Решение № 1083 от 27.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3166/2007 г.

Решение № 1083 от 27.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3166/2007 г., I г. о., докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по § 2, ал. 3 ПЗРГПК, във връзка с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба от М. П. М. от гр. Б., област С., против въззивно решение № 36/12.02.2007 г. по гр. д. № 975/2006 г. по описа на С. окръжен съд, г. о. Обстоятелствата по делото са следните: М. П. М. от град Б., област С., е предявил против Н. Х. Н. и Т. М. Н., и двамата от град Б., област С., иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС. В исковата молба ищецът твърди, че с ответниците са съсобственици на поземлен имот, находящ се в град б., представляващ имот пл. № 2009, с площ от 457 кв. м, за който отреден УПИ Х-2009 в кв. 126 по плана на града, с урегулирана площ от 461 кв. м. Ищецът твърди също така, че е собственик на втория етаж от построената в имота двуетажна жилищна сграда, както и на построената в източната половина от имота лятна кухня, а ответниците са собственици на първия етаж от жилищната сграда и на другата лятна кухня, построена в имота. Твърди се, че страните не могат да постигнат доброволно съгласие и споразумение за ползването на терена. С решение № 54/06.7.2006 г. по гр. д. № 284/2006 г. Б. районен съд, III-ти състав, е разпределил ползването на имота по вариант втори от заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза и приложената към него скица, неразделна част от решението. С решение № 36/12.02.2007 г. по гр. д. № 975/2006 г., по въззивна жалба от ответниците по исковата молба - Н. Н. и Т. Н., С. окръжен съд е отменил решението на първата инстанция и е постановил разпределяне ползването на имота по вариант първи от заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза и приложената към него скица, неразделна част от решението. Въззивната инстанция, преценявайки обстоятелствата по делото - размера на притежаваните идеални части от правото на собственост върху имота, съществуващите върху имота сгради и постройки - изключителна собственост на всеки от съсобствениците на дворното място, установените отношения на ползване на дворното място, необходимостта всички съсобственици на отделните жилища в двуетажната жилищна сграда и на общите части на същата на имат осигурен достъп до нея, е приела, че вариант първи от заключението на вещото лице е най-подходящ. Изводът е обоснован с обстоятелството, че при този вариант разпределените за ползване реални части по квадратура съответстват на размерите на притежаваните идеални части, както и че този вариант е съобразен с ползването на жилищната сграда и останалите постройки (летни кухни и гаражи) от страните по делото. Изложен е и извод, че този вариант осигурява на всички собственици достъп до външните стени на жилищната сграда. Срещу въззивното решение на С. окръжен съд е подадена касационна жалба от процесуалния представител на ищеца М. М., адв. Д, с оплаквания за допуснати нарушения по чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.). Доводите на касационния жалбоподател са, че вариант втори от заключението на съдебно-техническата експертиза съответства най-точно на собственическите права на страните и разпределението по него най-справедливо би ги удовлетворило. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване разпределение правото на ползване съобразно втория вариант от заключението на съдебно-техническата експертиза, като алтернативно се поддържа искане за връщане делото за нова разглеждане от друг състав на окръжния съд. Депозирана е и писмена защита. Ответниците по касация - Н. Х. Н., посредством процесуалния си представител - адв. К., са депозирали отговор по смисъла на чл. 218г ГПК (отм.), с който оспорват касационната жалба и молят същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - в сила. В съдебно заседание процесуалният представителна ответниците по касация поддържа становището си от отговора. Депозирана е и писмена защита. В хода на касационното производство, на основание чл. 120 ГПК (отм.), на мястото на починалата ответница по касация и ответница по исковата молба - Т. М. Н., е конституиран законният й наследник и неин син Х. Н. Х., който одобрява действията на своя наследодател. Върховният касационен съд, състав на I г. о., като разгледа касационната жалба, взе предвид писмения отговор на ответниците по касация, становището на процесуалния им представител, писмените защити на страните и с оглед правомощията си по глава ХIХ "А" ГПК (отм.), намира за установено следното: Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 218а, б. "а" и чл. 218в, ал. ал. 1 и 2 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна. Решението на С. окръжен съд е правилно. Повдигнатият правен спор е по чл. 32, ал. 2 от ЗС. Искът по посочения текст има за предмет осъществяване на съдебна администрация на гражданско правоотношение между съсобственици по повод служене с общи вещи, по отношение, на които не е налице мнозинство относно ползуването им. В този случай съдът замества мнозинството от собственици и преценява целесъобразността, както и възможностите, съобразно участието в съсобствеността за разпределяне ползуването на общите имоти. От посочената дефинитивност на претенцията следва, че съдът по този иск не разрешава спор за собственост между страните, а за уважаването му са достатъчни данните за наличието на еднородни права върху вещта - обект на администрирането, определящи правната фигура на съсобственост. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че са предложени два варианта. Съдът е този, който следва да определи по-подходящия от тях за максимално удовлетворяване на страните, както с оглед правата им върху съсобствения им имот, така и с оглед преценката за целесъобразност. В процесния случай първият вариант от заключението на вещото лице би задоволил най-добре страните с оглед правата им, както и предвид възможността да имат еднакъв достъп до пътя. Такава възможност се съдържа в предложения от вещото лице първи вариант, които законосъобразно и обосновано е възприет от въззивната инстанция. Изложеното налага извод за неоснователност на касационната жалба, поради което тя следва да се остави без уважение, а решението на въззивната инстанция - в сила. Водим от изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изречение второ, хипотеза първа ГПК, Върховният касационен съд, състав на I г. о.