Решение № 1136 от 11.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8081/2024 г.

Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от С. А. Г. от гр. Ихтиман чрез адв. М.Костов срещу Решение 972/25.07.2024г., постановено по адм.д. 93/2024г. по описа на Административен съд София област. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло исковата претенция на С. Г. със законните последици . Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, С. А. Г., не се явява. Представлява се от адв. М.Костов, който поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на съдебното решение по съображения, подробно развити в касационната жалба и устно в хода по същество. Ответникът, Национална агенция за приходите, редовно призован, се представлява от юриск. И.Йорданов, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на касационната жалба, съответно- правилност на обжалваното съдебно решение по съображения, подробно развити в писмен отговор на касационната жалба и устно в хода по същество. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл.211,ал.1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно , поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София област е отхвърлил изцяло като неоснователен предявения от С. А. Г. срещу Национална агенция за приходите иск за присъждане на сумата 13 940 лв, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, резултат от незаконосъобразното бездействие на изпълнителния директор на НАП да изпълни свои задължения, пряко произтичащи от разпоредбата на чл.17 от Закона за хазарта да идентифицира и преустанови организирането на хазартни игри от лица, които нямат действащ лиценз по този закон, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба. За да стигне до този правен резултат, Административен съд София област, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел, че не са налице кумулативно изискуемите по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди, поради което предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло със законните последици . Въз основа на установената от съда и неоспорена от касационния жалбоподател в основната й част фактическа обстановка, АССО е стигнал до извода, че при извършените от ищеца залози в общо четири електронни казина/ сборът на проиграните залози съставлява претендираната като обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ сума/ не се установява извършено от изпълнителния директор на НАП незаконосъобразно фактическо бездействие да изпълни задълженията си по чл.17 от ЗХ. След подробен анализ на приложимите материалноправни разпоредби от ЗХ, административният съд е приел, че при всеки един от залозите, извършени от ищеца в четирите електронни казина, менажирани от лица, които не са регистрирани по националния ни Закон за хазарта, натовареният с упражняване на вменения от законодателя държавен надзор върху хазартната дейност е действал законосъобразно и в съответствие с разписаните му задължения по закон. Безспорно ищецът е регистриран в регистъра по чл.10в, ал.2 от ЗХ като уязвимо лице, поискало по силата на тази регистрация да не бъде допускано до участие в хазартни игри, организирани от лицата по чл.4, ал.1, т.1,4 и 5 от този закон и до участие в хазартни игри, организирани онлайн. Страните не спорят,че четирите интернет страници с адреси на посочените казина, в които ищецът е направил залозите, са регистрирани извън територията на РБългария и менажиращите ги лица не притежават лиценз по ЗХ. Въпреки това, веднага след изпращане на сигнали от страна на ищеца до НАП / инициирани само няколко дни след направените от него залози/, органите на НАП са предприели съответните действия в упражняване на правомощията си по чл.17 от ЗХ и в по-кратък от 14- дневен срок са издадени съответните административни актове / 4 броя решения на изпълнителния директор на НАП/, с които е разпоредено преустановяване организирането на хазартни игри на интернет страници от лица, които нямат действащ лиценз по националния ни Закон за хазарта. Тези четири решения на изпълнителния директор на НАП са публикувани на интернет страницата на НАП, от която дата адресатите им се считат за уведомени. Доколкото в тридневен срок от тази публикация нарушението не е било преустановено, изпълнителният директор на НАП е подал искане до председателя на Софийски районен съд, последвано от 4 броя разпореждания за преустановяване организирането на хазартни игри от процесните четири интернет сайта и спиране на достъпа до тях. АССО е развил съображения за липсата на незаконосъобразно бездействие от страна на административния орган и поради обстоятелството, че законът не посочва срок, в който задължението му да идентифицира и предприеме действия по преустановяването на интернет хазартни игри от лице без лиценз по ЗХ следва да бъде изпълнено. Според съда при непосочването на такъв срок следва да бъде приложена разпоредбата н чл.57 от АПК и предприемането на подобни действия следва да се осъществи в разумния 14-дневен срок от установяването /включително и и след получаване на сигнал/ наличието на такъв нерегламентиран сайт за интернет залагания, който срок в случая е спазен. По горните съображения съдът е заключил, че не е налице незаконосъобразно бездействие, доколкото изпълнителният директор на НАП е извършил необходимите действия по реализация на контролните си функции в съответствие с необходимостта от технологично време за обработване на получените сигнали за наличие на проблемни интернет сайтове. Съдът е приел, че по делото остава недоказан и още един елемент от сложния фактически състав на отговорността на държавата за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ не се доказва наличие на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между претендираните вреди и твърдяното от ищеца фактическо бездействие, тъй като настъпването на вредите е опосредено от поведението и действията на ищеца. По изложените съображения АССО е отхвърлил изцяло предявения иск със законните последици. Съдебното решение е правилно, макар и по частично различни от изложените в мотивите на обжалвания акт съображения. ВАС споделя изцяло фактическите изводи на АССО, без установяванията за възстановяване на платените от ищеца суми от едно от казината и това, че в същото казино ищецът не се е регистрирал с ЕГН и служебен от регистъра към НАП / така ли е допълнителната папка/ ВАС споделя и правните изводи на АССО с изключение на извода, че, за да е налице неизпълнение на задължение, пряко произтичащо от нормативен акт, е необходимо законът да предвижда срок за това изпълнение. Не могат да бъдат споделени развитите от касатора доводи за това, че от изложените от съда мотиви се налагал изводът, че задължението на административния орган за действие по чл.17 от ЗХ възниквало само при сезиране на органа от трети лица- потърпевши или други сигнализатори и изключвало служебната инициатива за изпълнение на това задължение, каквато не е и не може да бъде целта на закона. Видно от публикуваните на интернет страницата на НАП решения по чл.17 от ЗХ, административният орган е инициирал при провеждането на периодичен мониторинг служебни проверки за нелегални сайтове за залози по интернет и е упражнявал правомощията си по този законов текст за идентифицирането им и предприемане на действия по преустановяване на тази дейност, както преди датите на извършените от ищеца залагания , така и след това./ виж Решение за преустановяване организирането на хазартни игри на интернет страници Р-ЦУ-145/13.09.2023г.; Р-ЦУ-150/25.09.2023г.; Р-ЦУ-151/28.09.2023г./ Отделно от гореизложеното, дори да се приеме, че по отношение цитираните от ищеца четири интернет сайта за електронни залагания е налице неизпълнение на задължения от страна на ответника , пряко произтичащи от разпоредбата на чл.17 от ЗХ, то и в този случай претенцията за вреди е неоснователна поради следното : Съгласно разпоредбите на Глава Втора Държавен надзор върху хазартната дейност / сред които попада и чл.17/ от Закона за хазарта, държавният надзор в областта на хазарта и свързаните с хазарт дейности се осъществява от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Изхождайки от функциите на НАП съгласно Закона за НАП и специалния Закон за хазарта, задълженията на изпълнителния директор на НАП по чл.17, ал.1, т. 9 и на специализираните органи на НАП по чл.17, ал.2, т.2 от ЗХ, от чието неизпълнение се претендират вредите, всъщност са пряко насочени към защита на фиска чрез преустановяване на хазартна дейност, упражнявана от нелицензирани по ЗХ лица с цел гарантиране събирането на приходи от всяка, упражнявана на територията на РБългария хазартна дейност, включително и такава, извършвана електронно. Само косвено ефективното изпълнение на задълженията по тези разпоредби от ЗХ биха се отразили на закрилата на хазартно зависимите. Право да търси вреди от незаконосъобразното неизпълнение на задължение, пряко произтичащо от закон, по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ вр. чл.204, ал.4 от АПК има само това лице, за което неизпълнената в резултат на фактическото бездействие от страна на административния орган законова разпоредба създава пряко и непосредствено права за ищеца, какъвто не е конкретният случай. Дори да се приеме, че в случая е налице неизпълнение на задължение, пряко произтичащо от закон, изпълнението на което би довело до резултат директно в патримониума на ищеца / каквото не е становището на настоящия касационен състав/, то и в този случай искът е неоснователен, тъй като не е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между претърпените вреди и евентуалното незаконосъобразно бездействие. Настъпването на вредата не е пряка и непосредствена последица от твърдяното незаконосъобразно фактическо бездействие, а е опосредено от поведението на самия ищец същият е осъществил залаганията един-два дни,преди да сигнализира НАП за наличието на незаконни сайтове за залагания, след като е загубил играта, а би могъл да постъпи обратно. Макар и регистриран като уязвимо лице, зависимо от хазарта, ищецът не е лишен от възможността да формира свободно лична воля, съответно- не е освободен от носенето на отговорност за волевите си избори. По горните съображения касационната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора на ответникът по касация следва да бъде присъдена сумата от 200 /двеста/ лв съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение