Решение № 7186 от 14.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13618/2020 г.

Решение № 7186 от 14.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13618/2020 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Ники-Та Тур" ЕООД, с адрес за кореспонденция: гр. Поморие, [улица], представлявано от управителя Т. П., подадена чрез процесуалния му представител адв. П., срещу решение № 1516 от 06.11.2020 г. постановено по адм. дело № 1900/2020 г. по описа на Административен съд – Бургас (АС-Бургас). С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № ФК-106-0459091 от 21.07.2020 г. на Началник на Отдел "Оперативни дейности" - Бургас в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП и дружеството е осъдено да заплати на НАП съдебно - деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Касаторът твърди, че решението е неправилно и постановено в противоречие на събраните в хода на административното и съдебното обжалване писмени доказателства и в нарушение на материалния и процесуалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са твърдения, че липсва легитимна страна, която да представлява стопанисващия хотела, с правомощия да извършва операции по настаняване в хотела и липсва самото настаняване, така както са заложени изискванията за него в приложимия материален закон ЗТ, а само намерение или заявка. Съдът е преповторил мотивите на заповедта за налагане на ПАМ и решението на административния орган. Твърди се, че може да не бъде издаден АУАН и наказателно постановление. Иска решението и заповедта за налагане на ПАМ да бъдат отменени. Претендира заплащане на разноски. Ответникът – Началник отдел "Оперативни дейности" - Бургас в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез юрк. К., в писмено становище излага аргументи, че подадената касационна жалба за неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима и основателна. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу акт подлежащ на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. За да наложи принудителната мярка с атакуваната заповед, административният орган е приел, че на 19.07.2020 г. в 15: 03 часа е извършена проверка на търговски обект – хотел "При Американеца", находящ се в гр. Поморие, [улица], стопанисван от "Ники-Та Тур" ЕООД. При извършена контролна покупка на услуга – нощувка в двойна стая за една вечер на стойност от 100 лева, заплатени в брой от органа по приходите, не е издадена фискална бележка от монтираното и работещо в обекта ФУ, нито ръчна касова бележка от кочан. Резултатите от проверката са обективирани в протокол серия АА № 0459091 от 19.07.2020 г. Въз основа на неиздаването на касова бележка, приходните органи са приели, че е извършено нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин във връзка чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Наложена е ПАМ – запечатване на търговския обект - хотел "При американеца", находящ се в гр. Поморие, [улица], стопанисван от "Ники-Та Тур" ЕООД, за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. ЗПАМ е била обжалвана по административен ред и е била потвърдена с решение № ГДФК-94/26.08.2020 г. на директора на дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Първостепенният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, като не са били установени съществени нарушения на административнопроизводствените правила. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на дружеството против посочената заповед, с мотивите, че заповедта е издадена при правилно приложение на материалния закон. Съдът е обсъдил възраженията на дружеството и е приел, че дори формално към момента на извършената проверка да не са били настанени лицата като гости на хотела, със записване на личните им данни и предоставянето на ключ за стаята, не се опровергава извода за осъществено плащане за услугата, защото е безспорно основанието за предоставяне на тези парични средства, а именно наемане на хотелска стая за нощувка. Безспорно е било обстоятелството, че касов бон след получаване на сумата не е издаден. Според съда лицето, получило плащането обаче е било упълномощено да извършва действия свързани с предлаганите услуги и въпреки, че не е служител точно на конкретната фирма, стопанисваща хотела, извършените от него действия обвързват именно фирмата, осъществяваща тази дейност, в това число и задължението да се издаде документ за направено плащане. В противен случай, ако лицето е считало, че не може да приема парични средства и не може да задължава дружеството извършващо тези услуги е следвало изрично да откаже да получи плащането и да върне парите на лицата, които са ги предоставили. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 186 ЗДДС е предвидено налагане на принудителна административна мярка с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице - запечатване на обект за срок до 30 дни и забрана за достъп до него, в случаите на посочените в разпоредбата нарушения, сред които е и неспазването на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен в изрично посочени в Наредбата случаи. От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни". Обосновано и в съгласие със закона първоинстанционният съд е приел, че цитираното нарушение е безспорно установено, при което заповедта е издадена в съответствие с материалния закон, като преследва и целта на закона, посочена в разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН. При налагане на мярката органът е изложил всички фактически и правни основания за издаването на посочената заповед, като е съобразил и принципа на съразмерност, уреден в чл. 6, ал. 2 АПК и е определил срока на мярката в размер на 14 дни при максимален такъв от 30 /тридесет/ дни. В настоящия случая установяването на фактическите обстоятелства, даващи основание да се приеме, че е налице нарушение сред изброените в закона, е обвързало административния орган да издаде заповед за налагане на принудителната административна мярка с необходимите реквизити. Предпоставките, които визира чл. 186, ал. 1 от ЗДДС не предвиждат наличието на АУАН, за да бъде приложена ПАМ. Достатъчно е да бъде констатирано нарушение и тази констатация е направена при извършената проверка на търговския обект. Нарушението на разпоредбата на чл. 118, ал. 1 във вр. с чл. 25 от Наредбата е установено от органите по приходите при извършена проверка, обстоятелствата от която са отразени в протокол серия АА № 0459091 от 19.07.2020 г. Протоколът е съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Само по себе си установяването на нарушението е достатъчно условие органът по приходите да наложи принудителна административна мярка. По делото не са представени доказателства от касатора, че не е извършено процесното нарушение. Административнонаказателното производство няма отношение към налагането на принудителна административна мярка, доколкото същата се налага с мотивиран индивидуален административен акт, след установено по съответния ред при проверка от органите по приходите административно нарушение. Обоснован е и изводът на съда, че ако лицето е считало, че не може да приема парични средства и не може да задължава дружеството, извършващо хотелиерските услуги, е следвало изрично да откаже да получи плащането и да върне парите на лицата, които са ги предоставили. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, искането за присъждане на разноски по делото в полза на ЦУ на НАП е основателно и следва да бъде уважено за касационна инстанция. Размерът на юрисконсултското възнаграждение на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ е в размер на 100 лв. Мотивиран така, състав на Върховен административен съд, Осмо отделение