Решение № 3502 от 10.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10253/2010 г.

Решение № 3502 от 10.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10253/2010 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Съдебното производство по чл. 146 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по жалба на Любомир Никифоров Пешков от гр. Мездра срещу заповед № К-7049/18.06.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, е прекратено служебното му правоотношение, поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. В жалба се поддържа, че заповедта е незаконосъобразна защото е издадена при несъответствие с целта на закона и е издадена в нарушение на административнопроизводствени правила - не е мотивирана. Моли да бъде отменена. Ответникът министърът на вътрешните работи, редовно призован, не взема становище. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като прецени допустимостта и основателността на жалбата, намира, че е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваната заповед в производство по чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР служебното правоотношение на инспектор Любомир Никифоров Пешков от гр. Мездра, държавен служител разузнавач IV степен в сектор "Борба с организираната престъпност"-МВР, категория "Г", II-ра степен е прекратено, поради придобиване право на пенсия, съгласно чл. 69, ал. 3 от КСО, считано от датата на връчване на заповедта. От доказателствата по делото - предложение на Директор на ГДБОП - МВР и справка за осигурителен стаж е установено, че Пешков има общ осигурителен стаж 27 г, 11 м и 15 дни, от които служебен стаж в МВР - 26 г., 10 м. И 1 ден. Тези доказателства, събрани редовно в производството пред административния орган, на основание чл. 171, ал. 1 от АПК, имат доказателствена сила пред съда относно данните в предложението и в справката за общия осигурителен и специалния стаж на държавния служител, която справка не е оспорена от служителя - жалбоподател. При така установените обстоятелства административната заповед е законосъобразна на всички основания по чл. 146 от АПК. Административният орган е установил съществуването на фактическите основания, посочени в закона - в чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР и е изпълнил законовите изисквания за издаване на административната заповед. В предвид на изложеното не са налице основания за отмяна на заповедта. С разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е предоставена възможност на административния орган, в условията на оперативна самостоятелност, да прекрати служебното правоотношение при наличие на предпоставката - придобито право на пенсия по чл. 69, ал. 3 от КСО от служителя, което не е обвързано от възраст. С доказателствата по делото е обективирано наличието на материалноправната предпоставка - стаж по чл. 69, ал. 3, вр. с ал. 1 от КСО за прилагане правното основание по чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, на което се е позовал административния орган с обжалваната заповед. Преценката да упражни предоставената му от закона възможност е упражнена при условията на оперативна самостоятелност. Съдебния контрол при оспорване на правилността на административната заповед за конкретния случай се основава на разпоредбата на чл. 169 от АПК и се свежда до проверка дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административната заповед. При липса на основания за отмяна по чл. 146 от АПК на заповедта жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,