Решение № 11923 от 5.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3988/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по подадена касационна жалба от Едноличен търговец с фирма Д-р А. Стаменов , [ЕИК], представляван от д-р А. Стаменов, против Решение 7301/01.12.2022 г., постановено по адм. дело 9568/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед за прекратяване на договор 221227/14.02.2020 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ РД-25ЗС-311/31.08.2021 г. на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), издадена по отношение на ЕТ Д-р А. Стаменов . Наведените в жалбата пороци са за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен в нарушение на нормите на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), във вр. с чл. 412 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020-2022 г. и необоснованост, и са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът управителят на Националната здравноосигурителна каса в писмено становище, подадено чрез гл. юрисконсулт Х. Тодоров, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и обосновано, поради което моли за оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа страна и правилно е приложил относимия материален закон. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед РД-25ЗС-311/31.08.2021 г. на управителя на НЗОК, с която на основание чл. 76, ал. 1 и чл. 59, ал. 13, във вр. с чл. 59, ал. 11, т. 1, б. а от ЗЗО, чл. 99, ал. 2, чл. 412, ал. 1 ,т. 2, чл. 421, ал. 1, б. а и чл. 432, ал. 1 от НРД за МД 2020-2022 г., на ЕТ Д-р А. Стаменов е наложена санкция прекратяване на договора ( Договор 221227/14.02.2020 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ). В мотивите на заповедта е посочено, че установеното нарушение се явява предпоставка за налагане на цитираната санкция частично по отношение на изпълнението на пакета Първична извънболнична медицинска помощ от А. Стаменов в съответствие с текстовете на чл. 59, ал. 13, във вр. с чл. 59, ал. 11, т. 1, б. а от ЗЗО. За да отхвърли подадената жалба, първоинстанционният съд, след проверка на законосъобразността на индивидуалния административен акт по реда на чл. 168 АПК е намерил, че същият не страда от изтъкнатите в жалбата пороци по чл. 146 АПК. Според него заповедта е издадена от компетентен административен орган, в предвидената от закона писмена форма и е мотивирана. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Досежно материалната законосъобразност на административния акт, административният съд приема, че д-р Стаменов в АЛ 1364/17.06.2020 г. и в АЛ 1214/04.06.2020 г. по отношение на ЗОЛ А. Матрозов е отчел медицинска дейност от лечебното заведение ЕТ Д-р А. Стаменов , която не е извършена в изпълнение на сключения с НЗОК договор. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно. Констатира се, че между ЕТ Д-р А. Стаменов и НЗОК е сключен договор 221227/14.09.2020 г. за предоставяне на първична извънболнична медицинска помощ, изпълнението на който е било обект на проверка, възложена със Заповед РД-25-320/28.05.2021 г. на управителя на НЗОК. Резултатите от действията на контролните органи са били обективирани в протокол РД-25-320-1/04.06.2021 г., видно от който медицинската дейност, отчетена с АЛ 1214/04.06.2020 г. и 1364/17.06.2020 г., издадени на ЗОЛ А. Матрозов не е реално извършена. И двата АЛ не се съхраняват на хартиен носител и не са приложени в здравното (медицинско) досие на пациента. Последният не е отразил с подписа си своята информираност за извършените медицински дейности, назначени изследвания и терапия, както и че към момента на прегледа не е хоспитализиран. Протоколът е връчен на изпълнителя на медицинска дейност на 10.06.2021 г. Срещу него е постъпило възражение, което е разгледано на заседание на Арбитражната комисия по медицински дейности, проведено на 29.06.2021 г. и е прието за неоснователно. При тези факти, в условията на чл. 424, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г. управителят на НЗОК е наложил санкция прекратяване на договора сключен между НЗОК и ЕТ Д-р А. Стаменов . Съгласно чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" ЗЗО Управителят на НЗОК прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ или налага финансова санкция, определена в действащия НРД при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установени по реда на чл. 72, ал. 2 ЗЗО от изпълнител на извънболнична медицинска помощ по определен пакет частично, по отношение на лекаря / лекаря по дентална медицина, който не е извършил тази дейност. В случая обаче липсата на повторност на нарушението е пречка прекратяването на договора да се извърши по чл. 59, ал. 11, т. 1, буква а от ЗЗО. Съгласно §1, т. 3 от НРД 2020 2022 г. повторно нарушение е второ и следващо нарушение, извършено от лекар от лечебно заведение ИМП, за което на нарушителя е била наложена и влязла в сила санкция за същия вид нарушение в рамките на календарната година. По делото данни за предходни нарушения от същия изпълнител на извънболнична медицинска помощ не са установени, следователно наложеното наказание е постановено в противоречие с материалноправните разпоредби. Административноноказателната дейност е уредена в закона и следва процедурите и наказанията, предвидени в него. Административнонаказателните производства имат общите характеристики със санкционните производства и се подчиняват на общи принципи. Не може да има административно нарушение, което не е предвидено в закона и наказание, което не е било предвидено за съответното нарушение, като при налагането му следва да има индивидуализация на наказанието. При неизпълнението на тези задължения от страна на органа се превишават целите на административното наказание и се нарушава чл. 6 от АПК, прокламиращ принципа за съразмерност. Предвид изложеното, недопустимо е при правомерно установен фактически състав на нарушението да се постигне неправомерна санкция, приложима към друг фактически състав. Това е нарушение на материалния закон, съставляващо основание по чл. 146 от АПК за отмяна на административния акт, който резултат не е достигнат от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Поради това е налице касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК, поради което решението следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна и вместо него следва да бъде постановено друго по същество, като жалбата на ЕТ Д-р А. Стаменов против процесната заповед следва да бъде уважена. При този изход на спора своевременно направеното искане на касационния жалбоподател в открито съдебно заседание по делото на 14.11.2023 г., за присъждане на съдебни разноски пред първата съдебна инстанция (искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски, направени в хода на касационното разглеждане на делото, не е направено), е основателно. С оглед представения списък по чл. 80 от ГПК на л. 236 от адм. дело 9568/2021 г. по описа на АССГ и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на ЕТ Д-р А. Стаменов се присъжда сумата от 50 лева за заплатена държавна такса за образуване на първоинстанционното производство и сумата от 600 лева за адвокатско възнаграждение за един адвокат по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение