Решение № 1011 от 12.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3409/2008 г.

Решение № 1011 от 12.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3409/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 105 от 25.11.2008 г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК касационно обжалване на решение № 21 от 08.04.2008 г. по гр. д. № 2228/04 г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено изцяло решението от 27.07.2004 г. по гр. д. № 499/2003 г. на Софийски градски съд, IГО-4 състав и е прекратено производството по делото. Касационното обжалване е допуснато поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос, свързан с необходимостта указанията на съда по чл. 100 ГПК (отм.)за поправяне нередовностите на исковата молба да са достатъчно ясни, точни и конкретни, както и необходимо ли е, като предпоставка за връщане на исковата молба, ищецът да е предупреден за тази последица при неизпълнение на указанията. В решение № 802/05.07.1996 г. и определение № 29/03.05.1999 г. на ВКС, II г. о., както и определение от 2.01.2001 г. на САС-4 състав, определение от 24.07.2000 г. на СГС, ТК-VI състав, определение от 16.01.2002 г. на СГС, ГК, IГО-5 и 6 състав и определение от 17.06.2000 г. на СГС, ГК-II"а" отд. е прието, че при констатирана нередовност на исковата молба, съдът следва да укаже изчерпателно, ясно и точно на ищеца всяка една констатирана нередовност на исковата молба, начинът по който тя може да бъде отстранена и последиците от неотстраняването й в срок. В обжалваното въззивно решение е прието, че ищцата - жалбоподател е предявила обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 2 пр. 1 и 2 от ЗЗД, чл. 97, ал. 1 ГПК и чл. 108 ЗС, за обявяване за нищожно, поради липса на съгласие и предмет, на пълномощно № 9570/28.07.1992 г., въз основа на което е сключен н. а. № 177/93 г. и да се отмени този нотариален акт. Освен това иска да бъде призната спрямо ответниците за собственик на масивна жилищна сграда, находяща се в гр. С., бул. "М" № 30,състояща се от сутерен, партер, три етажа и тавански помещения, ведно с дворното място върху което е построена сградата и съставляващо имот пл. № 4 от кв. 28м, ГГЦ, Зона Г-14 по плана на гр. С., цялото от 300 кв. м., а ответникът Х. Р. да бъде осъден да й предаде владението на имота. Прието е, че въпреки направените на два пъти уточнения на исковата молба-съответно на 6.02.2003 г. и 20.03.2003 г. пред първоинстанционния съд тя е нередовна, тъй като от изложените обстоятелства и петитум не става ясно какви и колко иска са предявени. Спазвайки задължителните указания на ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС въззивният съд с разпореждане от 13.12.2006 г. е оставил исковата молба без движение и поради неотстраняване на нередовността в законоустановения срок е обезсилил постановеното първоинстанционно решение и прекратил производството пред него. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира за правилно първото становище. Дейността на въззивната инстанция, като съд по съществото на спора, е аналогична на тази на първата, като без да я повтаря, представлява нейно продължение до разрешаването на материалноправния спор. Правната квалификация на претендираното материално право се определя от съда, в чиито правомощия е да субсумира наведените правно-релевантни факти към съответната правна норма. За тази цел исковата молба, с която се въвежда спорния предмет, следва да отговаря на изискванията на чл. 98 и чл. 99 ГПК (отм.) за задължителните реквизити. Когато обаче е налице несъответствие в претендираното материално право и вида на търсената защита, посочена в петитума, съдът е длъжен да остави исковата молба без движение за привеждане в съответствие основанието на иска към петитума, който ще очертае границите на решаващата му дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 3 ГПК (отм.), ако нередовността на исковата молба се забележи в течение на производството, съдът процедира съобразно изискванията, визирани в чл. 100, ал. 1 ГПК (отм.) - на ищеца се изпраща съобщение за отстраняване на допуснатите нередовности в законоустановения срок. Когато въззивния съд констатира за първи път нередовности на исковата молба, той може сам като инстанция по същество да приложи чл. 100 ГПК (отм.)Отстраняването на дефектите на исковата молба пред въззивния съд се отнася до всички нейни реквизити посочени в разпоредбите на чл. 98 и чл. 99 ГПК (отм.)при съобразяване, че когато се уточнява основанието, петитумът или страните по делото, то не трябва да представлява недопустимо изменение на иска или предявяване на нов иск пред тази инстанция в нарушение на чл. 116 и чл. 117 ГПК (отм.) Указанията на съда трябва да бъдат доведени до знанието на ищеца и да са изчерпателни и ясни относно всяка констатирана нередовност на исковата молба, начинът по който тя може да бъде отстранена и последиците от неотстраняването й. В зависимост от изпълнението на указанията му съдът ще разгледа основателността на въззивната жалба или ще обезсили първоинстанционното решение и ще прекрати производството по делото. В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че указанията на съда за уточняване на исковете са непълни и неясни, поради което не могат да укажат какви действия следва да бъдат предприети от ищцата - жалбоподател в предвидения от ГПК ред. Не са посочени и негативните последици за жалбоподателката при евентуалното неотстраняване в посочения от съда срок. Освен това след изтичане на определения законов срок производството по делото е продължило с извършване на процесуални действия- събиране на доказателства в подкрепа на исковите претенции. Касационните оплаквания са основателни. Въззивният съд е процедирал в съответствие на процесуалните правила и е оставил без движение исковата молба с разпореждане от 13.12.2006 г. Съдът обаче не е дал достатъчно изчерпателни и ясни указания за отстраняването на нередовността на исковата молба, относно вида и предмета на предявените искове, касаещи конкретизацията на обстоятелствената част на претенциите и навеждане на конкретни фактически твърдения, а се е задоволил само да укаже да се уточнят колко и какви са предявените искове. Съобщението с указанията на съда са достигнали до знанието на ищцата - жалбоподател на 15.01.2007 г. Следва обаче да се отбележи, че самото разпореждане от 13.12.2006 г. не съдържа предупреждение за неблагоприятните последици от цялостното неизпълнение на указанията на съда, а именно обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството съгласно т. 4 на ТР № 1/2001 г. на ОСГК. Такова предупреждение не е било вписано и в съобщението до страната и не са били ясно формулирани задълженията за изпълнение на указанието в неговата цялост. Въпреки това след изтичане на законоопределения срок съдът е продължил процесуалните действия по събиране на доказателства, имащи отношение към твърденията и доводите на страните за притежаваните от тях вещни права. С оглед изложеното, постановеното решение следва да бъде отменено при условията на чл. 293, ал. 3 ГПК и делото се върне на въззивния съд за ново разглеждане, като се отстранят допуснатите съществени процесуални нарушения. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г. о.