Решение № 11129 от 29.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6652/2009 г.

Решение № 11129 от 29.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6652/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Радослав Ангелов Стражаков чрез адв. Илко Стоянов срещу Решение № 5 /04.03.2009 г. по адм. дело № 2784/ 2008 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед рег. № АЗ-1631/28.03.2008 година, издадена от Директора на Национална служба "Полиция" при Министерство на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител в Министерството на вътрешните работи - полицай I степен в ГКПП - Кулата на ГПУ -Петрич от РГС - Смолян при Главна дирекция "Гранична полиция", при Национална служба "Полиция", с присъдена категория Е, считано от датата на връчване на заповедта. В жалбата са наведени твърдения за неправилност на решението като постановено от съда при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и при необоснованост на съдебния акт, отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Доводите за това са, че съдът не е обсъдил пълно и всестранно всички обстоятелства и доказателства и по-конкретно липсата на влязла в сила присъда, твърди се липса на мотиви относно нарушението на етичните правила и необсъждане на събраните по делото доказателства. Ответникът - директор на Главна дирекция "Гранична полиция" МВР чрез процесуалният си представител в писмените си бележки оспорва основателността на жалбата. Счита, че първоинстанционният съд подробно е обсъдил приложените към административната преписка доказателства и е обосновал изводите си въз основа на тях. Обосновани според процесуалният представител на ответника са и изводите на съда, че с поведението си касаторът е уронил престижа на службата, несъвместимо с етичните правила за поведение на служител от МВР установени с Етичния кодекс. Участвалият по делото прокурор при Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че решението на съда е постановено след цялостна проверка и преценка на събраните доказателства, изясняващи делото от фактическа страна. От доказателствата по делото е установено извършеното от жалбоподателя деяние в качеството му на служител в МВР, което е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавния служител в МВР, поради което действията правилно са окачествени като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР, във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 7 ЗМВР, за което задължително се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Върховният административен съд, в настоящия касационен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съдът в производство по чл. 233 ЗМВР във вр. с чл. 145 АПК е упражнил контрол за законосъобразност на заповед рег. № АЗ-1631/28.03.2008 година, издадена от Директора на Национална служба "Полиция" при Министерство на вътрешните работи, с която на касатора е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител в Министерството на вътрешните работи. Преценявайки законосъобразността на обжалваната заповед на основанията за отмяна, поддържани от оспорващия и въз основа на представените от страните доказателства, съдът е приел, че заповедта е законосъобразна и жалбата е отхвърлена като неоснователна. Обжалваното решение е правилно като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. От доказателствата по делото е установено, че с оспорената заповед на жалбоподателя в качеството му на държавен служител в Министерството на вътрешните работи - полицай I степен в ГКПП - Кулата на ГПУ -Петрич от РГС - Смолян при Главна дирекция "Гранична полиция", при Национална служба "Полиция", с присъдена категория "Е", считано от датата на връчване на заповедта. Фактическите основания за налагане на наказанието се съдържат в събраните в хода на дисциплинарното производство данни за извършено тежко дисциплинарно нарушение, а именно че жалб. Радослав Стражаков е използвал служебното си положение за получаване на лична облага, с което виновно е нарушил служебните си задължения и е извършил тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 2 и чл. 227, ал. 1, т. 7 от ЗМВР, за което задължително се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Тъй като деянието на полицай Стражаков е станало достояние на други служби на МВР, на други държавни органи, както и на граждански лица, същото е несъвместимо и с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижът на службата и по-конкретно с правилата по т. 4, 5, 7, 8, 13, 31 и т. 34 от Етичния кодекс, утвърден със заповед рег. № 1з-2013/08.11.2006 г. на министъра на вътрешните работи. Съгласно чл. 224 от ЗМВР, дисциплинарната отговорност обхваща нарушение на служебни задължения, неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР, издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповеди и разпореждания на ръководството на МВР и преки ръководители, неспазване на служебни правомощия, както и неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, който съгласно чл. 21, т. 12 от ЗМВР се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Следователно, дисциплинарната отговорност на държавните служители в МВР обхваща и случаите, в които не са спазени правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Към административната преписка са изискани и приложени писмените обяснения на жалбоподателя. Към нея са приложени и справки, обяснения, докладни записки, протоколи, включително и сведения от лица, имащи пряко отношение към извършеното нарушение и съпричастността към него на касационния жалбоподател. На основание доказателствата по делото, събрани редовно в производството пред административния орган, които имат доказателствена сила и пред съда на основание чл. 171, ал. 1 АПК, съдът е прел, че заповедта е издадена след като са изяснени фактите и обстоятелства от значение за случая. Правният извод на съда, че дисциплинарно наказващият орган е извършил всички процесуални действия за доказване на дисциплинарното нарушение и е изпълнена административната процедура по чл. 243 ППЗМВР и по чл. 232 ЗМВР, е обоснован и доказан. На практика касационните доводи преповтарят тези, направени пред първата инстанция. Съдът е обсъдил доводите на жалбоподателя за нарушение на чл. 229, ал. 1 ЗМВР и за нарушение на чл. 225, ал. 2 във вр. ал. 1 ЗМВР и за приложението на чл. 230, ал. 1 ППЗМВР, като изложените мотиви и правни съображения се споделят от настоящата инстанция. При установените обстоятелства по административния спор съдът законосъобразно е приел, че извършеното дисциплинарно нарушение е установено по време и място като обективно и обосновано действията и поведението на жалбоподателя са квалифицирани като нарушение на служебната дисциплина по чл. 227, ал. 1, т. 7 ЗМВР (използване на служебното положение за лична облага), за което задължително се налага дисциплинарно наказание "уволнение" и поради това установено обстоятелство съдът е приел, че административният орган законосъобразно е приложил за конкретния случай разпоредбата на чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР. На следващо място, неоснователно е и възражението в касационната жалба за необоснованост на съдебния акт. Изводите на съда за допуснатото от жалбоподателя нарушение на разпоредбите на чл. 227, ал. 1, т. 7 от ЗМВР, във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, съставляващо тежко нарушение на служебната дисциплина - деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижът на службата, с а напълно обосновани. Същите са направени въз основа на доказателствата събрани към административната преписка, които не са опровергани в хода на съдебното производство. На базата на тях първоинстанционния съд е направил изводите си за допуснати от жалбоподателя тежки нарушения на служебната дисциплина, които са несъвместими с оставането му на служба в МВР. Безспорно по делото е установено, че с поведението си жалбоподателят е уронил престижа на службата. По изложените съображения доводите в касационната жалба за отмяна на съдебното решение са неоснователни и решението като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховния административен съд - трето одтеление