Решение № 13690 от 13.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10508/2016 г.

Решение № 13690 от 13.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10508/2016 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 176 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Подадено е искане на 28.02.2017 г. от ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Регионално развитие" и зам. министър на регионалното развитие и благоустройството за постановяване на допълнително решение по адм. д. № 10508/2016 г. на Върховния административен съд. Счита, че в съответствие с чл. 173, ал. 2 АПК, след като диспозитивът на решението съдържа прогласяване на нищожността на акта, поради некомпетентност на органа, който го е издал и естеството му не позволява решаване на въпроса по същество, то съдът е следвало да постанови изпращане на преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, в какъвто смисъл се иска постановяване на допълнително решение. Ответната страна е представила писмен отговор. Счита, че искането е недопустимо като просрочено. Излага доводи, че неправилно се счита от насрещната страна, че с обявяване на нищожността на крайния акт отпадат и извършените административнопроизводствени действия по установяване и налагане на финансова корекция. Прокурорът дава заключение за неоснователност на искането за допълване на решението. В случая с оглед на това, че се касае за административен акт, издаден от некомпетентен орган, касационната инстанция е решила делото по същество и го е обявила за нищожен. При това положение не може да върне делото на административния орган Искането е процесуално допустимо, заведено е с вх. № 3354/1.03.2017 г., но е изпратено с пощенска пратка на 28.02.2017 г., в месечния срок от постановяване на решението - 31.01.2017 г. Разгледано по същество искането за допълване на решението е неоснователно. С решение № 1220 от 31.01.2017 г. по адм. д. № 10508/2016 г. на Върховния административен съд е отменено решение № 5192 от 18.07.2016 г. по адм. д. № 2831/2016 г. на Административен съд С.-град и вместо него е обявено за нищожно писмо изх. № 99-00-6-8489/25.02.2016 г. на Главен директор на ГД ПРР и зам. Ръководител на УО на ОПРР, с което на Министерството на здравеопазването е определена финансова корекция в размер на 25 % от всички допустими и подлежащи на верификация разходи по 6 бр. договори с предмет "Избор на консултант за упражняване на строителен надзор по време на извършване на основен ремонт в дом за медико-социални грижи за деца в различни градове". Член 24, ал. 1 АПК сочи, че производството по издаване на индивидуален административен акт започва по инициатива на компетентния орган или по искане на гражданин или организация, а в предвидените в закона случаи - на прокурора, омбудсмана, по-горестоящия или друг държавен орган. Съгласно чл. 173, ал. 1 когато въпросът не е предоставен на преценката на административния орган, след като обяви нищожността или отмени административния акт, съдът решава делото по същество, а според ал. 2 АПК извън случаите по ал. 1, както и когато актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В случая не е налице искане за издаване на административен акт, а административният орган по своя инициатива е предприел производство по издаването му. С оглед на това не следва да изпраща преписката на съответния компетентен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона /които в случая биха били акта да се издаде административен акт от компетентния орган, каквито съдът не може да указва/. След като производството е започнало служебно от административния орган, то след отмяната на издадения акт като нищожен, негова може да е инициативата за издаване на акт от компетентен орган, служебно. След като няма искане за издаване на индивидуален администативен акт, не е налице задължение за издаване на административен акт, при което съдът да следва да изпрати преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В този смисъл искането за допълване на решението, като след обявяване на акта за нищожен да се постанови изпращане на преписката на съответния компетентен административен орган с задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона /изразяващи в това да се издаде административен акт/, се явява неоснователно. Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 176 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение (РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ искането на ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Регионално развитие" и зам. министър на регионалното развитие и благоустройството за постановяване на допълнително решение по адм. д. № 10508/2016 г. на Върховния административен съд. Решението не подлежи на обжалване.