Решение № 6428 от 2.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12567/2014 г.

ВАСV отделение02.06.2015 г.докладчик т Анна Димитрова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4856/14.07.2014 г. по адм. дело № 215/2014 г. на Административен съд - София-град. ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати 500 /петстотин/ лева разноски по делото на Мартин Митков Димитров, жив. в гр. Перник, ул. "Юрий Гагарин", бл. 11, вх. Б. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 6428 от 2.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12567/2014 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на Второ Районно управление "Полиция" - Столична дирекция на вътрешните работи /РУП - СДВР/, чрез процесуален представител, срещу Решение № 4856/14.07.2014 г. по адм. дело № 215/2014 г. на Административен съд - София-град /АССГ/, с което e отменена негова Заповед № З-845/20.12.2013 г., с която на Мартин Митков Димитров - полицейски инспектор V степен /дежурен/ в група "Оперативна дежурна част" към Второ РУП, категория Г - II степен, е наложено дисциплинарно наказание "порицание за срок от 6 месеца". Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че оспореното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, иска отмяната му, отхвърляне на оспорването срещу заповедта. Ответникът по касационна жалба - Мартин Митков Димитров, чрез процесуален представител, иска в писмен отговор и в съдебно заседание оставяне на решението в сила и присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГе установил, че с оспорената заповед на Димитров е наложено горепосоченото дисциплинарно наказание за това, че на 26.08.2013 г. в качеството си на оперативен дежурен в РУП е допуснал постовия на пост № 1 полицай Лъчезар Захариев да впише в книгата за задържани лица доведената в управлението Боряна Гачева - обявена за издирване от РУП Лом с "принудително довеждане", а не в книгата за пропускателния режим, като с действията си е нарушил чл. 11, ал. 6, т. 6 от Инструкция № Iз-1711/15.09.2009 г. В заповедта действията и бездействията на Димитров са квалифицирани като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 2 /неизпълнение на служебни задължения/ от ЗМВР (отм.), за което съгласно чл. 227, ал. 1, т. 6 /неупражняване на контрол над подчинени/ от ППЗМВР (отм.) е предвидено дисциплинарно наказание "порицание". Съдът е посочил, че заповедта е издадена в нарушение на материалното право, доколкото видно от длъжностната характеристика на жалбоподателя, същият има само лични задължения по отношение книгата за задържани лица и няма задължения по отношения контрол за вписванията на други лица в книгата за пропускателния режим, поради което не е извършил посоченото в заповедта нарушение - неупражняване на контрол върху подчинен, представляващо нарушение на служебни задължения. Отделно от това липсват изискуемите от чл. 229, ал. 2 от ЗМВР (отм.) мотиви за обстоятелствата, които са от значение при преценка вида и размера на наложеното наказание. Доколкото в чл. 227, ал. 1, т. 6 от ППЗМВР (отм.) е фиксиран видът на наказанието за дисциплинарно нарушение "неупражняване контрол над подчинени" - порицание, същото е наложено в най-ниския му размер, то допуснатото процесуално нарушение - липса на част от изискуемите от чл. 229, ал. 2 от ЗМВР(отм.) мотиви, в случая не е съществено процесуално нарушение според настоящата инстанция. Настоящият съдебен състав обаче споделя извода за материалноправна незаконосъобразност на заповедта. Както правилно съдът е отбелязъл в длъжностната характеристика на Димитров липсва задължение за контрол върху подчинените му по вписванията в двете книги - за задържани лица и за пропускателния режим. За първата книга същият има формулирани лични задължения, които не могат да бъдат делегирани, а за втората книга няма формулирано никакво задължение. Неоснователно е касационното оплакване, че задължението му по длъжностна характеристика да упражнява контрол на силите по охраната и пропускателния режим и контролира достъпа до помещенията на ОДЧ включва и задължение за контрол над всички вписвания в двете книги от постовите. Ако изготвилият длъжностната характеристика би имал предвид подобно задължение, би го вписал изрично, както изрично са описани всичките задължения на полицейски инспектор VI - IV степен в група ОДЧ за книгата за задържани лица и документацията за задържаните лица. Предвид изложеното правилни са изводите на съда, че вписването на Гачева от полицай Захариев в книгата за задържани лица вместо в книгата за пропускателния режим, каквото е изискването чл. 11, ал. 6, т. 6 от Инструкция № Iз -1711/15.09.2009 г. не води до извод за осъществен от обективна и субективна страна състав на дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 6 от ППЗМВР (отм.) от страна на ответника по касация. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК СДВР следва да бъде осъдено да заплати на ответника по касационна жалба направените разноски за производството пред ВАС - заплатен адвокатски хонорар в размер на 500 /петстотин/ лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение

Цитирани разпоредби

2