Решение № 12365 от 15.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6472/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Б. Н., заместник-кмет ХДСП на Община Видин, с административен адрес: гр. Видин, пл. Бдиници 2, чрез Ц. Дуцова главен юрисконсулт на Общинско предприятие Социални дейности, срещу Решение 626 от 18.04.2024 г., постановено по адм. дело 93/2024 г. по описа на административен съд Видин, с което е обявена за нищожна Заповед ЧР-18-679/30.11.2023 г. на заместник-кмет ХДСП на община Видин, с която е прекратено предоставянето на услугата Лична помощ на З. Д. К., възникнала съгласно тристранно споразумение СД-01-312/24.07.2023 г. между М. И. К., З. Д. К. и Община Видин, считано от 30.11.2023 г. Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно и е постановено в нарушение на материални закон, съдопроизводствените правила и е необосновано. Позовавайки се на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, жалбоподателят иска отмяна на процесното решение и отхвърляне на първоинстанционната жалба, като му се присъдят и сторените съдебни разноски. Ответникът З. Д. К., чрез пълномощник П. Каменова от Адвокатска колегия София, в писмен отговор оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна, а решението за правилно, поради което претендира същото да бъде оставено в сила, както и да й се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд, шесто отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното Решение 626 от 18.04.2024 г., постановено по адм. дело 93/2024 г. по описа на Административен съд Видин, е обявена за нищожна Заповед ЧР-18-679/30.11.2023 г., издадена от заместник-кмет ХДСП на община Видин, с която е прекратено предоставянето на услугата Личен асистент, възникнала съгласно тристранно споразумение СД-01-312/24.07.2023 г. между М. И. К., З. Д. К. и Община Видин, считано от 30.11.2023 г., както и Общината е била осъдена да заплати разноски. За да постанови това решение, съдът е приел следната фактическа обстановка: На 21.07.2023 г. е подадено заявление-декларация ЧР-09-746 от З. Д. К. за включване в механизма за лична помощ по реда на ЗЛП, на основание направление за включване в механизма Лична помощ 23017263/14.07.2023 г., в което са определени 162 часа месечно за лична помощ. Въз основа на заявлението е сключено тристранно споразумение СД-01-312/24.07.2023 г. на основание чл. 14, ал. 3 от Закона за личната помощ (ЗЛП) с посочените по-горе страни. Срокът на споразумението е от 01.08.2023 г. до 14.07.2028 г. С писмо с вх. ЧР-17-2236/20.11.2023 г., Агенция Социално подпомагане е уведомила Общинско предприятие Социални дейности гр. Видин, че с Експертно решение на НЕЛК 92380/03.11.2023 г. е отменено Експертно решение на ТЕЛК 92678/26.06.2023 г. с издадено направление за ползване на лична помощ от З. Д. К.. На 22.11.2023 г. З. Д. К. е била уведомена по телефона, че предстои прекратяване на ползваната от нея услуга Лична помощ. На същата дата е извършена проверка на място от длъжностни лица, във връзка с правомощията на кмета за контрол за предоставянето на лична помощ и извършване на наблюдение за нейното качество, по реда на чл. 36 и чл. 37 ЗЛП. Процесната Заповед ЧР-18-679 е издадена на 30.11.2023 г. от Б. Борисова, заместник-кмет ХДСП, последната оправомощена съгласно Заповед РД-02-11-1553/29.11.2023 г. на кмета на Община Видин. За основание е посочен чл. 3, ал. 6 от Наредба РД-07-7/28.06.2019 г. за включване в Механизма за лична помощ във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 1 ЗЛП и чл. 9, ал. 5 от тристранното споразумение СД-01-312/24.07.2023 г. за ползване на социалната услуга Личен асистент. Чрез нея се прекратява, считано от 30.11.2023 г. предоставянето на услуга Личен асистент. Като прекратително основание е посочено постъпило писмо с вх. ЧР-17-2236/20.11.2023 г. на Дирекция Социално подпомагане, гр. Видин съгласно, което ЕР на НЕЛК 92380/03.11.2023 г. отменя и връща ЕР на ТЕЛК 92678/26.06.2023 г. за ново освидетелстване. На 30.11.2023 г., със Заповед ЧР-18-680 е прекратено и трудовото правоотношение с личния асистент М. И. К.. С писмо РД-08-2246 от 01.12.2023 г., връчено на 05.12.2023 г., З. Д. К. е уведомена за прекратяване на тристранното споразумение. На 05.02.2024 г. е входирана жалба с ПО-01-10-424 срещу Заповед ЧР-18-679/30.11.2023 г. При така установената фактическа обстановка, след анализ на относимите материалноправни разпоредби съдът е приел, че жалбата е допустима, като подадена против подлежащ на оспорване административен акт, с който се засягат права и интереси на жалбоподателя. Също така е приел, че процесната заповед е издадена от заместник-кмет ХДСП Б. Борисова, която към момента на издаване на заповедта не е притежавала компетентност, което е в противоречене с разпоредбите на чл. 14-16 ЗЛП. Констатирано е, и че не са налице нито едно от прекратителните материалноправни основания по чл. 16 ЗЛП. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са касационните доводи, че обжалваният административен акт е действителен и органът, който го е издал, е разполагал с материална компетентност. Първоинстанционният административен съд правилно е приел, че заповедта е издадена от орган, който не е разполагал с материална компетентност към момента на издаването й. За да бъде законосъобразен един административен акт, той трябва да бъде издаден от компетентен орган. Според чл. 14-16 ЗЛП компетентен орган е кмета на община Видин. Компетентността може да се делегира. По делото не са представени доказателства за надлежно делегиране на правомощия към датата на издаване на Заповед ЧР-18-679 от 30.11.2023 г. Видно от представените по делото доказателства, както правилно е приел съдът, към 30.11.2023 г., заместник -кметът не е имал правомощия да издава заповеди за прекратяване на предоставената услуга. Той е оправомощен за това в последствие със Заповед РД-02-11-1596 от 13.12.2023 г. Липсата на компетентност на органа издал административния акт, във всички случаи води до нищожност. При тълкуване на волята на кмета на Община Видин по т. 4 и т. 5.5. от Заповед РД-02-11-1553/29.11.2023 г. следва, че кметът на Община Видин оправомощава заместник-кмета да е с всички права, вкл. да получава и подписва всички документи от негово име, както и да извършва всички необходими действия по програмите и проектите по национални и международни програми, както и оперативни програми в сферата на социалните услуги, но не касае дейностите по т. 2 от заповедта, където в т. 2.3. изрично е посочено, че заместник-кметът може да координира и контролира дейността на Общинско предприятие Социални дейности. Разширително тълкуване е недопустимо, след като органът е делегирал в рамките на закона точно определени негови правомощия, основаващи се на текстовете на чл. 6, ал. 1 и ал. 2 и от Устройствения правилник на общинска администрация Видин, чл. 44, ал.1, ал.2, чл. 39, ал.1, ал. 4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и чл. 107а, ал.1, § 1, т. 1 от Кодекса на труда. Видно от чл. 39, ал. 4 (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 32 от 2011 г., в сила от 19.04.2011 г.) ЗМСМА кметът на общината и кметът на района могат да оправомощават заместник-кметове да изпълняват техни правомощия в случаите, когато това е предвидено в закон, което по делото не се установява с оглед на посочените в заповедна правни основания за нейното издаване. В допълнение, чл. 107а, ал.1, §1, т.1 от Кодекса на труда са относими към сключване на трудови договори и възникване на трудово правоотношение, каквото не е било възникналото такова по силата на тристранното споразумение между Община Видин и ползвателя на социална услуга. Административен съд - Видин е обсъдил всички релевантни за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон, не са допуснати сочените от касатора нарушения, обосноваващи основанията по чл. 209, т.3 АПК, поради което следва да бъде потвърдено. При този изход на спора, претенцията за присъждане на разноски на ответната страна не следва да бъде уважена, тъй като не са представени доказателства за извършените разходи от страната. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение