Решение № 2145 от 26.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9058/2014 г.

Решение № 2145 от 26.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9058/2014 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Приходи и администриране на МДТ" при Столична община. Иска отмяна на решението с доводи за материална незаконосъобразност. В Свидетелството за регистрация на МПС няма данни превозното средство да е отговаряло на екологичен евростандарт "Евро 2", такива факти не са декларирани, такива данни не са представяни от дружеството, а в договора за покупка също няма такива данни. Поради това органът не е определил данъчни облекчения, а АУЗД е издаден по чл. 107, ал. 3 от ДОПК. Органът не може да приложи пряко данъчно облекчение, след като не разполага с данни Данъчното облекчение следва да се прилага от датата на деклариране. Ответната страна "Транспортер М" ООД оспорва касационната жалба. Твърди, че е налице несъответствие между декларацията и доказателствата, дружеството не е искало АУЗД по чл. 107 от ДОПК, но такъв е издаден. Длъжностното лице вместо да покани дружеството да отстрани пропуските при декларирането, издава АУЗД. Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 2794/28.04.2012 г. по адм. д. № 12249/2013 г. по описа на Административен съд София-град е отменен акт за установяване на задължение по декларация № 170/14.10.2013 г. на орган по приходите при отдел "МДТ", район "Панчарево", потвърден с Решение № 22-01-37/21.11.2013 г. на директора на Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" при Столична община, а преписката е върнато за издаване на нов АУЗД при спазване на дадени указания по прилагане на закона, а именно, че притежаваното от "Транспортер-М" ООД превозно средство към датата на подаване на декларацията по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ е било снабдено с двигател, отговарящ на екостандарт Евро 2. Решението е обосновано и материално законосъобразно. Не е спорно по делото, че в хода на административното производство "Транспортер-М" ООД е представило с жалбата от 4.11.2013 г. до директора на Дирекция "ПАМДТ", удостоверение № 0136/ от 1.11.2013 г., издадено от "МВБ Трак енд Бъс България" АД, официален вносител на MAN Truck & Bus AG, че седлови влекач MAN подел 19.464 FLT е произведен с номер на шаси......... и двигател № ..... .., покриващ екологичните норми за EURO 2. С жалбата е поискано изменение на данъчно задължение за влекача, поради това, че същият е с екологични норми EURO 2. С декларацията до общинските органи по приходи от 27.02.2007 г. това обстоятелство не е посочено, а коригираща декларация е подадена на дата 4.11.2013 г. По делото е спорно дали по-късно представено писмено доказателство може да има за правна последица данъчни облекчения по чл. 54 от ЗМДТ. Принцип на данъчното право е законоустановеност на данъците и всичките им елементи, включително данъчните облекчения и утежнения. Поради това облекчението може да бъде предявено и в по-късен момент спрямо момента на подаване на първоначалната декларация по чл. 54, от ЗМДТ и да се претендира за минал период от време, както е в случая. По делото това е направено с жалбата до по-горестоящия административен орган, като са представени и доказателства за техническите параметри на двигателя и съответствието му с екологична норма EURO 2. Тези характеристики се постигат с конструирането на двигателя, представлява заводска характеристика, поради което е обстоятелство, което не се променя, но има значение за данъчната основа. Като е отменил АУЗД и е върнал за ново изчисление на размера на данъка, съдът е постановил материално законосъобразно решение. Предвид изхода на спора е основателно искането на ответника за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, платени в брой по договор от 27.01.2015 г. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение