Решение № 2331 от 6.3.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Поливаленти ЕАД, [ЕИК], действащо чрез пълномощника адв. Стайков, против решение 464 от 23.12.2021 г., постановено по административно дело 593/2021 г. по описа на Административен съд Враца, с което е: 1) отменено решение 1040-06-47/29.09.2021 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) Враца, с което е потвърдено разпореждане [номер]-06-24/25.08.2021 г. на длъжностното лице по чл. 60 от КСО при ТП на НОИ Враца; 2) изпратена преписката за ново произнасяне при спазване на задължителните указания, дадени в мотивите; 3) осъден Националния осигурителен институт да заплати на Д. Христова сумата 10 лв. деловодни разноски; 4) осъден Националния осигурителен институт да заплати на адвокат Д. Колева сумата 500 лв. адвокатско възнаграждение. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли съдебният акт да бъде отменен. Претендира да му се присъдят деловодните разноски. Ответницата Д. Христова, действаща чрез пълномощника адв. Колева, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно. Останалите ответници - директорът на ТП на НОИ - Враца и Интегрити Пластикс" ЕАД, не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура счита, че е допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението на първоинстанционния съд, защото в мотивите съдът е посочил, че следва да отмени оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, а в диспозитива е отменено само решението, поради което намира, че е налице основание делото да се прекрати и да се върне на Административен съд Враца за поправка на диспозитива на решението по реда на чл. 175 от АПК. По съществото на спора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение. Върховният административен съд, шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Административен съд - Враца правилно е установил фактите по спора, от които е съществено да се отбележи следното: На 23.08.2019 г. около 17.40 ч. Е. Еникиев, назначен на длъжността общ работник в Интегрити пластикс ЕАД, е извършвал дейност в поточна линия в цех на Поливаленти ЕАД, при което е възникнал инцидент, в резултат на който е починал, като по случая е образувано досъдебно производство и е извършена проверка от Дирекция Инспекция по труда Враца. Д. Христова в качеството й на наследница (дъщеря) на починалото лице е декларирала злополуката с покойния й наследодател като трудова на 09.10.2019 г. пред ТП на НОИ Враца. Резултатите от извършеното разследване на злополуката от назначената за целта комисия са обективирани в протокол от 23.08.2021 г., въз основа на който длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО с процесното разпореждане от 25.08.2021 г. е приело, че тя не е трудова, защото Еникиев е останал след работно време в помещение на дружество, с което не е в трудовоправни отношения, и е извършвал дейност, за което не е обучен и инструктиран. За да не уважи жалбата на Христова срещу разпореждането, с оспореното пред първоинстанционния съд решение от 29.09.2020 г. директорът на ТП на НОИ Враца е възприел и доразвил аргументите на долустоящия орган. За да постанови решението си Врачанският административен съд е аргументирал теза, че административният орган не е спазил процесуалните правила, което е довело до неправилно прилагане на материалния закон, като съществено е нарушено и правото на защита на наследниците на починалото лице. Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Съдът се е произнесъл в пределите на сезирането, по процесуално допустима жалба, отговаряща на изискванията за форма и съдържание. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от касаторовия повереник пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационните отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението на Врачанския административен съд се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд в хода на проведеното от него съдебно-административно производство е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесното решение на директора на ТП на НОИ Враца съобразно очертаните предели на предмета на съдебна проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата в случая нормативна уредба е направен правилен краен извод за основателност на жалбата срещу акта, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи от касатора за неговата законосъобразност. Аргументите за противното са неоснователни. Обосновано съдът е приел незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт, при издаването на който са допуснати съществени процесуални нарушения, като следва в тази връзка изрично да се отбележи, че не са изпълнени задължителните указания на съда, дадени с влязло в сила съдебно решение при предходно разглеждане на случая, във връзка с установената свързаност между Интегрити пластикс ЕАД и Поливаленти ЕАД, които имат един и същ собственик. Отново административните органи не са извършили цялостна и обективна преценка на обстоятелствата съгласно задължението си по чл. 35 от АПК и служебното начало по чл. 9, ал. 2 от АПК, според която разпоредба са задължени да съберат всички доказателства и когато няма искане от заинтересованите страни. Процедурата е проведена формално, без да се изискат и съберат всички относими доказателства, което е довело и до материална незаконосъобразност, защото не са еднозначно изяснени всички факти, даващи основание да се прецени наличието или липсата на предпоставките по чл. 55, ал. 1 от КСО за квалифициране на злополуката като трудова. Нарушен в хода на административното производство е и чл. 58, ал. 5 от КСО. Наследниците на пострадалия не са получили и подписали протокол 5103-06-6/23.08.2021 г. за резултатите от извършеното ново разследване на злополуката, настъпила на 23.08.2019 г. в 17:40 ч. с Е. Еникиев. Ограничено е било правото им на защита. Освен това, не са били определени по надлежния ред длъжностни лица, които да изпълняват функциите по чл. 60, ал. 1 от КСО, като за целта подписват разпорежданията за приемане или неприемане на злополуките за трудови. Административните органи не са извършили изчерпателна и обективна преценка на обстоятелствата. Не са събрали и всички доказателства, позволяващи преодоляване на свидетелските противоречия относно съществени обстоятелства. Не е установено по безспорен начин има ли връзка между смъртта на пострадалото лице с изпълняваните от него функции. Като е стигнал до същите изводи и е отменил поради това решението на директора на ТП на НОИ Враца и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, давайки му коректни указания как да процедира, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. За пълнота следва изрично да се отбележи, че съдът не е допуснал твърдяната очевидна фактическа грешка в решението си. Това е така именно защото се е произнесъл с диспозитив единствено по отношение на оспореното пред него и подлежащо на обжалване съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО (специална разпоредба по дела от категорията на процесното по отношение на общата разпоредба на чл. 98, ал. 2 от АПК) решение на директора на ТП на НОИ, а незаконосъобразността на потвърденото със същото разпореждане е коментирал единствено в мотивите си. С оглед на неоснователността на главното искане на касатора не следва да бъде уважена и акцесорната му претенция за присъждане на деловодни разноски, а касационните ответници, за които изходът от спора е благоприятен, не са претендирали присъждане на разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в състав на шесто отделение