Решение № 661 от 18.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8218/2009 г.
ВАСIV отделение18.01.2010 г.докладчик Диана Гърбатова
Диспозитив
Оставя в сила решение от 22.04.2009 г., постановено от Административен съд - Монтана, V - състав по адм. д. № 65/2009 г. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 661 от 18.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8218/2009 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Вълчедръм, област Монтана, подадена чрез упълномощен адв. Феодор Генински, против решение от 22.04.2009 г., постановено от Административен съд - Монтана, V състав по адм. д. № 65/2009 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Според жалбоподателя съдът се е произнесъл по недопустима жалба, подадена от "Спринк" ЕООД, което дружество няма правен интерес от оспорване, защото с процесната заповед е отстранен от имот, който не съществува в м. "Горни Цибър". Касаторът твърди, че съдебното решение е и неправилно - необосновано, защото в него е изведен неправилен извод за отмяна на оспорената заповед, а съдът е следвало освен да я отмени и да върне преписката на кмета за отстраняване на допусната очевидна фактическа грешка при изписване на землището, в което се намира процесния имот. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение със законните последици от това. Ответникът - "Спринк" ЕООД, гр. Велико Търново оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Драган Цветанов, който пледира за оставяне в сила на обжалваното решение. Заинтересованата страна - Петър Личев Николов от с. Горни Цибър, област Монтана, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отмяна на обжалваното решение, защото при издаването на процесната заповед е допусната очевидна фактическа грешка и липсва правен интерес за "Спринк" ЕООД, гр. Велико Търново да води настоящето дело, тъй като по никакъв начин не се засягат негови права или интереси. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба на кмета на община Вълчедръм е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение от 22.04.2009 г. е отменена заповед № 1603 от 18.12.2008 г. на кмета на община Вълчедръм, с която на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ във връзка с жалба на Петър Личев Николов е възстановено право на владение на недвижим имот - земеделска земя в землището на с. Горни Цибър, съставляващ имот кад. № 173004 от 14.622 дка. В т. 2 и т. 3 от същата заповед е вписано, че "Спринк" ЕООД няма право на обезщетение и следва да предприеме необходимите мерки за връщане на имота в реалните му размери, трайни знаци и възстановени пътища. За да достигне до този резултат Административен съд - Монтана е приел, че имот кад. № 173004 от 14.622 дка не съществува в землището на с. Горни Цибър. Този факт не се оспорва от издателя на заповедта, а от него се твърди, че е допусната явна фактическа грешка, която обаче не е отстранена по съответния ред, уреден в чл. 62 от АПК. За да отмени заповедта първоинстанционният съд е преценил, че тя е издадена без надлежно изясняване на факти и обстоятелства от значение за случая в нарушение на чл. 35 от АПК и назначената комисия само формално е изследвала собствеността и наличието на годно правно основание за ползване на процесния имот, без да установи дали молителят е собственик, в кое землище е имота му, от кого се ползва и на какво правно основание. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото в мотивите на атакуваното решение са изложени подробни мотиви относно наличието на правен интерес за "Спринк" ЕООД да оспорва процесната заповед. Това дружество е цитирано изрично в т. 2 и 3 от текста на "Спринк" ЕООД, поради което съдът правилно е преценил, че същото дружество е адресат на оспорената заповед, което обстоятелство формира личен, пряк и непосредствен правен интерес за "Спринк" ЕООД да я оспорва. Доколко вписаното в заповедта съответства на действителното фактическо и правно положение и дали горепосоченото дружество владее точно вписания в заповедта имот или някой друг, не е въпрос на допустимост на жалбата, а на основателност при проверка законосъобразността на акта - налице ли са всички кумулативно формулирани от законодателя условия за издаване на заповед по чл. 34 от ЗСПЗЗ. Следователно постановеното решение от Административния съд - Монтана е допустимо и не е осъществено твърдяното от касатора отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 2 от АПК. Относно развитото в касационната жалба възражение за неправилност - необоснованост на решението, решаващият съдебен състав счита, че е неоснователно. В обжалваното решение е изведен верен и обоснован извод за незаконосъобразност на заповедта, защото в нея е вписано погрешно землище с. Горни Цибър, вместо землище с. Златия и имот кад. № 173004 от 14.622 дка не съществува в землището на с. Горни Цибър. Твърдението на касатора е, че съдът е следвало да отмени заповедта и да върне преписката на административния орган да отстрани очевидна фактическа грешка и да издаде нова заповед с отразено вярно землище. Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционният съд правилно не е вписал диспозитив в решението си за връщане на административния орган, защото в случая грешката не е допусната само от страна на издателя на акта, а и от Петър Личев Николов, който в молбата си от 27.11.2008 г. изрично е вписал, че претендира възстановяване на собственост в землище на с. Горни Цибър - имот кад. № 173004 от 14.622 дка. Ако кметът на община Вълчедръм се произнесе по тази молба относно имот в друго землище, заповедта по чл. 34 от ЗСПЗЗ отново ще е незаконосъобразна, защото тогава органът ще постанови акт, за който не е надлежно сезиран и относно нещо различно от това, което е поискано от заявителя. За да се отстрани констатираното нарушение молителят трябва да подаде ново заявление за издаване на заповед по чл. 34 от ЗСПЗЗ, в което да индивидуализира правилно претендирания имот и след започване на това ново административно производство кметът на община Вълчедръм следва изпълни надлежно задълженията си по чл. 26 и 35 от АПК и да произнесе нова заповед. По изложените съображения следва да се приеме, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания, което налага отхвърлянето й. На основание на горното и на чл 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,