатъчност с изразен дизкоорцинационен синдром - некомпенсиран) и коефициент 20% от сбора на останалите четири основни заболявания. Съдът е кредитирал изцяло това заключение, въпреки оспорването му от административния орган и приетата по делото втора СМЕ, даваща констатациите си при 1 заболяване по-малко. Съдът не е бил длъжен да допусне трета СМЕ, каквито са възраженията на касатора, след като данните по една от експертизите съответстват на събраните по делото писмени доказателства, от които може да се извлече правен извод за законосъобразността, респ. противоречието на оспореното ЕР на НЕЛК с фактите и материалния закон. При извършената проверка за правилността на обжалваното решение, касационната инстанция счита, че не са налице основания по чл. 209, т. 3 за отмяна на обжалваното съдебно решение, същото е правилно и обосновано. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,