Решение № 641 от 20.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8305/2014 г.

Решение № 641 от 20.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8305/2014 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от заместник министъра на здравеопазването, чрез процесуалния представител юрисконсулт Светла Костенска, против решение № 2874/30.04.2014 г., постановено по адм. дело № 1278/2014 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменена заповед № РД-22-202/29.11.2013 г. на зам. министъра на здравеопазването. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна по касационната жалба - Елеонора Величкова Петрова от гр. София, чрез пълномощника адв. Христина Николова, оспорва жалбата. В писмени бележки на пълномощника се излагат подробни съображения за правилност на съдебното решение и се иска същото да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че съдът правилно е отменил оспорената заповед на зам. министъра на здравеопазването, с която е отказано предоставяне на средства за лечение в чужбина. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд София - град е отменена заповед № РД-22-202/29.11.2013 г. на зам. министъра на здравеопазването, с която е отказано поисканото от Елеонора Величкова Петрова финансово подпомагане в размер на 60 000 евро за сметка на бюджета на Министерството на здравеопазването /МЗ/ за провеждане на имунотерапия с Брентуксимаб. Съдът е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне в 7-дневен срок по заявление вх. № 95-00-146/15.08.2013 г. на МЗ при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. За да постанови това решение съдът е приел, че заповедта е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствени правила и на материалния закон. Съдът е приел, че подаденото от Елеонора Петрова искане е за предоставяне на средства за провеждане на имунотерапия с лекарствения продукт Brentuximab vedotin в чужбина, поради което това искане е следвало да бъде разгледано по реда на Наредба № 12/22.12.2011 г. на министъра на здравеопазването. Лекарственият продукт Brentuximab vedotin е включен в списъка по чл. 266а, ал. 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина /ЗЛПХМ/ и за да бъде приложен този продукт в страната следва да бъдат изпълнени изискванията на Наредба № 10/17.11.2011 г., в частност - изискването по чл. 4, ал. 1 от наредбата за съставяне на протокол за осигуряване на лекарствения продукт. В случая такъв протокол не е бил съставен и затова няма основание да се приеме, че може да се допусне изключение от общата забрана за употреба на неразрешени лекарствени продукти в страната. Приел е също, че според приложената към искането медицинска документация, жалбоподателката има необходимост от провеждане на поисканото лечение, а от административния орган не е доказана възможността за провеждане на такова лечение в страната, поради което органът е следвало да удовлетвори искането за финансово подпомагане. Наред с това съдът е приел, че е допуснато нарушение на изискванията по чл. 25 от Наредба № 12 относно задължителното съдържание на становището /доклада/ на външния експерт. Нито един от външните експерти в случая не е съобразил изискването да представи списък на конкретни лечебни заведения и/или медицински специалисти от други държави, при които може да се изпрати пациента или съответно последните да се поканят в страната или да предложи възможни алтернативи за лечение. Съдът е посочил още, че от становищата на външните експерти не се налага извода, че достъпността на подобно лечение в страната е сигурна, дори тъкмо обратното се извежда от становището на проф. д-р Бобев. Изложените в заповедта мотиви са в насока, че пациентката сама следва да си осигури необходимото за лечението. В решението съдът е посочил също, че с Конституцията на Р България е възприет принципа за достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване, както и особена закрила на хората с физически увреждания. Излагането на конкретни мотиви за всеки отказ по чл. 34 от Наредба № 12 е предпоставка за законосъобразност на издавания индивидуален административен акт, а в случая това изискване не е спазено. Настоящият касационен състав приема, че обжалваното съдебно решение е правилно. Предмет на оспорването пред първата инстанция е заповед № РД-22-202/29.11.2013 г., издадена от зам. министъра на здравеопазването, с която на основание чл. 34, ал. 2, 4 и 6 от Наредба № 12/22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето /по-долу посочвана само като "Наредба № 12/22.12.2011 г."/, във връзка с протокол № 52 от 23.09.2013 г. от заседание на Комисията за лечение в чужбина /КЛЧ/, на което е разгледано и обсъдено заявление с вх. № 95-00-146/15.08.2013 г. от лицето, приложените към него документи и цялата преписка по заявлението, е отказано на Елеонора Величкова Петрова, родена през 1966 г., с диагноза "Болест на Ходжкин - нодуларна склероза, II клин. стадий /Bulky формация в медиастиума/, поисканото заплащане в размер на 60 000 евро за сметка на бюджета на Министерството на здравеопазването за закупуване на лекарствения продукт Брентуксимаб и неговото приложение в чужбина. Като мотиви на заповедта е посочено следното: Лекарственият продукт Brentuximab vedotin е разрешен за употреба по централизирана процедура и е включен в списъка по чл. 266а, ал. 2 ЗЛПХМ; същият се осигурява по реда на Наредба № 10/17.11.2011 г. за условията и реда за лечение с неразрешени за употреба в Република България лекарствени продукти, както и за условията и реда за включване, промени, изключване и доставка на лекарствени продукти от списъка по чл. 266а, ал. 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина /по-долу посочвана само като "Наредба № 10/17.11.2011 г."/. В случая, след закупуване на лекарствения продукт Brentuximab vedotin лечението може да се осъществи в "Национална специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания" ЕАД гр. София, където имат опит с такова лечение. Лечението на болестта на Ходжкин е в обхвата на заболяванията, за които НЗОК заплаща лечението чрез клинични пътеки. На основание чл. 3, ал. 3 от Наредба № 12/22.12.2011 г., същата не се прилага по отношение закупуване на лекарствени продукти и медицински изделия. Административното производство, което е приключило с постановяването на обжалвания пред съда административен акт, е образувано по заявление вх. № 95-00-146/15.08.2013 г., подадено от Елеонора Величкова Петрова до председателя на Комисията за лечение в чужбина при Министерство на здравеопазването, с което е поискала да й бъде отпуснато финансово подпомагане в размер на 60 000 евро за провеждане на имунотерапия с Брентуксимаб в Център по болест на Ходжкин в гр. Кьолн - Германия или Анадолу медицински център в гр. Истанбул - Турция. В заявлението е посочено, че лечението е препоръчано от НСБАЛ по хематологични заболявания - София и е без алтернатива в нейния случай; имунотерапия с Брентуксимаб не се прилага в България в момента. Заявлението е подадено на бланка, съгласно приложение № 1 към чл. 21, ал. 1 от Наредбата № 12/22.12.2011 г. и е придружено с необходимите декларации, както и медицинска документация, сред която и решение № 604/12.08.2013 г. на експертна група по лимфоми при НСБАЛ по хематологични заболявания - гр. София, в което на пациентката Елеонора Величкова Петрова /с изписана диагноза/ е направено предложение за лечение с Brentuximab. Към заявлението са приложени две епикризи - от 17.04.2013 г. и 10.08.2013 г., издадени от НСБАЛ по хематологични заболявания - гр. София. От председателя на КЛЧ е изпратено писмо с рег. № 95-00-146/4.09.2013 г. до трима външни експерти - проф. Драган Бобев - национален консултант по детска трансплантология "СБАЛДОХЗ-София" ЕООД, проф. Георги Михайлов - национален консултант и външен експерт по клинична хематология и костно-мозъчна трансплантология "СБАЛХЗ" ЕАД - София, доц. Галина Куртева - национален консултант по медицинска онкология "СБАЛ по онкология" ЕАД - София, с искане за изготвяне на доклад на основание чл. 24, ал. 3 от Наредба № 12/22.12.2011 г. От тримата експерти са представени становища, както следва: вх. № 95-00-146/19.09.2013 г. /изх. № 400/19.09.2013 г. от СБАЛДОХЗ - София/ - от проф. Бобев, вх. № 95-00-146/19.09.2013 г. от проф. Михайлов и вх. № 95-00-146/11.09.2013 г. /изх. № 04-01-213#1/10.09.2013 г. от СБАЛО - София/ - от доц. Добрева. Подаденото заявление от Елеонора Петрова е разгледано на заседание на КЛЧ по протокол № 43/23.09.2013 г., като е взето отрицателно становище по заявлението. Протоколът е подписан от председателя на комисията и от трима членове. Заявлението е разгледано отново на заседание на КЛЧ по протокол № 52/25.11.2013 г. като е взето отрицателно становище. Като мотиви е изложено следното: по реда на Наредба № 12 не се заплащат лекарствени продукти; не се финансира и лечение, което може да се осъществи в лечебните заведения в страната. В случая след закупуване на лекарствения продукт Брентуксимаб лечението може да се осъществи в НСБАЛХЗ, където има опит с такова лечение. Лечението на болестта на Ходжкин е в обхвата на заболяванията, за които НЗОК заплаща лечението чрез клинични пътеки /мотивите са идентични с тези по протокол № 43/23.09.2013 г./. В протокола се съдържа раздел "Проведени обсъждания", в който са възпроизведени част от становищата на външните експерти, посочено е също, че допълнително е направено запитване до Изпълнителната агенция по лекарствата, която е предоставила информация, че лекарствения продукт Брентуксимаб е разрешен за употреба по централизирана процедура и е включен в списъка на основание ЗЛПХМ и може да бъде осигурен по реда на Наредба № 10; след закупуване на лекарствения продукт, лечението може да се осъществи в лечебни заведения в страната, като финансирането се осъществи от НЗОК чрез КП. Протоколът е подписан от председателя на комисията и от петима членове. Изготвен е доклад с изх. № 95-00-146/28.11.2013 г. от д-р Лучия Добрева, председател на КЛЧ до зам. министъра на здравеопазването проф. Чавдар Славов, в който е изложено, че КЛЧ е взела отрицателно становище по заявление вх. № 95-00-146/15.08.2013 г. от Елеонора Величкова Петрова с диагноза - Болест Ходжкин - нодуларна склероза, II клин. стадий /Bulky формация в медиастиума/; предложен е проект на заповедта, като са посочени мотиви, идентични на тези, които са възприети от заместник министъра и са възпроизведени в издадената от него заповед № РД-22-202/29.11.2013 г. /изписани по-горе/. Предвид конкретните фактически обстоятелства, първоинстанционният съд обосновано е достигнал до извода, че изложените от административния орган мотиви за постановяване на отказа са неоснователни, а лицето има право да получи поисканите финансови средства за лечение в чужбина. От правна страна, в чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето /ЗЗ/ е предвидено, че извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със заплащане на лечение за заболявания по ред, определен от министъра на здравеопазването. На основание чл. 82, ал. 1, т. 8 и ал. 5 ЗЗ министърът на здравеопазването е приел Наредба № 12/22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 1/2012 г./, в сила от 6.01.2012 г. В разпоредбата на чл. 1, ал. 2, т. 2 от наредбата е предвидено, че по реда на наредбата се заплаща лечение в чужбина, извън посоченото в т. 1 /трансплантация на органи и клетки/, чрез необходим за конкретния пациент метод, който не е приложим в Република България, когато същият се прилага в чужбина и е с доказана ефективност на лечението в световната медицинска практика. Редът за подаване и разглеждане на заявления, както и за заседания на КЛЧ и за произнасяне по подадените заявления, са подробно регламентирани в разпоредбите на раздел III и раздел IV от Наредба № 12/22.12.2011 г. От доказателствата по делото се установява, че подаденото от Елеонора Петрова заявление с вх. № 95-00-146/15.08.2013 г. отговаря на всички изисквания по чл. 21, ал. 1 от наредбата, като към него са приложени всички относими документи, чието представяне е задължително. От данните по делото се налага извода, че преценка за съответствие на заявлението с изискванията на наредбата е направено и от председателя на КЛЧ, тъй като същият не е упражнил правомощието си по чл. 23, ал. 2 от наредбата да даде указания на заявителя за отстраняване на констатирани недостатъци по заявлението - когато не са подадени необходимите документи с изискваните съдържание и форма или са налице неясноти или непълноти в съдържащата се в документите информация. В чл. 9, т. 3 от Наредба № 12/22.12.2011 г. е предвидено, че при изпълнение на своите функции КЛЧ се подпомага от външни експерти, а съгласно чл. 24, ал. 1, в случай, че са подадени необходимите документи и не е налице някоя от отрицателните предпоставки по чл. 23, ал. 1, както и при окомплектоване на преписката в случаите на чл. 23, ал. 5, председателят на КЛЧ определя един или няколко външни експерти от списъка съобразно профила на заболяването на пациента и квалификацията на експертите и им предава преписката в срок до три дни от изтичане на срока по чл. 23, ал. 1, съответно - ал. 5. Съгласно чл. 25, ал. 1 от наредбата външният експерт е длъжен да разгледа преписката по заявлението и да изготви доклад по случая в 14-дневен срок от получаването й; той е длъжен да се свърже със заявителя при нужда, включително за да извърши преглед на пациента и да изиска допълнителни документи и изследвания, а в ал. 2, т. т. 1 - 16 е регламентирано задължителното съдържание на доклада, както следва: 1. име, презиме и фамилия, дата на раждане и адрес на пациента; 2. история на заболяването, обективни данни за сегашното състояние; 3. данни за лечебните заведения, в които досега е лекуван, и резултати от това лечение; 4. резултати от проведените изследвания; 5. изчерпателна диагноза; 6. становище по допустимостта и основателността на искането - анализ на предпоставките по чл. 1 - 4 от Наредбата; 7. възможности за лечение в България, списък на лечебните заведения в страната, в които може да се осъществи необходимото лечение/трансплантация, мотиви за исканото лечение в чужбина; 8. очаквани резултати /ефект от лечението, възможна реинтеграция на пациента и др./; 9. списък на конкретни лечебни заведения /държава, град, лечебно заведение/ и/или на медицински специалисти от други държави, при които може да се изпрати пациентът или съответно последните да се поканят в страната, възможни алтернативи в тази връзка /поне две при възможност/, като в случаите на трансплантация на орган се взема предвид и необходимото време за достъп до съответното лечебно заведение; 10. предложение за прогнозна сума, която е необходима за лечението/трансплантацията в чужбина, съпроводено с обосновка; 11. предложение за решение по заявлението; 12. мотиви; 13. евентуален придружител /без заплащане/; 14. други предложения, свързани с неговата/тяхната компетентност; 15. други предложения или становища, поискани от председателя на КЛЧ; 16. дата на издаване, подпис на експерта/подписи на състава на комисията по трансплантология. От доказателствата по делото се налага извода, че в случая са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила при произнасянето по подаденото заявление. От съдържанието на приложените по делото становища на външни експерти е видно, че същите не отговарят на изискванията по чл. 25, ал. 2 от Наредба № 12/22.12.2011 г. - липсват данните по т. 2 /обективни данни за сегашното състояние на пациента/, няма обсъждане по т. 6 /становище за допустимостта и основателността на искането - анализ на предпоставките по чл. 1 - 4/; не са посочени възможности за лечение в България и т. н - по т. 7; очакваните резултати от лечението - т. 8; възможните алтернативи - по т. 9; предложенията - по т. 14, а останалите изисквания за съдържанието на доклада /становището/ на външния експерт са изпълнени само частично и/или само в част от становищата на тримата външни експерти. Допуснатите нарушения са съществени, тъй като са довели до постановяване на административен акт в противоречие с изискванията на материалния закон. Както правилно е приел първоинстанционният съд, това е достатъчно основание за отмяна на оспорената заповед. Наред с горното, дори при наличните обсъждания в становищата на външните експерти, изводите, които са направени от КЛЧ и съответно са възприети от административния орган, са необосновани и не съответстват на материалния закон. Както се посочи по-горе, исканото по подаденото от Елеонора Петрова заявлението е за предоставяне на финансово подпомагане за провеждане на имунотерапия с Brentuximab vedotin в един от двата посочени медицински центъра в чужбина /Център по болест на Ходжкин в Кьолн, Германия или Анадолу медицински център в Истанбул, Турция/. Предвид това, доводът, изложен в обжалваната пред съда заповед, че Наредба № 12/22.12.2011 г. е неприложима съгласно чл. 3, ал. 3 от същата, е неправилен. Цитираната разпоредба предвижда, че наредбата не се прилага за закупуване на лекарствени продукти и медицински изделия. Искането на Елеонора Петрова не е за закупуване на лекарствения продукт Brentuximab vedotin, а за провеждане на лечение с този лекарствен продукт. Въпреки че провеждането на лечение чрез имунотерапия с този лекарствен продукт означава и доставка на продукта, то искането за лечение не може изкуствено /единствено за целите на произнасянето по подаденото заявление/ да се раздели на части - искане за закупуване на продукта и искане за прилагане на този продукт, за да се обоснове по този начин неприложимостта на Наредба № 12/22.12.2011 г. Подобен подход на административния орган не държи сметка както за съдържанието на конкретното искане, така и за целта на предвидената възможност по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето, а именно - да се осигури възможност на определено лице да получи лечение за заболяване извън задължителното здравно осигуряване. На следващо място, неправилно е становището на административния орган, че искането е неоснователно, поради това че лекарствения продукт Brentuximab vedotin можело да бъде доставен по реда на Наредба № 10/17.11.2011 г. Безспорно е, че лекарственият продукт Brentuximab vedotin е включен в списъка по чл. 266а, ал. 2 ЗЛПХМ, утвърден със заповед № РД-28-113/30.04.2013 г. на министъра на здравеопазването, обявена на страницата на Министерство на здравеопазването в интернет. При липсата на доказателства за друго, включването на лекарствения продукт в посочения списък означава, че лекарственият продукт отговаря на изискванията, предвидени в чл. 266а, ал. 1 ЗЛПХМ - продуктът е разрешен за употреба в страна членка на Европейския съюз, разрешен е за употреба по реда на този закон, но не се разпространява на българския пазар. В § 1 ДР от Наредба № 10/17.11.2011 г. е дадено определение за "лекарствен продукт, който не се разпространява на българския пазар" и от него е видно, че обсъжданият лекарствен продукт попада във втората предвидена хипотеза. Съгласно чл. 17 от Наредба № 10/17.11.2011 г., предписването, получаването и доставянето на лекарствени продукти от списъка по чл. 266а, ал. 2 ЗЛПХМ се извършва по реда на раздел II, като не се прилага чл. 5, ал. 2. В разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Наредба № 10/17.11.2011 г., намираща се в раздел II от наредбата, озаглавен "Предписване и получаване на неразрешени за употреба лекарствени продукти", е предвидено, че неразрешени за употреба лекарствени продукти могат да се предписват от комисия от трима лекари от съответното лечебно заведение за болнична помощ, поне един от които е с призната специалност по профила на заболяването, а според ал. 2, ръководителят на лечебното заведение за болнична помощ определя със заповед състав на комисията по ал. 1; според чл. 5, ал. 1 протоколът се изготвя съгласно приложение № 1. Съгласно чл. 8, ал. 1 Изпълнителната агенция по лекарствата съгласува протоколите в 7-дневен срок от получаването им и информира лицата, които ще осъществят доставката, или прави мотивиран отказ, съгласно ал. 3, отказът подлежи на обжалване по реда на АПК. Както правилно е приел първоинстанционният съд, в случая не е изпълнена процедурата по раздел II от Наредба № 10/17.11.2011 г. и поради това не може да се приеме, че за Елеонора Петрова съществува възможност да получи лекарствения продукт Brentuximab vedotin по реда на тази наредба. Пациентката не е получила предписание за лечение с този продукт по реда, предвиден в чл. 4 от наредбата, нито има одобрение от Изпълнителната агенция по лекарствата. Въпреки че с решение № 604/12.08.2013 г. на експертната група по лимфоми при НСБАЛ по хематологични заболявания - София, приложено към заявлението, е направено предложение за лечение на Елеонора Петрова с лекарствения продукт Brentuximab vedotin, то това решение не представлява протокол по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Наредба № 10/17.11.2011 г., тъй като не е съставен от нарочно назначена за целта комисия по реда на чл. 4, ал. 2 и не съответства на съдържанието на образеца за протокол по приложение № 1. В същото време, в наредбата няма регламентирана процедура, според която предписването и доставката на неразрешени за употреба лекарствени продукти, респективно - лекарствени продукти, включени в списъка по чл. 266а, ал. 2 ЗЛПХМ, да бъде осъществено по искане на конкретен пациент за неговото лечение. Затова, потенциално съществуваща възможност лекарствения продукт да бъде предписан и доставен по реда на раздел II от Наредба № 10/17.11.2011 г. не може да обуслови извод за неоснователност на искане за предоставяне на средства за лечение в чужбина по реда на Наредба № 12/22.12.2011 г. При надлежно подадено заявление по реда на чл. 21 от Наредба № 12/22.12.2011 г. компетентният орган е следвало да обсъди наличието на предпоставките по чл. 1, ал. 2, т. 2 от тази наредба. Съвкупният анализ на представените към заявлението медицински документи, както и становищата на външните експерти /въпреки непълното им съдържание/ налагат извода, че в случая са изпълнени всички изисквания по тази разпоредба. Посоченият в заявлението метод за лечение - имунотерапия чрез Brentuximab vedotin, е необходим за конкретния пациент, което е видно от съдържанието на решение № 604/12.08.2013 г. на експертната група по лимфоми, становището на проф. Бобев и становището на проф. Михайлов, както и косвено от становището на доц. Добрева, която препраща към консултация с проф. Михайлов относно целесъобразността на лечение с Brentuximab. Двамата външни експерти се позовават на терапевтичните показания, утвърдени от ЕМЕА, според които препаратът Brentuximab vedotin е показан за Ходжкинов лимфом, неповлияващ се от трансплантационно лечение /от данните по делото е видно, че на Елеонора Петрова е проведена автоложна трансплантация на хемопоетични стволови клетки /автоложна костномозъчна трансплантация/ през м. април 2013 г., след което е обективиран рецидив в дясната ингвинална област/. На следващо място, налага се извода, че методът на лечение с Brentuximab vedotin е неприложим в България. Изводът в обжалваната заповед, че имунотерапията с лекарствения продукт може да бъде проведена в България, не е обоснован от доказателствата по делото. В становището на проф. Бобев е изложено, че в момента в България рандомизирано проучване за продукта е приключило за СБАЛДОХЗ - София; би могла да се обсъжда подобна възможност, ако в проучването е включена НСБАЛХЗ ЕАД - София. В становището на проф. Михайлов е посочено, че НСБАЛХЗ има опит в приложението на Brentuximab vedotin от участие в международни клинични проучвания, "както и при пациент, които самостоятелно са закупили препарата, при съответни показания" /цитат/. В становището на доц. Добрева е посочено, че имунотерапия с Brentuximab vedotin не се прилага в момента в България. При тези данни, изводът, че методът на лечение с посочения препарат се прилага в България, е необоснован. Опитът от клинични изследвания и от лечението на един пациент /в становището на проф. Михайлов е посочено "пациент", а не "пациенти"/ едва ли би могъл да се приеме за приложение на метода в България, каквото е изискването по чл. 1, ал. 2, т. 2 от Наредба № 12/22.12.2011 г. Освен това, нито един от външните експерти не посочва конкретно кое лечебно заведение провежда лечение с лекарствения продукт Brentuximab vedotin. В същото време, на практика липсва предложение за алтернативно лечение в България - единствено в становището на проф. Бобев се посочва: " ...алтернативна възможност остава алогенна трансплантация. Съществуват и други терапевтични програми, с т. нар. "адаптирана комфортна терапия", с ограничен ефект, които биха могли да се проведат при подобна високо рискова група пациенти" /цитат/. По делото няма никакво експертно заключение или обосновано обсъждане относно евентуалната ефективност на алогенната трансплантация при вече проведената автоложна трансплантация, както и относно потенциалната възможност за такава трансплантация /включително с намирането на подходящ донор/, нито е обсъдено в какъв времеви период може да се осъществи на практика тази възможност. Относно "адаптирана комфортна терапия" в становището на проф. Бобев е посочено, че има ограничен ефект. Изискването лечението с Brentuximab vedotin да е приложимо в чужбина и да е с доказана ефективност на лечението в съответната медицинска практика, следва да се приеме за изпълнено, тъй като препаратът е разрешен за употреба в чужбина /това е изискване за включването му в списъка по чл. 266а, ал. 2 ЗЛПХМ/, а положително становище за ефективността на лечението се съдържа в докладите на проф. Бобев и проф. Михайлов. Следва в тази връзка да се подчертае, че по въпроса относно ефективността на лечението с лекарствения продукт не са изложени никакви възражения от административния орган, респективно - от комисията за лечение в чужбина, което следва да се приеме като индиция, че тази ефективност е безспорна. Настоящият правен спор не е идентичен с правния спор, поставен за решаване по адм. дело № 12545/2012 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение /цитирано и от първоинстанционния съд/, тъй като при постановяване на административния акт, който е бил обжалван по това дело /също отказ за предоставяне на финансово подпомагане по реда на Наредба № 12/22.12.2011 г./, лекарственият продукт Brentuximab vedotin все още не е бил утвърден с разрешение за употреба от ЕМЕА. Такова разрешение е дадено на 25.10.2012 г. Независимо от това, в решението по посоченото дело, съставът на ВАС е обосновал извода, че ефективността на лечението с лекарствения продукт Brentuximab vedotin в съответната медицинска практика е доказана, като се е позовал на заключението на съдебно-медицинската експертиза. Както вече се посочи, в настоящото производство ефективността на лечението с лекарствения продукт не е спорна. Доводът в мотивите на обжалваната заповед, че финансирането на лечението на болестта на Ходжкин се осъществява от НЗОК чрез клинични пътеки, е необоснован. Действително, по КП № 252 "Лимфоми" е предвидено лечение на болестта на Ходжкин, но в описаните основни терапевтични процедури не е включена имунотерапия с Brentuximab vedotin, поради което не може да се направи обоснован извод, че обсъжданото лечение се покрива от НЗОК. Липсват експертни становища, събрани в хода на административното производство, че методът на лечение с посочения продукт попада в обхвата на лечението по КП № 252 /или друга КП/, за да се приеме, че на това основание е изключено предоставянето на средства за лечение по реда на чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето, респективно - Наредба № 12/22.12.2011 г. В случаите, когато министърът на здравеопазването счита, че не е компетентен да се произнесе по искането за предоставяне на средства за лечение в чужбина, защото поисканото лечение попада в обхвата на лечението, заплащано от НЗОК, следва да обоснове това свое становище с конкретни данни, които евентуално да бъдат проверени в производството по обжалване на заповедта чрез заключение на други експерти /чрез назначаване на съдебно - медицинска експертиза/, вместо голословно да твърди, че лечението се заплаща от НЗОК. Следва в тази връзка да се отбележи, че изложеният в обжалваната заповед довод, че поисканото лечение се заплаща от НЗОК по КП противоречи на становището на административния орган, изложено в същата заповед, че лекарствения продукт не е включен в реимбурсния списък. Не може да се твърди, че лечението се покрива от здравната каса, ако лекарственият продукт, който се прилага при това лечение следва да бъде заплатен от пациента. В заключение следва да се подчертае, че целта на производството по Наредба № 12/22.12.2011 г. не е да се намери привидно /формално съществуващо/ основание за отказ за предоставяне на поисканите средства, а гарантиране на възможност на пациента да получи адекватно здравно обслужване, съобразно необходимостта от лечение на неговото конкретно заболяване и развитието му, както и съобразно най-добрата медицинска практика, включително тази, която се прилага в чужбина. В този смисъл, обжалваната пред съда заповед не съответства на целта на закона, което е самостоятелно основание за отмяната й, съгласно чл. 146, т. 5 АПК. Като е достигнал до същите изводи по същество, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, а при извършената служебна проверка на решението съгласно чл. 218, ал. 2 АПК се установява, че същото е валидно и допустимо, като е постановено от законен състав, по допустима и редовна жалба и в рамките на претендираната съдебна защита. Поради това обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Разноски за производството пред настоящата инстанция не се възлагат, тъй като от ответната страна по касационната жалба не са представени доказателства за направени разноски пред тази инстанция. Разноските, които са направени пред първата инстанция, са възложени в тежест на административния орган с първоинстанционното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение