Решение № 8102 от 13.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 198/2014 г.

Решение № 8102 от 13.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 198/2014 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 224 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. Образувано е по касационна жалба на Антим Савов Димитров от гр. Бургас, подадена чрез процесуален представител - адв. Каров против решение № 2057/20.11.2013 г., постановено по адм. дело № 2651/2012 г. по описа на Административен съд - Бургас. Наведени са доводи за неправилност на първоинстанционното съдебно решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и за необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли се неговата отмяна и постановяване на решение по същество, с което оспореният административен акт бъде отменен като незаконосъобразен; респективно връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане по същество на спора. Касационният ответник - началникът на сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР - гр. Бургас не е изразил становище по касационната жалба и не се представлява. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение, след като се запозна с фактите по делото, счита настоящата касационна жалба за подадена в срок съгласно чл. 211 от АПК и от страна с правен интерес от оспорването и като такава е процесуално допустима. Същата се явява неоснователна по следните съображения: Със заповед № ЗК-139/30.11.2012 г. на началника на Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - гр. Бургас, оспорена пред Административен съд - Бургас на касационния жалбоподател, полицай Антим Савов Димитров - младши автоконтрольор I-ва степен група "Пътен контрол и организация на движението" при сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР - Бургас, е наложено дисциплинарно наказание "порицание", за срок от шест месеца, на основание - чл. 224, ал. 2, т. 2, т . 4 от ЗМВР, във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 11, пр. 1 и т. 12 от Правилника за приложението на Закона за Министерството на Вътрешните работи /ППЗМВР/. Решаващият съд приема, че при издаване на заповедта са спазени материалноправните и процесуалноправни изисквания на закона. Приема, че жалбоподателят извършва дисциплинарно нарушение, за което се налага предвиденото в чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР наказание "порицание". При постановяване на решението първоинстанционният съд не допуска нарушение на закона. Направените от него констатации, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановена форма е правилен. Доводите на касатора за допуснати нарушения на процесуалните правила при провеждането на дисциплинарното производство подробно са обсъдени от съда във връзка със събраните доказателства. Обосновани са изводите му, че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е извършена в съответствие с изискванията на закона. Първоинстанционният съд правилно е направил извода, след като е обсъдил представените по преписката доказателства, че в хода на дисциплинарното производство не са допуснати съществени нарушения на производствените правила. Предприети са всички действия, които гарантират правото на защита на жалбоподателя, като от него са снети писмени обяснения. Спазено е изискването на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, в което алтернативно е предвидено изискването да се изслуша държавния служител или да се приемат писмените му обяснения преди да му бъде наложено наказанието. Оспорваната заповед е издадена и в предвидения законов срок за това при спазване на нормата на чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. В решението си съдът подробно е изложил доводите си, че при постановяване на акта не е допуснато нарушение на материалния закон. Настоящата касационна инстанция намира за правилен извода на решаващия състав на съда, че Димитров е санкциониран за това, че не е извършил пълна проверка, по смисъла на чл. 66, ал. 1 от ППЗМВР - на водача, пътниците и проверяваното МПС. Не може да бъде споделен доводът на касатора, че пътният полицай е свободен в преценката си за обема на проверката на МПС, спряно за извършване на такава. Обоснован е извода на съда, че чл. 66, ал. 1 ППЗМВР - обхваща служебните задължения на Димитров при осъществяване проверка на превозни средства, включваща проверка на личните документи на лицата в превозното средство; проверка на свидетелството за правоуправление; проверка на документите на превозното средство и на превозвания товар и проверка на превозното средство. Първоинстанционният съд правилно е приел, че наказващият орган е оценил всички доказателства, при които е извършено нарушението и цялостното поведение на служителя по време на службата му. Изводът на съда, че заповедта съдържа всички обстоятелства относно виновното поведение на Димитров е правилен и се споделя от настоящата инстанция. Доказателствата събрани в административната процедура и в съдебното оспорване, и обсъдени в съвкупност им налагат безспорния извод, че е налице деяние което представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 3 от ЗМВР, за което се налага предвиденото в чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР наказание "порицание". Не може да бъде споделен доводът, че наказващият орган при определяне вида и размера на наложеното наказание не е взел предвид тежестта на нарушението, настъпилите последици от него и обстоятелствата при които е извършено; формата на вината и цялостното поведение на служителя. Несъмнено, всички тези обстоятелства са обсъдени от наказващия орган след като наложеното наказание "порицание" е в минимално предвиденият в закона срок за това. Решението на Административен съд - Бургас е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, пето отделение на Върховния административен съд