Решение № 9600 от 3.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12488/2011 г.

Решение № 9600 от 3.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12488/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК, както и по чл. 229, ал. 1 АПК.

Образувано е по касационна жалба подадена от Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /ДД "ОУИ"/ Варна против решение № 1439 по адм. дело № 4028/2010 г. на Административен съд /АС/ Варна, с което в едната част е прогласена нищожност на ревизионен акт /РА/ № 03800623/19.05.2008 г. на инспектор по приходите при ТД на НАП Варна, а в друга е отменен същият РА.

Касаторът излага доводи за необоснованост, процесуална и материална незаконосъобразност на решението - касационни основания по чл. 20, т. 3 АПК. По подробно изложени в жалбата съображения претендира за отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу РА. Заявява претенция за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Предмет на оспорване по настоящото дело е и частна жалба, подадена от Директора на Дирекция "ОУИ" Варна срещу определение № 4279/16.08.2011 г., постановено по адм. Дело № 4028/2010 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлено искането му за изменение на решение № 1439, в частта за разноските. Счита, че съдебният акт в тази си част е незаконосъобразен, тъй като не е взета предвид разпоредбата на чл. 161, ал. 3 ДОПК. Претендира за отмяна на решението в тази му част и постановяване вместо него на друго, с което да се присъдят в негова полза разноски за юрисконсултско възнаграждение пред първата инстанция в размер на 739,10 лв.

Ответникът по касационната жалба, и по частната жалба - Демир Иванов Славов от гр. Варна, не взема становище по допустимостта и основателността на жалбите.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за частична основателност на частната жалба.

Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Допустима е и частната жалба.

По съществото на касационната жалба на ДД "ОУИ" Варна, се приема следното:

Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е ревизионен акт, издаден за извършена ревизия, въз основа на Заповед за възлагане № 3437/26.11.2007 г. От РД № 800623/18.04.2008 г. се установява, че ревизирания субект е бил регистриран като едноличен търговец с фирма ЕТ "Вадо - Демир Славов" с решение от 17.04.1990 г. по ф. д. № 431/1990 г. на Добричкия окръжен съд. Вписани са промени в адреса на управление решение по ф. д. № 24000 от 8.10.2001 г. на Варненския окръжен съд, като с решение № 2612 от 21.03.2007 г. на ВОС на основание чл. 15, ал. 1 ТЗ е извършено прехвърляне на предприятието на едноличния търговец на "Дина Транс " ООД и ЕТ "Вадо - Демир Славов" е заличен от търговския регистър на ВОС. Към датата на издаване на заповедта за възлагане на ревизията ЕТ "Вадо - Демир Славов" е заличен от търговския регистър и ревизията е извършена на Демир Иванов Славов.

Обхват на ревизията са данъчните периоди: от 1.08.2002 г. до 31.12.2002 г., от 1.01.2003 г. до 28.02.2003 г., от 1.04.2003 г. до 30.04.2003 г., от 1.09.2003 г. до 30.09.2003 г., от 1.12.2003 г. до 31.12.2003 г., от 1.01.2004 г. до 31.01.2004 г., от 1.06.2004 г. до 30.06.2004 г.

С оспорената част от РА е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 9 142, 46 лв. и лихва за забава в размер на 5 312, 46 лв., вследствие непризнато право на приспадане на данъчен кредит по данъчни фактури, издадени от ЕТ "Веселин Петров" за данъчни периоди: м. 08, 09.2002 г., м. 10.2002 г., м. 11.2002 г., м. 12.2002 г., м. 01.2003 г., м. 02.2003 г., м. 04.2003 г., м. 09.2003 г., м. 12.2003 г., м. 01.2004 г., м. 06.2004 г. Правното основание за отказа по РА е: чл. 64, ал. 1, т. 2 и 3, чл. 65, ал. 4, т. 4, вр. чл. 6 от ЗДДС (отм.).

Обжалваното решение е постановено след повторно разглеждане на делото от АС Варна. Предходното съдебно решение на АС Варна е отменено по адм. дело № 9240/2010 г. по описа на ВАС, първо отд. като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав, при дадени задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. При новото разглеждане на делото указанията са спазени.

1. С обжалваното решение АС Варна е прогласил нищожността на РА № 03800623/19.05.2008 г. на инспектор по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 432/25.09.2008 г. на зам.-директора на Д "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП, в частта, в която на Демир Славов са определени задължения за ДДС в размер на 3248,80 лв. за периода м. 09.2002 г. - м. 01.2003 г. и лихви в общ размер на 2 206,48 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че за същия данъчен период е издаден данъчен акт за прихващане и възстановяване /ДАПВ/ № 1161/12.03.2003 г., на ЕТ "Вадо - Демир Славов", с обхват 1.09.2002 г. - 31.01.2003 г. Относно така установеното обстоятелство не е формиран спор между страните. Съдът е приел, че щом с обжалваният РА е издаден в ревизионно производство, образувано със ЗВР от 26.11.2008 г., издадена от зам.-директора на ТД на НАП Варна, в качеството му на орган по приходите, то РА е частично нищожен, тъй като ревизията е възложена от некомпетентен орган. Счел е, че при наличие на влязъл в сила ДАПВ за периода, за който е извършена ревизия и е издаден РА, ревизията може да се извърши само по реда на чл. 134 ДОПК като компетентността за възлагането й е единствено и само върху териториалният директор на съответната ТД на НАП.

