Решение № 209 от 23.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 440/2014 г.

Решение № 209 от 23.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 440/2014 г., I н. о., НК, докладчик съдията Мина Топузова Производството е по реда на чл. 420, ал. 1 от НПК.

Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на влязлото в сила определение по чнд № 4136/13 г. на районен съд гр. Пловдив, с което на осъдения И. Д. М. било определено общо наказание по реда на чл. 25, ал. 1 от НК в размер на три години и осем месеца "лишаване от свобода". В искането се сочи касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Посочва се, че при определянето на общо наказание, районният съд го е определил в размер не на най-тежкото от наложените наказания, а в размер на увеличеното по реда на чл. 24 от НК наказание по едното от делата, влизащи в съвкупността. Настоява се за изменение на постановеното определение по реда на възобновяването и намаляване на наказанието на осъдения на три години и четири месеца "лишаване от свобода".

Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането за възобновяване както е подадено.

Защитникът на осъдения - адв. Г. пледира за уважаване на искането и намаляване на срока на наказанието.

Осъденият М. също моли за уважаване на искането.

Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:

С определение № 1003 от 5.08.2013 г., постановено по чнд № 4136/13 г. по описа на районен съд гр. Пловдив, на осъдения И. Д. М. било определено общо наказание при условията на чл. 25, ал. 1 от НК по нохд № 3158/12 г. и по нохд № 874/13 г., и двете по описа на РС гр. Пловдив, в размер на три години и осем месеца "лишаване от свобода" при първоначален "строг" режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл. 25, ал. 2 от НК съдът приспаднал изтърпените отчасти наказания по двете дела. Така постановеното определение не било атакувано от страните и влязло в законна сила.

Искането за възобновяване е подадено в полза на осъденото лице, поради което не е обвързано със срок. Разгледано по същество е основателно.

С влязлото в сила определение е било наложено общо наказание по отношение на следните осъждания на М.:

• с присъда по нохд № 3158/12 г. на районен съд гр. Пловдив, влязла в законна сила на 8.11.2012 г., за извършено през м. ноември 2010 г. престъпление по чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК му било наложено наказание от две години "лишаване от свобода", и

• с присъда по нохд № 874/13 г. на районен съд гр. Пловдив, влязла в законна сила на 4.07.2013 г., за извършени на 30.09.2012 г. престъпления по чл. 142а, ал. 1; чл. 152, ал. 1, т. 2 и чл. 195, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК при условията на чл. 23, ал. 1 от НК му било наложено общо наказание в размер на три години и четири месеца "лишаване от свобода", което на основание чл. 24, ал. 1 от НК било увеличено на три години и осем месеца "лишаване от свобода".

При кумулирането на наказанията районният съд е допуснал нарушение на закона. Когато са налице едновременно съвкупност от престъпления и съвкупност от присъди, за които са налице основанията на чл. 23 - 25 от НК, следва да се определи общо наказание за всички престъпления по реда на чл. 25, ал. 1 от НК и едва тогава по преценка на съда би могъл да се приложи чл. 24 от НК. В случая са налице принципно основанията за определяне на общо наказание за престъпленията по двете присъди, които са осъществени при условията на реална съвкупност. Най-тежкото наложено наказание за престъпленията в съвкупността е това за престъплението по чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК в размер на три години и четири месеца "лишаване от свобода", поради което общото наложено наказание при условията на чл. 25, ал. 1 от НК не може да надминава този размер. В мотивите на определението волята на решаващия съд да не прилага нормата на чл. 24 от НК е изрично манифестирана.

Така допуснатото нарушение на закона може да бъде отстранено от касационната инстанция с намаляване на размера на наложеното при условията на чл. 25, ал. 1 от НК на осъдения М. общо наказание на три години и четири месеца "лишаване от свобода".

Поради изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение,