Решение № 10727 от 13.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3909/2015 г.

Решение № 10727 от 13.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3909/2015 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София, при ЦУ на НАП против Решение № 214 от 13.01.2015 г., постановено по адм. д. № 5442 от 2013 г. по описа на Административен съд София град, в частта, в която е изменен мълчаливо потвърден РА № 1114024/31.05.2012 г., издаден от орган на приходната администрация при ТД на НАП София, за данъчните периоди от м. 01.2007 г. до м. 06.2011 г., в конкретно посочените размери в диспозитива на Решението, както и в частта на извършената корекция на ползван данъчен кредит през м. 01.2007 г. на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС вр. чл. 79, ал. 6, т. 2, на "ОМЕГА ТРАНС ТАКСИ" ЕООД. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата против РА в обжалваната му част, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "ОМЕГА ТРАНС ТАКСИ" ЕООД в несъстоятелност, чрез синдика А. Н. е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна поради следното: Спорът пред първоинстанционния съд е бил относно неначислен данък за всички доставки във връзка с предоставяне правото на ползване на автомобили при условията на лизинг по еднотипните договори, сключвани между "ОМЕГА ТРАНС ТАКСИ" ЕООД като лизингодател и физически и юридически лица, лизингополучатели, както и относно корекцията на ползван данъчен кредит за бракувани вследствие на негодност за ползване по предназначение в резултат на ПТП автомобили. За да отмени РА в обжалваната част, първоинстанционният съд е приел, че органите по приходите не са изследвали всички правнорелевантни факти по отношение на отделните договори - като напр. съгласие за временно преустановяване действието на договорите, изменяне на погасителния план, което е довело до немотивираност на ревизионния акт. Пред първоинстанционния съд са изслушани основно и допълнително, както и повторно допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Съдът е кредитирал заключението на втората допълнителна експертиза експертиза, като подробно се е обосновал. Решението е правилно. При постановяването му не са допуснати твърдяните нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, обсъдил е тях и доводите на страните в тяхната съвкупност и е формирал обосновани и верни фактически изводи. На тази база правилно е приложил материалния закон. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба на касатора - директора на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, че представените анекси към лизинговите договори не променят датата на възникване на съответните данъчни събития на доставките, уговорени в договора. Правилно първоинстанционният съд въз основа на констатациите и изводите по основното и допълнителното заключение е допуснал, изслушал и приел без оспорване от страните второ допълнително заключение на ССЕ със задача да отговори на въпроса как би се изменил резултатът по ЗДДС по периоди в РА. Като е кредитирал както него, така и първото допълнително заключение, първоинстанционният съд правилно е взел предвид, че органа по приходите не е обсъдил временното преустановяване действието на част от договорите за лизинг на МПС, както и обстоятелството за възстановяване на действието им по искане на лизингополучателите, поради временни затруднения при осъществяване на таксиметровата дейност, което е довело до изменение на погасителните планове. Поради наличието на затруднения при осъществяване на таксиметровата дейност по искане също на лизингополучателите, са изменяни погасителните планове по някои от договорите, без да са прекратявани. Това е довело и до изменение на периодите на доставката на услугите, респ. на плащанията по тях, за което са сключени анекси към договорите за лизинг. Съответно, неизследването на тези факти от органите по приходите обосновано е посочено от съда като пропуск, водещ до немотивираност на ревизионния акт и основание за изменението му в тази част. При това положение РА не е съобразен с датите на дължимост на плащанията по изменените договори за лизинг, които са датите на съответните анекси и данъкът неправилно е определен за процесните данъчни периоди. С приетата ССЕ са съобразени датите на дължимост на плащанията и в съответствие със заключението е определен правилно от съда ДДС за отделните данъчни периоди, включени в обхвата на ревизията, респ. РА е отменен в частите за разликата над доначисления ДДС, установен от ССЕ. Изводите на съда са основани на неоспореното в хода на процеса заключение на повторното допълнително заключение, което е кредитирано по подробно изложени и обосновани съображения. При приемането му съдът не е допуснал съществени процесуални нарушения, поради което няма основание фактическите изводи, които са направени в тази връзка, да не бъдат възприети от касационната инстанция. Неоснователни са и оплакванията в касационната в частта за извършената корекция на ползван данъчен кредит през месец 01.2007 г. в размер на 4964,67 лв., относно бракувано като негодно МПС - лек автомобил, марка "Сузуки", поради настъпило ПТП. В случая от наличните по делото доказателства съдът е направил обоснован извод, че за унищожаването на автомобила няма вина от страна на лицето използващо лекият автомобил, поради което е неприложима разпоредбата на чл. 79, ал. 3, вр. с чл. 79, ал. 6, т. 2 ЗДДС, възприета от орган по приходите за корекция на ползвания данъчен кредит. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за неоснователна, а оспореното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение