Решение № 419 от 30.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1302/2012 г.

Решение № 419 от 30.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1302/2012 г., II н. о., НК, докладчик председателят Татяна Кънчева Производството е образувано по искане на осъдения П. В. П. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 102/2011 г. на Районен съд гр. Трявна и проверка на присъдата по него. Изложени са съображения, че тя е постановена в нарушение на материалния закон и процесуалните правила и е явно несправедлива. Правят се алтернативни искания - за отмяна на присъдата и оправдаване на П. или за определяне на наказанието при основанието по чл. 55, ал. 1 от НК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на постановените в наказателното производство съдебни актове, намери за установено следното: С присъда № 93/6.12.2011 г. по нохд № 102/11 г. Районният съд в гр. Трявна признал подсъдимия П. за виновен в извършване на престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК и го осъдил на една година лишаване от свобода, която да изтърпи при първоначален "строг" режим. С решение № 14/15.02.2012 г. по внохд № 249/2011 г. Габровският окръжен съд потвърдил присъдата. Искането е подадено от надлежна страна и в законния шестмесечен срок, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. Преди всичко следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 419 от НПК, на възобновяване подлежат влезлите в сила присъди и решения. В случая, присъдата е проверявана от въззивния съд, поради което предмет на производството по възобновяване е решението на Габровския окръжен съд, след постановяването на което присъдата е влязла в сила. По оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения. Първото възражение, което се поддържа в искането е за предубеденост на председателя на съдебния състав, разгледал делото на първа инстанция и на това основание се претендира, че присъдата е постановена от незаконен състав. Оплакването е лишено от фактическо основание и не се споделя от касационната инстанция. От изготвените съдебни протоколи, които са писмени доказателствени средства за реда и начина, по който е протекло съдебното следствие е видно, че то е проведено при спазване на процесуалните изисквания по ХХ от НПК. Председателят на съдебния състав е изпълнявал стриктно функциите си по чл. 266 от НПК, като от действията му не може да се направи извод за предубеденост към подсъдимия и неговата защита. Дадена е възможност на страните да задават въпроси към подсъдимия и свидетелите по време на техния разпит, с цел изясняване на фактите от значение на делото, като оплакването за задаване на навеждащи и подсказващи въпроси от страна на съда е несъстоятелно. Съдът е отхвърлил искането за отвод на председателя на състава, като е мотивирал подробно и с убедителни аргументи становището си за отсъствие на основание за отстраняването му по смисъла на чл. 29, ал. 2 от НПК. Изводи за предубеденост не могат да се правят и на база обстоятелството, че същият съдия, изпълнявайки служебните си задължения, е постановил две осъдителни присъди по отношение на осъдения П., както се сочи в искането му. Неоснователно е оплакването за допуснати нарушения при формиране на вътрешното съдийско убеждение относно правно-релевантните факти. По жалба на подсъдимия с оплаквания за необоснованост на присъдата и неправилно изяснена фактическа обстановка, Габровският окръжен съд е извършил внимателна проверка на събраните доказателства, които е подложил на собствена преценка. Анализирайки всички доказателствени източници и констатирайки еднопосочност на свидетелските показания по отношение на релевантните факти, съдът не е намерил основание да възприеме различна фактология от вече установената от първата инстанция. Обясненията на подсъдимия не са игнорирани, а са обсъдени и съпоставени с останалите гласни доказателствени средства. Габровският окръжен съд е посочил причините, поради които не възприема част от тях като достоверни, базирайки се на категоричните, последователни и логични показания на свидетелите И., Р. и М., чрез които изцяло се опровергава тезата му, че е получил сумата от 450 лв. не като цена от продажба на автомобила, а като залог. Затова касационната инстанция намира, че фактите по делото са установени от съда при спазване на изискванията по чл. 13 и чл. 14 от НПК и не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК за отмяна на въззивното решение. По оплакването за нарушение на материалния закон. Неоснователни са и възраженията на допуснато нарушение на закона. След като е установил от фактическа страна, че осъденият е получил автомобила за да го изпробва и евентуално да го закупи, че не го е върнал на собственичката С. М., а вместо това го задържал при себе си около два месеца под предлог, че ще го ремонтира, като в крайна сметка го продал на св. И. и получил сумата от 450 лв., съдът правилно е квалифицирал извършеното като престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК. Безспорно осъденият е владеел автомобила законно, тъй като му е предаден за изпробване, но не го е върнал на собственика, а се е разпоредил с него като със своя вещ. За съставомерността на деянието е без значение факта, че П. е признал, че не е собственик на автомобила, защото в същото време уверил св. И. в предстоящото прехвърляне на собствеността - обстоятелство, което е категорично невярно. По време на продажбата, осъденият не само не е преговарял със св. М. за прехвърляне на собствеността, но вече се е криел от нея, не е отговарял на обажданията й, нито й е предал парите, които получил от И. Върховният касационен съд споделя като правилни и законосъобразни правните съображения на въззивния съд за обективна и субективна съставомерност на извършеното от П. по чл. 206, ал. 1 от НК. Касационната инстанция намира, че наложеното наказание е справедливо и не се налага коригирането му. То е индивидуализирано при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, в размер, близък до минимума на предвиденото в закона. Не се констатират нито многобройни, нито изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които да обосноват приложението на чл. 55 от НК, поради което искането в тази посока също е неоснователно. Като взе предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение