Решение № 13422 от 16.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2092/2013 г.

ВАСV отделение16.10.2013 г.докладчик Диана Добрева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 68/03.01.2013 г., постановено по адм. дело № 2652/2012 г. по описа на Административен съд София - град и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Христинка Николова Христова срещу заповед № ЗЦУ-151/10.02.2012 г. на изпълнителния директор на Националната агенция за проходите. ОСЪЖДА Христинка Николова Христова да заплати на Националната агенция за приходите, гр. София, сумата от 150.00 (сто и петдесет) лева юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 13422 от 16.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2092/2013 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), подадена чрез процесуален представител, срещу решение № 68/03.01.2013 г., постановено по адм. дело № 2652/2012 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отменена негова заповед № ЗЦУ-151 от 10.02.2012 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на Христинка Николова Христова - инспектор по приходите, дирекция "Контрол", отдел "Проверки" при ТД на НАП. Касационната жалба е в срок и е процесуално допустима. Касационният жалбоподател твърди, че процесното решение е постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото. Ответникът - Христинка Николова Христова, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, за да се произнесе по касационната жалба, възприе установената от първоинстанционната инстанция фактическа обстановка. С обжалваното решение АССГ е отменил заповед № ЗЦУ-151/10.02.2012 г. на изпълнителния директор на НАП за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 при спазване на изискванията на чл. 91, чл. 93, ал. 1 и чл. 96, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). За да постанови този резултат, АССГ след подробно и детайлно обсъждане на заповед № ЗЦУ-151/10.02.2012 г. е стигнал до извода, че наказващият орган, е компетентен да издаде заповедта, спазил е установената форма на акта, както и действащите материалноправни разпоредби и административнопроизводствените правила. От събраните по делото доказателства съдът е приел, че дисциплинарно наказващият орган е спазил разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл и е разгледал оспорената заповед по същество. Посочено е, че изпълнителният директор на НАП е квалифицирал извършеното от Христова деяние като дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 3 и 5, но в заповедта за уволнение липсва конкретизация за неспазване на кръга на служебните правомощия от страна на служителя, както и че същата не е запозната лично с Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Поради това съдът е счел, че на това основание заповедта е незаконосъобразна, поради което е отменил същата. Върховният административен съд, Пето отделение, не споделя правните изводи на АССГ, залегнали в мотивите на съдебното решение. При постановяване на процесното решение са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон, поради което същото следва да бъде отменено. Основателно е твърдението на касатора, че АССГ неправилно е приел, че липсва конкретизация относно "неспазване на кръга на служебните правомощия" от страна на Христова. В заповедта за налагане на дисциплинарното наказание са описани всички действия, извършени от служителката, които попадат извън обхвата на нейните правомощия. В заповедта изрично са посочени датите и лицата, за които Христова е извършвала проверки в ИС "Справки ЕСГРАОН", като ползваната информация не е във връзка с възложени й проверки. По преписката е доказано, че информацията е била използвана за лични нужди, които касаят трети лица, с което Христова не е спазила служебните си правомощия и правилно е квалифицирано от административния орган като нарушение на чл. 89, ал. 2, т. 3 от ЗДСл. От друга страна Христова с поведението си, което е демонстрирала в друг служебен офис и пред трети лица, е нарушила и нормите на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Твърдението на ответницата, че не е запозната срещу подпис с Кодекса, е неоснователно. Същият е приет с Постановление № 126 от 11.06.2004 г., обнародван е в ДВ, бр. 53 от 22.06.2004 г., т. е. е нормативен акт, който е станал достояние на широк кръг лица и в който е посочено, че при неспазване на нормите на поведение, служителите носят дисциплинарна отговорност. Обстоятелството, че в заповедта поведението на Христова е квалифицирано като съзнателен и целенасочен опит за уронване престижа на държавната служба и подронване доверието в държавната администрация, обосновава извод за нарушаване на принципите на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, а оттук и за съставомерност на нарушението по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл. Неоснователно е твърдението на ответника, че АССГ неправилно е преценил, че са спазени сроковете по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. Съгласно същия, в редакцията му към момента на уволнението, дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му, като сроковете са преклузивни, а неспазването им погасява правото на административния орган да наложи дисциплинарното наказание на провинилия се служител. Нарушението следва да се счита за открито към датата, когато всички материали по дисциплинарната преписка заедно с решението на дисциплинарния съвет бъдат предоставени на органа по назначаването, в качеството му на дисциплинарнонаказващ орган и от този момент същият е задължен да направи преценката за това извършено ли е дисциплинарно нарушение и налице ли са законовите основания да материализира волята си в административен акт за налагане на дисциплинарно наказание. Финализиращият документ в хода на дисциплинарното производство е протокола от проведено заседание на дисциплинарния съвет на НАП с дата от 03.02.2012 г., а заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена на 10.02.2012 г., т. е. в срока по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. По останалите възражения на Христова настоящият състав намира, че първоинстанционният съд подробно се е мотивирал при постановяване на процесното решение, поради което не следва да се обсъждат. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че наказаната е осъществила с поведението си от обективна и субективна страна състава на дисциплинарното нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 3 и т. 5 от ЗДСл. Предвид на гореизложеното, обжалваното решение на АССГ се явява неправилно, поради което следва да бъде отменено, а спорът - решен по същество. По изложените съображения следва да се отхвърли жалбата на Христова против заповед № ЗЦУ-151/10.02.2012 г., с което й е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". По делото е направено искане от процесуалния представител на изпълнителния директор на НАП за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед правните изводи, същото се явява основателно и Христинка Николова Христова следва да заплати сумата от 150.00 (сто и петдесет) лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, състав на Пето отделение

Цитирани разпоредби

2
  • чл. 90, ал. 1, т. 5
  • чл. 94, ал. 1