Решение № 11527 от 31.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11930/2015 г.
ВАСIII отделение31.10.2016 г.докладчик Пламен Петрунов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4518 от 29.06.2015 г. постановено по адм. дело № 4195/2015 г. по описа на Административен съд С.-град. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 11527 от 31.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11930/2015 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на зам. председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), чрез юрк. Славова против решение № 4518 от 29.06.2015 г., постановено по адм. дело № 4195/2015 г. по описа на Административен съд С.-град. Касаторът счита същото за неправилно и необосновано, като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, касационни основания по чл. 209, ал. 3 от АПК, и иска отмяната му. Ответникът - А. М. А. М., гражданин на Судан не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение в производство по чл. 145 и следващите от АПК във вр. с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), Административен съд С.-град, по жалбата на А. М. А. М., гражданин на Судан, е отменил решение № 2235 от 06.04.2015 г. на зам. председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 9 от ЗУБ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от съда е прието, че са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, както и тези за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Р. Б. се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съдът е анализирал подробно представените по делото доказателства. Въз основа на този анализ е формирал обоснования извод, че по отношение на търсещия закрила, са налице основанията за предоставяне на статут на бежанец, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Обосновано е прието, че спрямо лицето в страната му на произхода е било осъществено преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини. Установени са проблеми на чужденеца с официалните власти, поради политическата му дейност, антиправителствена агитация и журналистическите му писания, участието му в политическа организация и е преследван поради това по политически причини. От съдържанието на протоколите, водени във връзка с проведените интервюта с чужденеца, може да се направи обоснован извод, че страхът му от преследване, заради посочените от него политически причини, е основателен. От съобщената от кандидата информация, се установява, че той е бил преследван в държавата си на произход, многократно арестуван и измъчван заради посочените причини. Решаващият съд е мотивирал своето решение именно, след като е установил конкретните за А. М. А. М. факти и обстоятелства, които самия той е споделил в проведените с него интервюта пред административния орган, както и от постъпилите в хода на съдебното производство писма и удостоверения на председателя на Широк национален фронт. По тези съображения крайният извод на първостепенният съд за наличие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 жт ЗУБ е обоснован и правилен. По отношение на извода за наличие на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо А. М. по чл. 9 от ЗУБ настоящият състав на ВАС приема, че решението на първостепенния съд е законосъобразно и правилно и в тази част. Безспорно е установено, че чужденеца е бил принуден да напусне страната на произход поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, както и че ще бъде застрашен от такива посегателства при завръщането си в Судан. Също така, предвид разказаната бежанска история и справките за обстановката в страната на произход, приложена към делото, се установява по безспорен начин, че чужденеца е бил обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето, установени са намеси в личната сфера на лицето вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. При постановяването на решението си първоинстанционният съд се е съобразил с фактите от справките постъпило по делото с вх. № 01-13903/25.11.2014 г., вх. № 01-475/14.01.2015 г. и вх. № 01-1648/11.02.2015 г. за ситуацията в Судан и с изцяло с постановеното от Съда на Е. С. решение от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. В тази връзка съдът е изложил подробни мотиви, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че в обжалваното решение не са изложени и изследвани всички факти и обстоятелства от бежанската история на кандидата за статут. Съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на жалбоподателя и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение,