Решение № 8044 от 30.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1496/2016 г.

Решение № 8044 от 30.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1496/2016 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на И. Н. Г. от гр. Б., против решение № 1903 от 14.12.2015 г., постановено по адм. дело № 619/2015 г. на Административен съд (АС) - Б., с което е отхвърлена жалбата му против принудителна административна мярка (ПАМ), приложена на основание чл. 171, т. 5, б. "б", предл. трето ЗДвП, от длъжностно лице при община Б.. С решението са оставени без разглеждане предявените от жалбоподателя против община Б. осъдителни облигаторни искове с правно основание чл. 203 АПК, във вр. с чл. 1 ЗОДОВ, като производството по делото е прекратено в тази му част. По наведени доводи за нарушения на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяна на първоинстанционното решение. Наред с това касационният жалбоподател изменя един от предявените осъдителни искове срещу община Б., като увеличава размера му за неимуществени вреди на 1000 (хиляда) лева, кумулативно съединен с иск за репариране на разноски в размер на 25 (двадесет и пет) лева, плюс таксата за репатриране 43.20 лв. (четиридест и три лева и двадесет стотинки). Ответникът по жалбата - старши специалист в отдел "Общофункционален контрол" при дирекция УКОРС в община Б., чрез процесуалния си представител юрк. Д., в отговор на касационната жалба, оспорва същата, като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение АС Б. е отхвърлил жалбата на И. Н. Г. срещу ПАМ, приложена на 25.02.2015 г., по силата на която паркираният лек автомобил на жалбоподателя марка "Опел", модел "Вектра", с рег. № А8284ВА, е преместен без негово знание и съгласие, по разпореждане на старши специалист в отдел "Общофункционален контрол" при дирекция УКОРС в община Б.. И. с правно основание чл. 203 АПК, във вр. с чл. 1 ЗОДОВ, предявени от Г. срещу община Б., за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и пропуснати ползи в размер на 500 (петстотин) лева, и имуществена вреда, съставляваща заплатената такса за репатриране от 43.20 лв. (четиридест и три лева и двадесет стотинки), са оставени без разглеждане, на основание чл. 207, ал. 2 АПК. За да постанови оспореното решение първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 25.02.2015 г. в гр. Б. е репатриран притежаваният от жалбоподателя лек автомобил, като за целта е изготвен протокол, видно от който МПС е паркирано "върху тротоар, който е извън определените от администрацията за целта места, с което пречи на останалите участници в движението - пешеходците". За установеното нарушение на водача е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 0067939 на основание чл. 94, ал. 3 предл. второ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), а по реда на чл. 183, ал. 3, т. 2 с. з. му е наложена глоба в размер на 30 (тридесет) лева. При извършената преценка за законосъобразността на административния акт първоинстанционният съд е счел, че са обективирани материалноправните предпоставки за прилагане на предвидената по закон ПАМ "Преместване на ППС". Съдът е приел, че мярката е наложена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Въз основа на доказателствата и представения снимков материал е счел за безспорно установено обстоятелството, че автомобилът е бил паркиран на тротоара, в нарушение на разпоредбата на чл. 94, ал. 3 ЗДвП, съгласно която за престой и паркиране в населените места ППС се спират възможно най вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя, като в нормата е предвидено и изключение, което допуска престой и паркиране на МПС, с допустима маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най - малко 2 метра за преминаване на пешеходци. С оглед това, съдът е направил извод, че след като жалбоподателят е паркирал личния си автомобил върху тротоар в нарушение на цитираната разпоредба и по този начин е направил невъзможно преминаването на пешеходците, законосъобразно е приложена процесната ПАМ на основание чл. 171, т. 5, б. "б", предл. трето ЗДвП. При така възприетото от фактическа и правна страна, АС Б. е отхвърлил жалбата като неоснователна, а предявените искове за обезщетение на претърпените вреди е оставил без разглеждане като недопустими. Решението е правилно. При установените по делото релевантни за спора факти решаващият съд е приложил правилно нормата на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, според която паркирано ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, се премества, когато е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Към административната преписка по делото са приложени АУАН с описана фактическа обстановка и снимки, на които ясно се вижда паркираният върху тротоара лек автомобил, собственост на касатора. Редовно съставеният от орган по чл. 167, ал. 2, т. 1 ЗДвП на община Б., дирекция УКОРС и неоспорен АУАН се ползва с обвързваща доказателствена сила (Арг.: чл. 189, ал. 2 ЗДвП), поради което следва да се считат установени фактите, релевантни за приложението на нормата на чл. 171, т. 5, б. "б", предл. второ ЗДвП. Предписанието е императивно и при наличие на визираните предпоставки, в условията на обвързана компетентност административният орган налага предвидената по закон ПАМ, с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административното нарушение. Преценявайки законосъобразността на акта първоинстанционният съд обосновано е приел, че МПС-то е паркирано по начин, който създава пречки за останалите участници в движението (в частност пешеходците). Вярна е и преценката на съда, че е без значение дали на улицата, на страната на която е бил паркиран автомобилът е имало пътен знак В 27 или не, след като мярката не е наложена на основание чл. 171, т. 5, б. "б", предл. първо ЗДвП. В случая условие за прилагане на процесната ПАМ е нарушението на разпоредбата на чл. 94, ал. 3 ЗДвП, регламентираща начина за престой и паркиране в населените места. Паркирането по начин, различен от посочения в текстовете й е забранено. По делото е безспорно установено, че автомобилът на касатора е бил паркиран така, че е правил невъзможно преминаването на пешеходците по тротоара, предвид което приложената ПАМ е законосъобразна. Неоснователни и са касационните оплаквания за допуснати от нарушения на съдопроизводствените правила и за необоснованост на решението. Изложените доводи за допуснати неточност при посочване номера на улицата, на която е било паркирано МПС, не нарушават правото на защита на касатора, т. к. същият не е елемент от фактическия състав за прилагане на процесната ПАМ и невярното му посочване не може да бъде квалифицирано като съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Допуснатата неточност при посочване на номера на улицата не влияе на законосъобразността на приложената ПАМ, защото от снимковия материал, находящ се по делото е видно, че автомобилът е паркиран на тротоар, като това обстоятелство не е било спорно по делото. В проведеното съдебно производство не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а изводите на решаващия съд са обосновани и се подкрепят от ангажирания доказателствен материал. Относно предявените кумулативно съединени осъдителни облигаторни искове, следва да бъде отбелязано, че според чл. 207, ал. 2 АПК производството по съединения иск се прекратява, ако оспорването на административния акт бъде отхвърлено. Т. е. отмяната на акта в производството по оспорването е предпоставка за допустимост на предявения иск. Отхвърлянето на оспорването и липсата на отменен незаконосъобразен акт обуславят недопустимост на иска с правно основание чл. 1 ЗОДОВ, поради което първоинстанционният съд правилно е оставил без разглеждане предявените искове за репарация на вреди и е прекратил производството в тази му част. Недопустимо е в касационното производство да бъде увеличаван размера на един от исковете и то при условие, че същият е оставен без разглеждане от първоинстанционния съд. По изложените съображения не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение е обосновано, съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, като на основание чл. 143, ал. 3, пр. 1, във вр. с чл. 144 АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК и във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 1.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да му бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,