Решение № 7264 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3124/2020 г.

с предмет "Авансово плащане 50 % за изработка и поставяне на рекламни съоръжения на фасадата в база намираща се в гр. Ямбол" с данъчна основа 12 430 лв. и ДДС 2 430 лв. и фактура № 114 от 30.05.2015 г.

с предмет "Крайно плащане 50 % за изработка и поставяне на рекламни съоръжения на фаса в база, намираща се в гр. Ямбол" с данъчна основа 12 375 лв. и ДДС 2 475 лв. За да отмени РА в посочените му части, съдът е приел, че същият е издаден от компетентни органи по приходите по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК и отговоря на изискванията за форма и съдържание по чл. 120, ал. 2 ДОПК. Не се констатирани съществени нарушения на ревизионното производство, които да са самостоятелно основание за незаконосъобразност на акта. По материалната законосъобразност на установените задължения за ДДС, съдът е приел, че е доказано реалното осъществяване на декларираните доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС и изпълнението на предпоставките по чл. 68 и чл. 71 ЗДДС. Съдът е приел и че представените от жалбоподателя фактури съдържат цялата изискуема информация по чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО, който извод е сторен в съвкупната им преценка с приложените към всяка една от тях приемо-предавателни протоколи. Сторена е и съвкупна преценка на събрания доказателствен материал, при който е установено, че в хода на ревизията не са изискани от ревизирания субект данни и доказателства относно доставките, по които същият е получател за данъчен период Месец Юни 2015 г., поради което и същите са били представени едва в хода на съдебното обжалване, и макар да представляват частни документи, същите са допустими по смисъла на чл. 49 от ДОПК писмени доказателства, не са оспорени по реда и в срока по на чл. 193 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Въз основа на същите и кредитираните свидетелски показания и приетото по делото заключение на СТЕ /също изцяло кредитирано/ и заключението по ССчЕ /прието при първоначалното разглеждане на делото от състав на Административен съд – Бургас/ първоинстанционният съд е приел, че представените фактури, приемо-предавателни протоколи към тях, всички те двустранно разписани и съдържащи подробна информация относно предметът на всяка една от доставките, ангажираните пътни-листове /също редовно съставени/, отразяват реално осъществени доставки на стоки, респ. на услуги, по които са на лице всички процесуални и материално-правни предпоставки за надлежното възникване и упражняване на данъчен кредит от получателя, която незаконосъобразно е било отказана с процесния РА. В тази връзка съдът се е позовал на решението на Съда на ЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, според което отказът да се признае правото на данъчен кредит на получателя поради това, че неговия доставчик или друг такъв по веригата, са извършили нарушения, противоречи на изискванията на чл. 167, 168 б. "а" и чл. 220, т. 1 и чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета на 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, поради което дори и да се приеме, че издателят на фактурата е извършил нередност /в случая безспорно е установено, че към процесните данъчни периоди е сменен едноличния собственик на капитала и представляващ доставчика/, и поради това се приеме че сделката не е била действително извършена, трябва да се установи въз основа на обективни данни и без да се изисква от получателя на фактурата да извършва проверки, каквито не е длъжен да прави – че получателят на фактурата е знаел или трябвало да знае, че сделката е част от измама с ДДС, а това при доказателствена тежест за органите по приходите в случая не е сторено. И разпоредбите на Шеста директива следва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, по силата на която правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчно задължени лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемане на решението за отказ е предоставена информация с цел да докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. По доставката от "Пи енд Ви Корпорейшън" ЕООД по делото е установено, че не е представена фактура изобщо. Решението e правилно постановено. Съдът е установил релевантните за спора факти и е приложил правилно материалния закон. Правилно е определил основният спорен въпрос по делото – относно реалното осъществяване на доставките, по които ревизираното дружеството претендира право на приспадане на данъчен кредит за процесните данъчни периоди. Следва да се посочи, че производсвото е било за втори път на разглеждане пред състав на Административен съд – Бургас, след като с Решение № 5017 от 04.04.2019 г., постановено по адм. дело № 13646/2018 г. по описа на ВАС е отменено Решение № 2296/29.12.2017 г. постановено по адм. дело № 2327/2016 г. по описа на Административен съд – Бургас, в частта му с която е отхвърлена жалбата на "Дикс 2001" ЕООД /тогава сега с променено наименование на "КиД 60" ЕООД, бел. моя/ против процесния РА, в посочените негови части и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. С този съдебен акт е разрешен и въпросът относно валидността на процесния РА, вкл. и в аспекта на издаването му от компетентни органи по приходите, при валидно образувано и проведено ревизионно производство с предмет обхват, включващ и установяването на процесните публични вземания, както междувпрочем и въпросът относно наличието на допуснати съществени нарушения в хода на ревизията, които да се отразят на валидността на акта. Що се касае до допуснати съществени процесуални нарушения в дейността на администрация то такива очевидно са били на лице, и са констатирани от касационната инстанция и неправилен е изводът на първоинстанционния съд за противното – безспорно от данните по административната преписка се установява, че ревизиращият екип не е изискал от данъчния субект ангажиране на доказателства относно доставките, по които същият е упражнил правото си на данъчен кредит през месец Юни 2015 г., не е събрал служебно относими такива, но и те са били предмет на установяванията с процесния РА, без да са приобщени, и проверени, дори и самите първични счетоводни документи към административната преписка. Не отговаря на данните по делото твърдението в касационна жалба, че тези доказателства били изискани с "ИПДПОЗЛ изх. № Р-022002815010743-040-03 от 23.03.2016 г., както и допълнително в хода на административното обжалване с писмо изх. № 04-Д-Ж-201#1/10.10.2016 г. ", редовно връчени на лицето и "налични по административната преписка". "Писмо изх. № 04-Д-Ж-201#1/10.10.2016 г. " не се констатира като част от материалите по адм. преписка /междувпрочем и самият процесуален представител не сочи конкретно къде точно се намира този документ/, а що се касае до ИПДПОЗЛ изх. № Р-022002815010743-040-03 от 23.03.2016 г. /то е част от административната преписка и се намира на л. 970 и сл., т. 4, от досието на адм. дело № 2327/2016 г. / от съдържанието му категорично се установява, че не касае издадените от "Пи Ар Груп 5"ЕООД фактури през данъчен период месец Юни 2015 г. и изключително некоректно и голословно се твърди от процесуалния представител на касатора противното – достатъчно е да бъде посочено, че искането съдържа конкретен списък с фактури, за изпълнението на доставките по които се изискват доказателства, и част от тях не са процесните такива от данъчен период 06. 2015 г. В подкрепа на изложеното е и факта, че самата насрещна проверка, сторена в хода на ревизията на този доставчик /така доказателства на л. 1187 и сл. от досието на адм. дело № 2327/2016 г. / е извършена касателно доставки, обективирани с фактури, издадени до 30.04.2015 г. вкл., но не и в последващите два данъчни периода – месеците Май и Юни 2015 г. Тази неточност във възприетото от първоинстанционният съд не е съществена, още повече че той е и инстанция по същество – чл. 160 от ДОПК. По материалната законосъобразност на РА. По силата на чл. 68, ал. 2 ЗДДС правото на данъчен кредит възниква когато ДДС стане изискуем. Съгласно чл. 25, ал. 6, т. 1 ЗДДС данъкът става изискуем към момента на настъпване на данъчно събитие. В общата хипотеза на чл. 25, ал. 2 ЗДДС данъчното събитие настъпва на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена /при доставка на стоки/ или услугата е извършена /при доставки на услуги/. Поради това и основната предпоставка, която следва да бъде установена за възникване и признаване на правото на данъчен кредит е действителното /реалното/ осъществяване на доставките на доставки и по - конкретно прехвърляне правото да се разпорежда като собственик със стоките и извършването на услугите. По общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, приложимо на основание § 2 от ДР на ДОПК, доказателствената тежест на ревизираното дружество, което претендира правото на приспадане. В конкретния случай по делото правилно съдът е приел, че представените по делото писмени доказателства и гладни доказателства, в съвкупната им преценка с приетите по делото заключения по СТЕ и ССчЕ, удостоверяват осъществяването на конкретни доставки на общо казано осветителни тела, кабелни надписи, предпазна мрежа, рекламни съоръжения и прочие. Законосъобразно е приел, че представените по делото фактури, в съвкупната им преценка с приемо-предавателните протоколи към тях, отговарят на изискването по чл. 226 от Директива 2006/112. Доказан е по делото и резултатът от изпълнение на услугите, респ. влагането на материалите в последващи облагаеми доставки, осъществени от "КиД 60" ЕООД – правилно е кредитирано заключението на СТЕ в тази насока. Наличието на реално осъществени доставки на стоки/услуги обосновава възникването на правото на правото на приспадане по смисъла на чл. 68, ал. 2 във връзка с чл. 25, ал. 2 ЗДДС. Неоснователни са възраженията на касатора за противното. Както нееднократно се сочи в съдебната практика съставяните между данъчните субекти документи, обективиращи развитието на отношенията помежду им, съставляват в по-голямата си част частни документи, но това не е пречка същите да бъдат кредитирани от състава на съда, още повече в случаи като процесния в които те не са били оспорени от процесуалния представител на Директор Дирекция "ОДОП" – гр. Бургас по реда и в преклузивния за това срок по чл. 192 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, поради което и се ползват с придадената им закона формална доказателствена сила и в този смисъл в битието им на "частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица" – чл. 180 от ГПК. При това положение всякакви съждения на темата с какъв почерк са изписани част от документите и дали именно посоченото лице ги е разписало, нямат място в касационното производство. Неоснователно се поддържа и тезата за нередовност на съставените пътни листове – те имат необходимото съдържание, релевантно за установяване на фактите по делото, разписани са от посоченото като техен съставител лице, дали има фактическа грешка в изписването на една от буквите на рег. номер на МПС е без решаващо значение и не ги дисквалифицира като годни доказателствени средства. Неправилно се поддържа в касационната жалба, че липсва плащане по фактура № 110 от 27.05.2015 г. (л. 30) с предмет "Авансово плащане 50 % за изработка и поставяне на рекламни съоръжения на фасадата в база намираща се в гр. Ямбол" с данъчна основа 12 430 лева и ДДС 2 430 лева и фактура № 114 от 30.05.2015 г.

с предмет "Крайно плащане 50 % за изработка и поставяне на рекламни съоръжения на фаса в база, намираща се в гр. Ямбол" с данъчна основа 12 375 лева и ДДС 2 475 лева. Както е посочени в самия РД № р-02002815010743-092-001 от 13.06.2016 г., съставен в хода на ревизионното производство /стр-31 и сл. от документа, респ. л. 118 и сл. от досието на адм. дело № 2327/2016 г. /, към материалите по ревизията с Протокол обр. № КД-73 сер. АА № 0234273/25.05.2016 г. са приобщени писмени доказателства /л. 1422 и сл., т. 7, от досието на адм. дело № 2327/2017 г. /, вкл. и Протокол № П-02002815124756-073-01 от 20.11.2015 г. на ТД на НАП – Бургас, за извършена насрещна проверка на "Дикс 2001"ЕООД /сега "КиД 60" ЕООД, бел. моя/ във връзка с издаването вкл. ина коментираните тук две фактури от страна на "Пи Ар Груп 5" ЕООД, при което е възпроизведено и неговото съдържание и конкретните констатации са че вкл. и тези фактури са издадени във връзка с изпълнението на Рамков договор от 20.12.2014 г., чийто предмет е детайлизиран в Приложение № 1 /представен и в хода на ревизията, бел. моя/, като към всяка една от тях е представен и фискален бон за извършено плащане в брой на данъчната основа и начисления ДДС, регистрирани с ЕКАФП ED252554 44252454, регистриран на адрес гр. Пловдив, ул. "6-ти Септември"162 – офис. Отделно от това е посочено, че са представени не само посочените фактури, ведно с фискалните бонове към тях, но и ППП от 31.05.2015 г., разписан между Д. Стоянов, представляващ "Дикс 2001" ЕООД в качеството на приел и Р. Попова за предал от страна на "Пи Ар Груп 5" ЕООД. Представена е и хронологична ведомост на сметка 501, в която са намерили отражение въпросните плащания в брой. Т. е. доказателствата аналогични на ангажираните в хода на съдебното оспорване такива, за които се твърди съставяне с оглед на процеса, но неясно защо неприложени /част от тях/ от самата данъчна администрация по преписката, въпреки че е разполагала със същите. Не се споделя и възражението, че съгласно влязлата в сила част на предходно постановения съдебен акт от състава на Административен съд – Бургас, било видно, че въпросните рекламни материали не били използвани в дейността на ревизираното дружество – касае се до доставки със съвсем различен предмет /на друг вид рекламни материални/, а отделно от това заключението по СТЕ, подкрепено и със съответен снимков материал, показва категорично, че въпросното "рекламно съоръжение" е мотирано и съществува именно в базата и е във връзка с дейността на ответника по касация. Останалите възражения в касационната жалба са подробно обсъдени от състава на административния съд, поради което и не следва да се приповтарят, споделят се от касационната инстанция, която препраща към мотивите по правилото на чл. 221, ал. 2 изр. последното от АПК. При установените по делото факти, законосъобразно съдът е приел, че са изпълнени условията на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 71, т. 1 във връзка с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Или обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно постановено, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора, основателно се явява искането на ответника по касация за присъждане на сторените разноски – такива се констатираха в размер на 2 184 лева – уговорен и реално изплатен адвокатски хонорар /така списък на разноските по чл. 80 от ГПК и договор за правно обслужване от 20.02.2020 г. /, които Националната агенция за приходите /§ 1, т. 6 от ДР на АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/ следва да бъде осъдена да заплати на "КиД 60" ЕООД.