Решение № 28 от 12.04.2018 г. на ВКС по н. д. № 19/2018 г.

Решение № 28 от 12.04.2018 г. на ВКС по н. д. № 19/2018 г., III н. о., НК, докладчик съдията Антоанета Данова Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от адв. Р., служебен защитник на подсъдимия С. В. П., против въззивно решение № 413 от 10.10.2017 г. по описа на Апелативен съд - гр. София, постановено по внохд № 628/2017 г. В жалбата и допълнението към нея се твърди, че решението на САС е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като от доказателствата по делото не се е установило по несъмнен начин, че подсъдимият П. е действал като подбудител и помагач на извършителя С. М. при осъществяване на престъплението грабеж. Поставя се акцент и на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, като се посочва, че определеното от въззивната инстанция наказание от две години лишаване от свобода е необосновано завишено, поради несъобразяването му с наличните смекчаващи отговорността обстоятелства и целите по чл. 36 от НК. Иска се отмяна на атакуваното съдебно решение. В съдебното заседание пред ВКС, защитникът на подсъдимия П., адв. Р. поддържа жалбата по съображенията, изложени в допълнението към нея и с направените искания. В допълнение сочи, че САС е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, изразило се в: -липса на мотиви относно причините, поради които е увеличил наказанието; - че неправилно е повдигнато обвинение на П. като подбудител и помагач, тъй като липсват доказателства за неговото участие в инкриминираното престъпление. Акцентира на младата възраст на подсъдимия, като аргумент за намаляване на неговото наказание, както и на обстоятелството, че дългия престой в затвора ще го лиши от възможността да се адаптира към обществото и да създаде трудови навици. Счита, че целите по чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати и с наказание шест месеца лишаване от свобода, каквото е било определеното от първостепенния съд. Моли да бъде отменено въззивното решение. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Подсъдимият С. В. П., редовно призован, не се явява, поради което не взема становище. Върховният касационен съд, трето н. о., след като обсъди доводите, отразени в касационната жалба и допълнението към нея, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в рамките на правомощията си, намери следното: С присъда № 353 от 20.01.2017 г. по н. о. х. д. № 555/2016 г. по описа на Окръжен съд - гр. Благоевград, подсъдимият С. В. П. е признат за виновен в това, че на 27.12.2015 г. около 17.50 часа пред жилищен блок, находящ се в [населено място], като подбудител и помагач умишлено склонил и улеснил непълнолетния подсъдим С. В. М. -извършител, да отнеме чужди движими вещи, възлизащи на обща стойност 225.70 лева от владението на М. Д., с намерение противозаконно да ги присвои чрез използване на сила, като грабежът е придружен с причиняването на средна телесна повреда на пострадалата, довела до трайно затруднение движението на горен десен крайник за повече от един месец, поради което и на основание чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 6 /шест/ месеца. На основание чл. 41, ал. 6 от НК и чл. 61, т. 3 и чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС е определен първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, в затворническо заведение от открит тип. Със същата присъда е признат за виновен и подсъдимия С. В. М. в извършване на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3 пр. 2 във вр. с чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, за което му е наложено наказание пробация със следните пробационни мерки: "задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител два пъти седмично" и "задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца". В тежест на подсъдимите са били възложени направените разноски по делото. По протест на ОП- Благоевград и жалба на защитника на подсъдимия С. П., пред Софийски апелативен съд е било образувано внохд № 628/2017 г., приключило с решение № 413 от 10.10.2017 г., с което първоинстанционната присъда е била изменена, като на основание чл. 58а от НК, размерът на наложеното на подсъдимия С. П. наказание лишаване от свобода е бил увеличен от шест месеца на две години. В останалата част присъдата е била потвърдена. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. На първо място следва да се посочи, че защитникът на подсъдимия П. за първи път в хода по същество на делото пред ВКС въвежда касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, което е процесуално недопустимо. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 351, ал. 1 от НПК, основанията, на които се обжалва/протестира въззивното решение следва да бъдат посочени още в жалбата/протеста. ВКС се произнася само по релевираните касационни основания и понеже оплакването за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения не е направено своевременно, то по него не се дължи произнасяне. Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 от НПК. Оспорване на фактическата обстановка от подсъдимия, поначало е процесуално недопустимо, тогава, когато делото е било разгледано по реда на глава 27 от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2, а още по-малко това е допустимо в производството пред касационната инстанция, която не е инстанция по фактите. Съгласно разрешенията, дадени в ТР № 1 от 2009 г. на ОСНК на ВКС, подсъдимият получава по-леко наказание при разглеждане на делото по реда на диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 от НПК, като същевременно се съгласява с известни процесуални ограничения, свързани с възможността да спори по поддържаните от прокурора факти, т. е постигайки по-благоприятно наказателно-правно третиране, подсъдимият понася и съответните тежести. След като делото е решено при условията на чл. 371, т. 2 от НПК, допустимата защитата на подсъдимия остава ограничена в рамките на признатите фактически положения по обвинителния акт. Ако подсъдимият не е бил съгласен с изложената фактология в обвинителния процесуален документ в т. ч. и относно фактите, свързани с участието му в престъпното деяние, същият не е следвало да инициира провеждането на диференцираната процедура, а е следвало своевременно да изложи съображенията си, за да може производството да се проведе по общия ред. На следващо място е необходимо да се посочи, че е налице подкрепеност на самопризнанието на подсъдимия П. от валидно събраните на досъдебното производство доказателства. Приобщените от първоинстанционния съд доказателствени материали и най-вече гласните доказателствени средства- обясненията на С. М., дадени пред съдия на досъдебното производство и показанията на св. М. Д., както и протокола за разпознаване на лица /л. 79 от д. п./, наред с направеното от него самопризнание, са напълно достатъчни за установяването по несъмнен начин на фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт. В този смисъл наведените оплаквания в жалбата на адв. Р. за недоказаност на авторството на подсъдимия П., са неоснователни. При така описаните в обвинителния процесуален документ факти, самопризнати от П., материалният закон е приложен правилно, поради което касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, не е налице. Подсъдимият е действал като подбудител и помагач на извършителя- неговият съпроцесник С. М.: мотивирал го е да извърши грабеж на М. Д. и го е улеснил, чрез посочване на начина, по който да се осъществи деянието, включително като е участвал в режисирана от него сцена за отклоняване вниманието на пострадалата, с цел улесняване извършването на престъплението. По-нататък определеното на жалбоподателя наказание лишаване от свобода в размер на три години /след редукцията по чл. 58а ал. 1 от НК- две години/ отговаря на обществената опасност на деянието /с оглед характера и степента на засегнатите с него обществени отношения / и на дееца. За престъплението по чл. 198, ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от три до десет години. Доколкото производството пред първата инстанция е протекло по реда на гл. ХХVII, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, съдът на основание чл. 373, ал. 2 от НПК е длъжен при постановяване на осъдителна присъда да определи наказанието при условията на чл. 58а от НК, като съгласно ал. 4 на чл. 58а от НК, в случаите, когато едновременно са налице условията на ал. 1 и условията на чл. 55 НК, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца. В настоящият казус обаче, както правилно е преценил апелативния съд не са налице основания за приложението на чл. 55 от НК, тъй като не се установяват нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, когато и най- лекото, предвидено в закона за това престъпление наказание се явява несъразмерно тежко. Сочените от защитата обстоятелства като смекчаващи отговорността - ниската стойност на нанесените на пострадалата вреди от престъплението 225,70 лв. и младата възраст на подсъдимия не са били пренебрегнати от въззивната инстанция при отмерване на наказанието. Впрочем тези обстоятелства са и единствените, които могат да бъдат причислени към кръга на смекчаващите, като неотчетени такива не се набелязват. На следващо място, фактът, че подсъдимият е осъждан три пъти, като две от осъжданията му са за престъпления срещу собствеността, сочи на склонност към престъпно поведение и липса на какъвто и да е било поправителен ефект от търпените до този момент наказания. Очевидно е, че те не са произвели необходимия положителен ефект и не са му въздействали в посока да преосмисли поведението си и го приведе към спазване на закона. Касационната инстанция споделя приетото от САС, че участието на този подсъдим едновременно като подбудител и помагач, а също така и обстоятелството, че подбуденото и подпомогнато в престъпната дейност лице е малолетно, завишават обществената опасност на конкретното деяние, което неизбежно се отразява на наказанието в негативен аспект. Обществената опасност на деянието се завишава и от факта, че пострадалата е възрастна жена /79 г./, която не случайно е избрана за обект на нападение от страна на подсъдимия П., тъй като напредналата й възраст обективно я лишава от ефективни възможности са самоотбрана. В заключение, след като определеното на С. П. наказание е в размер на минималния, предвиден за престъплението по чл. 198, ал. 1 от НК и не са налице основания за приложение на чл. 58а ал. 4 във вр. с чл. 55 от НК, които да доведат до допълнителното му смекчаване, ВКС намира касационната жалба за неоснователна, поради което приема, че следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение