Решение № 3117 от 2.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14050/2011 г.

Решение № 3117 от 2.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14050/2011 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" против решение от 7.09.2011 г., постановено от адм. дело № 8183/2010 г. на Административен съд София - град /АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено при допуснати нарушения на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, като се иска отмяната му. Ответникът - Велико Петров Тончев от град Русе, чрез пълномощника си адв. Заякова оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение са основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение, което следва да бъде отменено. Върховният административен съд, пето отделение, констатира, че жалбата е подадена в срок, от страна с правен интерес от оспорването и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна. С оспореното решение АССГ е отменил заповед № 11326/16.09.2010 г. на директора на Агенция "Митници", с която на Велико Петров Тончев - младши инспектор в Митница Русе е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител. Първоинстанционният съд е установил следните фактически обстоятелства по делото: Административното производство е образувано по повод докладна записка вх. № 4506/19.07.2010 г. на началника на МП "Пристанище Русе" за възникнал инцидент на 18.07.2010 г., свързан с изнасяне на стекове цигари и алкохол от склад за безмитни стоки в сградата на митнически пункт "Речна гара" Русе от отговорника на склада Деян Ранков в автомобил, в който е бил и ответникът Велико Тончев. Автомобилът бил спрян за проверка от граничен полицай и върнат пред МП "Пристанище". Изготвен и доклад от началника на отдел Инспекторат за извършена проверка по случая, в който са констатирани нарушения на нормативната митническа уредба при поставянето на акцизни стоки под режим на митническо складиране от фирма "Амфора ЕООД град София и последващият реекспорт на тези стоки за зареждане екипажите на отплаващите кораби в международен рейс. докладът е резолиран от началника на Митница Русе на 30.07.2010 г., като с писмо изх. № 4423/377 от 9.08.2010 г. е изпратен на директора на АМ. Със заповед по чл. 96, ал. 1 от ЗДСл № ЗАМ-349/15.09.2010 г. е образувано било дисциплинарно дело № 4/2010, като на 16.09.2010 г. е проведено заседание на дисциплинарния съвет, резултатите от което са отразени в протокол от същата дата, в който е прието, че е налице основанието по чл. 89, ал. 1 от ЗДСл на Тончев да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и в този смисъл е направеното до дисциплинарнонаказващия орган предложение. На 16.09.2010 г. жалбоподателя е депозирал писмени обяснения до административнонаказващия орган. Същият е изслушан от директора на АМ, за което е изготвен протокол от 16.09.2010 г. за дадени устни обяснения от държавния служител. Дисциплинарното производство е завършило с издаването на заповед № 115326/16.09.2010 г. на директора на Агенция "Митници", с която на Величко Петров Тончев е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Като мотиви за дисциплинарното наказание са изложени нарушения на служебните задължения от Тончев, свързани с неосъществяване на ефективен контрол при поставянето на акцизни стоки от режим на митническо складиране от фирма "Амфора" ЕООД в склад за митнически икономически режим, както и участие в изнасяне на стекове цигари и алкохол от склад за безмитни стоки на 18.07.2010 г. Тези нарушения са квалифицирани като неизпълнение на служебните задължения, регламентирани с чл. 15, ал. 2, т. 1 и 4, чл. 17, ал. 1, т. 5 от Закона за митниците, както и на чл. 9 от Кодекса за поведение на митническия служител и т. 5 "Преки задължения" от длъжностната характеристика, което представлява дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл. Заповедта е уволнение е приета за незаконосъобразна от АССГ, като издадена от компетентен орган, в предвидената форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Съдът е изложил мотиви, че административнонаказващия орган е нарушил разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, тъй като изискванията на тази норма са приложени формално спрямо касационния ответник, предвид на факта, че на същия е съобщено за, че има открита дисциплинарна процедура едва на 15.09.2010 г., писмените му обяснения и изслушването е станало в един и същи ден, в който е издадена и заповедта за налагане на дисциплинарното наказание "уволнение". Това представлява нарушение по чл. 146, т. 3 от АПК. Изложени са и съображения за постановяване на заповедта в нарушение на материалноправните разпоредби - чл. 146, т. 4 от АПК, поради недоказаност на извършените дисциплинарно нарушения от Тончев. Според АССГ административният орган не е представил доказателства какви служебни задължение са му били вменени, за да се установи неизпълнението им. Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно. Основателни са възраженията в касационната жалба за липса на нарушения на процесуалния и материалния закон. Спазено е императивното изискване, регламентирано в чл. 93, ал. 1 от ЗДСл в относимата към казуса редакция от ДВ, бр. 24/2006 г. дисциплинарно наказващият орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. От събраните в административното и съдебно-административното производство доказателства се установява, че това изискване е спазено. По делото са депозирани писмени обяснения на Тончев от 16.09.2010 г., като същият е изслушан от дисциплинарнонаказващия орган на същата дата, за което е съставен протокол. При това положение, неправилно първоинстанционният съд е приел, че кумулативно предвидените в чл. 93, ал. 1 от ЗДСл самостоятелни действия на дисциплинарнонаказващия орган са изпълнени формално, тъй като не е дадена възможност на държавния служител да се запознае с твърдяните нарушения на служебните му задължения. Установено е от доказателствата по административната преписка, че същият е дал обяснения още на 18.07.2010 г., а освен това същият не е направил искане за събиране на допълнителни доказателства в писмените си обяснения до дисципилнарнонаказващия органи и при изслушването, за да е необходимо време за събирането им. В хода на съдебното производство също не са представени такива, поради което не е нарушено правото на защита на лицето, каквато е целта на спазването на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Не са нарушени и преклузивните срокове по чл. 94 от ЗДСл. Съгласно чл. 94, ал. 1 ЗДСл, в редакцията му към момента на уволнението, дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му, като сроковете са преклузивни, а неспазването им погасява правото на административния орган да наложи дисциплинарното наказание на провинилия се служител. Нарушението следва да се счита за открито към датата, когато всички материали по дисциплинарната преписка заедно с решението на дисциплинарния съвет бъдат предоставени на административния орган и от този момент дисциплинарният орган е задължен да направи преценката за това извършено ли е дисциплинарно нарушение и налице ли са законовите основания да материализира волята си в административен акт за налагане на дисциплинарно наказание. Откриването на дисциплинарно нарушение в случая по смисъла на посочената разпоредба е извършено с уведомяването на административния ръководител за нарушенията, което е станало с доклада до директора на АМ на 9.08.2010 г., а заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена на 16.09.2010 г. в двумесечния срок от откриване на нарушението. Необосновани са и правните изводи на АССГ са допуснати нарушения на материалния закон, поради недоказаност на извършените от държавния служител нарушения на служебните му задължения, водещи до налагане на дисциплинарното наказание. Като дисциплинарни нарушения са посочени неизпълнение на служебни задължения, регламентирани в т. 5 от длъжностната характеристика, чл. 15, ал. 2, т. 1 и 4 и чл. 17, ал. 1, т. 5 от Закона за митниците и т. 9 от Кодекса за поведение на митническия служител. В т. 5 "Преки задължения" от длъжностната характеристика за длъжността "младши инспектор", изпълнявана от Тончев изчерпателно и детайлно са изброени задълженията му, които са свързани с осъществяване на митнически контрол и надзор при обработка на представени митнически и придружаващи ги документи, както и извършване на входно - изходни ревизии на плавателни съдове; митнически проверки на стоките и товарите, превозвани с плавателни съдове, снабдяването на плавателните съдове с гориво, хранителни продукти, алкохолни и тютюневи напитки и други. В обстоятелствената част на заповедта са посочени извършени от Тончев нарушение именно на посочени в длъжностната му характеристика задължения: изнасяне на цигари от склад за безмитни стоки от началника на склада по време на дежурство на Величко Тончев, като същият е пътувал в автомобил, в който са били превозвани тези стоки; неосъществяване на контрол при зареждането на кораби, като снабдяването е било завишено и не съответстващо на продължителността на курса и броя на екипажа; неупражнен контрол при оформянето 17 броя ЕАД на фирма "Амфора" ЕООД и придружаващите ги документи. Всички отразени в заповедта нарушения са свързани с преките длъжностни задължения на държавния служител. Тези нарушения освен че представляват нарушения на служебните задължения, противоречат и на моралните норми, регламентирани в т. 9 на Кодекса за поведение на митнически служител. Дисциплинарното наказание е определено и съобразно принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Това е така, защото при определянето на наказанието административния орган се е съобразил с разпоредбата на чл. 91 от Закона за държавния служител, която изисква наличието на четири кумулативни предпоставки, за да бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание: тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; формата на вината на държавния служител; обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител. Поради това оспореният административен акт, е законосъобразен и жалбата срещу него е следвало а бъде отхвърлена. Оспореното решение следва да бъде отменено и делото решено по същество, като настоящата инстанция отхвърли жалбата на Велико Петров Тончев срещу заповед № 11326/16.09.2010 г. на директора на Агенция "Митници". Съобразно изхода на спора пред касационната инстанция и направеното искане за присъждане на разноски по делото от страна на касатора, на същия следва да бъде заплатена сумата от 300 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуалните му представители пред двете съдебни инстанции. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,