Тези изводи на съда са законосъобразни. Неоснователно е оплакването, че с оглед изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК /ДВ, бр. 108/2007 г./ ревизия може да се извършва по общия ред, дори при наличие на влязъл в сила ДАПВ за същия период. Това изменение се прилага занапред като чрез него не се преуреждат отношенията, за които има влязъл в сила стабилен административен акт /ДАПВ, както е в случая/. В този смисъл следва да се съобрази задължителният характер на ТР № 1/25.06.2012 г., според което - след допълнението на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК задълженията за данък, за които има издадени и влезли в сила преди това допълнение АПВ, се установяват чрез особеното производство по чл. 133 или чл. 134 ДОПК.

Ето защо решението на АС Варна в частта, в която е прогласена нищожността на РА, издаден по общия ред и установяващ задължения за ревизираното лице за периода, за който има издаден и влязъл в сила ДАПВ, е законосъобразно и следва да се остави в сила.

1. С обжалваното решение АС Варна е отменил РА № 03800623/19.05.2008 г. на инспектор по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 432/25.09.2008 г. на зам. Директора на Д "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП, в частта, в която на Демир Славов са определени задължения за ДДС в размер на 5632,78 лв. за периода м. 08.2002 г., м. 02, 04, 09 и 12.2003 г., м. 01. и 06.2004 г., както и лихви върху тях. Определените задължения са в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от ЕТ "Веселин Петров" гр. Варна, с правоприемник "Евроинс - 7" ЕООД гр. София, за доставка на гориво и дизелово гориво.

За да отмени РА в тази му част, съдът е приел, въз основа на събраните писмени доказателства, заключение на съдебно-счетоводна експертиза и гласни доказателства, че счетоводното отчитане на фактурите е редовно, по тях е извършено плащане, зареждането на горива е извършвано на наетата от доставчика бензиностанция. Съдът е счел, че доставките са реално извършени. Позовал се е също така на влязъл в сила ДРА № 2150/16.12.2004 г. на доставчика "Евроинс - 7" ЕООД гр. София като правоприемник на ЕТ "Веселин Петров" гр. Варна, по силата на който, въз основа на проверка по ЗДДС за периода 1.08.2002 г. - 30.06.2004 г., не е извършена корекция на начисления ДДС, вкл. по издадените фактури за доставка на горива към ревизираното лице.

Решението е правилно и в тази си част, не са налице наведените касационни оплаквания. Основанието за отказ от право на приспадане на данъчен кредит е липсата на реалност на доставките поради липса на данъчно събитие. Предвид влезлия в сила ДРА, представляващ стабилен административен акт, се опровергава твърдението за липса на данъчно събитие. При проверка правомерността на начисления ДДС е прието от приходните органи, не е извършена корекция, т. е. прието е, че е налице данъчно събитие. Недопустимо е в друг, по-късно издаден акт, спрямо същите страни и при същия предмет, без данни за установени нови обстоятелства, да се приема обратното от приходните органи, а именно, че липсва данъчно събитие. Както правилно е посочил съдът, последиците са повторно начисляване на ДДС. Правилни са и изводите за важимостта на стабилитета на влезлия в сила акт като обективни предели - ограничени от предмета на властническото волеизявление, а именно установените данъчни задължения за конкретен ревизиран период, и като субективни предели - между участвалите в производството страни, а в определени случаи и спрямо трети лица. С оглед особеността на материалните отношения и вида на ДДС като косвен данък, в случая стабилитета се разпростира освен върху доставчика, и върху получателя по доставките.

По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение като правилно, законосъобразно, обосновано и без допуснати процесуални нарушения следва да бъде оставено в сила.

Предвид неоснователността и на касационната жалба не се следват разноски в полза на касатора. Няма данни ответникът да е направил разноски в касационното производство, поради което такива не се следват и в негова полза.

По съществото на частната жалба на ДД "ОУИ" се приема следното:

С обжалваното с нея определение на АС Варна е оставена без уважение молба на ответника за изменение на решението в частта за разноските. Съдът е счел, че не следва да прилага разпоредбата на чл. 161, ал. 3 ДОПК, според която в случаите, когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото, независимо от изхода му. Съдът е приел, че изводите му са мотивирани основно от наличието на влязъл в сила ДАПВ, както и ДРА на доставчика, които актове, макар и представени в хода на съдебното производство, са били известни на приходните органи и тъй като имат връзка с ревизията, е следвало да се съдържат в ревизионната преписка и да бъдат обсъдени при ревизията. Определението е правилно. Вярно е, че в хода на съдебното производство жалбоподателят е представил нови писмени доказателства - оригинали на фактури и касови бележки, но крайните изводи на съда относно нищожността и незаконосъобразността на РА са формирана въз основа на актове, които са представени от ответната страна - ДАПВ и РА на доставчика, която е можело и е трябвало да ги включи в ревизионната преписка. Правилно разноските са възложени на ответната страна.

По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение