Решение № 795 от 9.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 978/2008 г.

Решение № 795 от 9.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 978/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 218а от ГПК, отм., вр. с § 2 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на О. П. срещу въззивното решение на Окръжен съд Перник (ОС) по гр. д. № 279/07 г. В жалбата се правят оплаквания за неправилност - необоснованост и незаконосъобразност, на решението и се иска отмяната му. Ответникът по жалба Д. М. не изразява становище. Ответникът З. А. "Виктория" София оспорва жалбата против решението по насрещния иск, предявен от касатора срещу дружеството и я намира за основателна по първоначалния - на Д. М. срещу касатора. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното по заявените с нея касационни основания: С обжалваното решение е уважен предявеният от Д. М. срещу касатора иск по чл. 49 от ЗЗД за сумата 6 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, причинено на ищеца с неправомерно поведение на длъжностни лица на ответната община, изразяващо се в непредприемане на необходимите действия по снегопочистване и поддръжка на градския площад. Отхвърлен е насрещният иск на касатора срещу Застрахователното А., като е прието, че застрахователят не отговаря за настъпилите вреди, които не се обхващат от общите условия на застраховката и застрахователния договор между страните. Изводите на въззивния съд са обосновани и законосъобразни и по двата иска. По първия иск с пр. осн. чл. 49 от ЗЗД - установено е по делото, че на 17.12.05 г. привечер, към 19 ч., при падане на заледения градски площад взимна и при снеговалеж обстановка, ищецът претърпял увреждане - тежко счупване с разместване на костните фрагменти на лява бедрена кост. Счупването довело до много силни болки в началото и при наложилата се оперативна намеса, а след това до продължително лечение с болково въздействие за срок от 6месеца, през които ищецът бил временно нетрудоспособен. Определена му е 36 процентна трайна нетрудоспособност за срок от 3 години за общо заболяване, включващо и състоянието след счупването на крака. Обстоятелствата, при които е настъпила злополуката, са установени така, както са посочени в исковата молба - от показанията на разпитаните свидетели безпротиворечиво се установява, че травмата е получена при падането на ищеца на заледения площад, откъм градинката. Показанията на свидетелите се разминават относно почистването на снега в района, но са безпротиворечиви относно хлъзгавата настилка от плочки на площада, където "всеки, който минава от там, може да падне"- св. П. При така установените обстоятелства изводът на въззивния съд, че увреждането е резултат от противоправно бездействие на длъжностните лица на общината да почистят и опесъчат площада при зимни условия с цел безопасното му преминаване от пешеходци е обоснован. Елементите за отговорността на ответника по чл. 49 от ЗЗД са установени по делото, както е приел и въззивният съд. Срещу размера на обезщетението жалбата не съдържа конкретни оплаквания. По втория (обратен) иск на касатора срещу застрахователя, основан на застрахователния договор - установено е по делото, че увреждането настъпило при зимна обстановка, със снеговалеж и ниска температура за целия ден. Резки и непредвидени температурни промени, на които се позовава касаторът, като поет от застрахователя риск не се установяват по делото. На осн. чл. 4.2 от застрахователната полица и чл. 4.13 от общите условия за застраховане, при които е сключена, застрахователят не дължи обезщетение за вреди, причинени от постепенното влияние на температурата, влагата и валежите, както е в случая. Жалбата е неоснователна - въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Затова ВКС на РБ, трето гр. о.