Решение № 2516 от 17.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8884/2018 г.

Решение № 2516 от 17.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8884/2018 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Джеми - Фил" ООД гр. София против решение № 954/27.04.2018 г. по адм. д. № 2840/2017 г. на Административен съд – Пловдив. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва изводите на съда и твърди, че те не съответстват на събраните по делото доказателства. Моли да бъде отменено решението и бъде уважен предявения иск изцяло. Претендира направените разноски по делото. Ответникът по касационната жалба – НАП, редовно призован, не се представлява. По делото е подадена и частна жалба от НАП, чрез юрисконсулт М. Манолева, срещу определение № 1067/1.06.2018 г. по адм. д. № 2840/2017 г. на Административен съд – Пловдив. Твърди, че неправилно съдът е отхвърлил искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Моли да бъде отменено определението и бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв. или в размер на 300 лв., по преценка на съда. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, но по същество – неоснователна. На базата на съвкупната преценка на доказателствата съдът законосъобразно е приел, че не са налице кумулативно предвидените предпоставки за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди, а именно наличието на незаконосъобразни действия или бездействия на органите по приходите към ТД на НАП – Пловдив. По отношение на искането по чл. 121, ал. 1 ДОПК за налагане на възбрана на недвижим имот законосъобразно съдът е приел, че това искане се е основавало на закона и поради това не е налице един от кумулативно изискуемите от закона елементи на фактическия състав за отговорността на държавата. След правилна преценка и анализ на доказателствата по делото, съдът обосновано е приел, че твърдението на жалбоподателя за бездействие на публичния изпълнител е неоснователно, поради неустановено по делото бездействие по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, в какъвто смисъл е било изискването на разпоредбата на чл. 257 от АПК (отм.);. Правилно е прието, че такова бездействие евентуално би било налице, ако представляваното от жалбоподателя дружеството е нямало други публични задължения. С оглед на установеното обстоятелство, че възбраненият имот е бил продаден за погасяване на задължения на дружеството по друго изпълнително дело и след погасяване на тези други задължения остатъкът от продажната цена е бил преведен по банковата сметка на дружеството, обосновано от страна на съда е прието, че отмененият ревизионен акт не е бил предварително изпълнен. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред Административния съд - Пловдив е образувано по предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ по искова молба, подадена от "Джеми - Фил" ООД – гр. Пловдив против НАП – гр. София, с която се претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на 682 335 лв., настъпили от: 1. незаконосъобразно действие на орган по приходите – отправяне на мотивирано искане по чл. 121 от ДОПК, с което е поискано възбраняване на недвижим имот, чиято стойност била в пъти по-висока от евентуалните публични задължения на ищеца. В резултат на това имотът на дружеството бил продаден на публичен търг, а РА № 161302870/11.10.2013 г., издаден от орган по приходите към ТД на НАП – Пловдив, във връзка с който била наложена обезпечителната мярка, бил обявен за нищожен; 2. бездействие на приходната администрация, която е допуснала извършването на публична продажба при влязло в сила решение за обявяване нищожността на РА № 161302870/11.10.2013 г.; 3. вследствие на предварителното изпълнение на незаконосъобразния РА № 161302870/11.10.2013 г. Съдът е отхвърлил исковете на "Джеми - Фил" ООД – гр. Пловдив против НАП – гр. София, както и искането на НАП за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Приел е, че искането по чл. 121, ал. 1 от ДОПК, не представлява фактическо действие по смисъла на чл. 250 от АПК, а и то се основава на закона, поради което в случая не е налице основен елемент на фактическия състав и първа предпоставка за отговорността на държавата. По второто основание на претенцията съдът е посочил, че не е налице бездействие по задължение, което произтича пряко от нормативен акт, съгласно чл. 257 от АПК. Бездействия или множество бездействия биха били налице евентуално, ако дружеството нямаше други задължения, защото в този случай с влизането в сила на решението, с което РА е бил обявен за нищожен, публичният изпълнител щеше да бъде длъжен да прекрати изпълнителното производство. Съдът е преценил, че липсват доказателства, имотът на дружеството да е продаден за погасяване на задължения по РА № 161302870/11.10.2013 г. Според съда, имотът е продаден за погасяване на други задължения на дружеството, като в същото време след погасяване на тези други задължения, остатъкът от продажната цена е бил преведен по банкова сметка на дружеството. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В обжалваното решение съдът не е изложил никакви фактически установявания, поради което не става ясно от кои факти и доказателства е извел посочените в мотивите изводи за неоснователност на претенцията. Съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК, в решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Без да са изложени фактите по делото, изводите на съда остават изцяло необосновани. Недопустимо е касационната инстанция да прави анализ на доказателствата и да установява фактите по делото. Така например не е ясно кои предходни задължения на дружеството са били погасени с част от продажната цена на недвижимия имот, в какъв размер са те и по какъв ред са били установени като ликвидни и изискуеми. Съдът не е посочил в мотивите си въз основа на кои доказателства е формирал този извод. Останал е неизяснен и фактът дали върху процесния недвижим имот е била наложена възбрана и преди издаването на Постановлението по чл. 121, ал. 1 ДОПК от 27.08.2013 г. /л. 146 от делото/. По делото е приложен Доклад на старши публичен изпълнител А. Чунчукова /л. 464 от делото/, в който е посочено, че "На 25.02.2012 г. е обявен пети пореден търг на имущество на длъжника", като е описан собствения на ищеца имот. Поради това, че по делото не е приложено копие от цялото изпълнително дело, не може да се направи извод дали върху имота е имало наложена възбрана и преди 2012 г. за други задължения на дружеството. Поради това, че административният съд не е направил анализ на фактите, не е изложил становище кои факти приема за установени и кои за недоказани, касационната инстанция не може да извърши проверка за правилността на решението. Същото следва да бъде отменено и върнато за ново разглеждане от друг състав. По искането за разноски съдът следва да се произнесе след решаване на спора по същество, поради което следва да бъде отменено и обжалваното определение № 1067/1.06.2018 г. по адм. д. № 2840/2017 г. на Административен съд – Пловдив. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение