Решение № 2243 от 22.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10963/2015 г.

Решение № 2243 от 22.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10963/2015 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на С. Х. П., в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурително правоотношение"-гр. В., срещу решение № 1770 от 4.08.2015 г. по адм. дело № 1069 по описа за 2015 г. на административен съд - В. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението, включително и в частта на присъдените разноски, и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне на жалбата и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - ЕТ "Н.-Н.-Н. Николов" оспорва същата като неоснователна чрез депозирано становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК, както и чрез депозирана молба, с искане за присъждане на съдебни разноски и приложени към нея писмени доказателства за тях, от адв. И. С. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - В. е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № Р-08-1401768-091-01 от 16.12.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП-гр. В., потвърден с решение № 42 от 20.03.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Той е издаден в резултат на осъществена ревизия по прилагането на ЗДДС за ревизирани данъчни периоди от 15.01.2010 г. до 31.12.2010 г., като е определено задължение за данък върху добавената стойност в размер на 5 566.50 лв. и лихва за забава в размер на 2 479.46 лв., на основание чл. 102, ал. 4 от ЗДДС. По делото е безспорно, че лицето осъществява дейност като търговец, която представлява теоретично и практическо обучение на кандидати за водачи на МПС. Н. същото е извършена предходна ревизия, приключила с издаване на ревизионен № 081102503 от 15.09.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. В. Същият е влязъл в сила. Издаден е по повод прилагането на ЗДДФЛ за ревизирани данъчни години 2008 г. и 2009 г. и с него не са определени задължения за ревизирания субект. Поради това при обжалването на този предшестващ ревизионен акт по административен ред, производството е било прекратено от решаващия административен орган като недопустимо. В административното производство по издаване на този акт е прието, че търговецът е достигнал оборот за задължителна регистрация по ЗДДС на 31.12.2009 г., което е направено като констатация в неговата мотивна част. Този оборот е бил преценяван въз основа на представена от търговеца справка. Въз основа на него и на основание чл. 102, ал. 4, във връзка с ал. 3 от ЗДДС са определени задължения за ДДС в размер на 5 566.50 лв. и лихва за забава в размер на 2 479.46 лв., на основание чл. 102, ал. 4 от ЗДДС. По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която не е била оспорена и е кредитирана от съда като такава. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено, не се констатират твърдяните нарушения в касационната жалба и следва да бъдат споделени изцяло направените правни изводи, които съотвестват на правилно установените факти по делото. Съдът е формирал извод за издаден от компетентен орган ревизионен акт, като при това не се констатират съществени нарушения на административнопроизводствените правила затова, относими към гарантиране на правото на защита на адресата на акта. Съдът подробно и правилно е отграничил основният спорен момент по делото, обосноваващ извод за законосъобразност на обжалвания акт, а именно относно това, дали е налице облагаем оборот за последните 12 месеца преди 31.12.2009 г., за да са налице предпоставките за регистрация по ЗДДС. Последното е във връзка с дължимостта на публичното вземане за данък върху добавената стойност за периода от датата, следваща срока за задължителна регистрация - 15.01.2010 г. до края на ревизирания период - 31.12.2010 г., както и на това за лихва за забава. Така с оглед на преценката на същия той правилно е обсъдил прилагането на материалния закон от страна на административния орган, както и доказателствена тежест, която носи, а именно да обоснове задължението на ревизирания търговец за регистрация по реда на чл. 96 от ЗДДС и възникване на задължение за ДДС за извършените от него облагаеми доставки на основание чл. 102, ал. 3, от ЗДДС, в приложимата редакция. При това според съда, административният орган неправилно се е позовал само на съдържаща се такава констатация в мотивите на предшестващия по време ревизионен акт. Съображенията му затова са свързани със самата ревизия, а именно такава по прилагането на ЗДДФЛ, а не на ЗДДС, липсата на задължения, определени с този акт за преки и косвени данъци, и относно характеристиката на ревизионния акт като административен акт. Последният не се ползва със сила на пресъдено нещо, понеже не е акт, който се издава от съдебен орган, а се ползва със стабилитет, понеже е административен акт. В случая такъв не може да бъде зачетен, понеже издалият го административен орган не е имал материална компетентност да се произнесе по въпроса за облагаемия оборот по ЗДДС. В условия на алтернативност съдът се е позовал и на факта, че в ревизионния акт, който е предмет на контрол пред него, не се съдържат мотивите на административния орган относно преценката му за вида и начина на формиране на облагаемия оборот, реализиран от ревизирания търговец и конкретно за формиране на пазарната цена в конкретния й резмер на услугата за подготовка (теоретична и практическа) на кандидатите за водачи на МПС. Л. и констатация за неотчетен оборот от търговеца. Административният съд се е позовал и заключението по изслушаната пред него съдебно-счетоводна експертиза, което е кредитирал и което, както вече беше посочено, не е оспорено. Според него към нито един от ревизираните периоди не е достигнат оборот за задължителна регистрация и не е възникнало задължение за ДДС, както и такова задължение, на основание чл. 102, ал. 4 от ЗДДС. Основното касационно възражение е насочено към неправилната преценка от страна на съда на ревизионния акт, издаден на ревизирания субект - жалбоподател, който предшества по време издаването на процесния ревизионен акт, и в изпълнение на който следва да се обоснове прилагането на чл. 102, ал. 4, във връзка с ал. 3 от ЗДДС в процесния ревизионен акт. На това касационно възражение следва да се отговори с изложените по-горе съображения в мотивите на административния съд относно характера на ревизионния акт като административен акт, който се ползва със своя стабилитет и чиито мотиви, съответно констативна част, нямат обвързваща сила по отношение на административния орган, който издава последващия ревизионен акт на същия субект. Правилни са аргументите на съда и конкретно с оглед на факта, че ревизията е извършена по повод прилагането на друг закон, уреждащ облагане с пряк данък и преценка на реализиран доход/печалба от данъчнозадълженото лице с оглед на неговото прилагане и облагане. Не може да бъде споделено и като основателно второто касационно възражение относно неправилното кредитиране на заключението по съдебно-счетоводната експертиза, понеже същото представлява не само конкретното му обсъждане, но и оспорване, което като процесуално действие в настоящото производство е недопустимо. Формирането на оборота на ревизирания търговец, с оглед на регистрацията му по реда на ЗДДС и формиране на задължение за ДДС, поради неизпълнение на задължения по този закон, както в последващи данъчни, а и ревизирани периоди, е обсъдено от административния съд и представлява произнасяне по съществото на спора. При така изложената фактическа обстановка и с оглед на приложимите разпоредби, правилна е преценката на съда за незаконосъобразност на обжалвания ревизионен акт. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила, както и в частта му на присъдените с него съдебни разноски. При този изход от делото на ответната страна по касационната жалба следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 800.00 лв., на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, съгласно представени доказателства за осъществяването им, а именно за адвокатски хонорар. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение