Решение № 736 от 8.12.2025 г. на ВКС по г.д. № 20248002104288/2024 г.

Производството е по чл. 290 от ГПК. С постановено по делото определение № 1913/15.04.2025г., поправено с определение № 2003/22.04.2025г, е допуснато при условията на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК касационно обжалване на решение №146/23.04.2024г. по гр.д.№ 634/23г. по описа на Окръжен съд Пазарджик в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от С. Р. П. срещу И. Р. П. насрещен иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване собствеността и предаване владението на 7/8 ид. части от приземен етаж, годен за живеене, разположен в триетажна масивна еднофамилна жилищна сграда, състояща се от приземен етаж, годен за живеене и два редовни жилищни етажа, със застроена площ от 115 кв.м. с пълен кадастрален номер на сградата..., построена в поземлен имот...-... с площ от 546 кв.м, с пълен кадастрален номер... по плана [населено място]. Касаторът С. Р. П. иска отмяна на въззивното решение в допуснатата до касация част и връщане на делото в тази част за ново разглеждане от районния съд. Насрещната страна - И. Р. П., не взема становище. При проверка допустимостта на въззивното решение в частта по насрещния евентуален иск на С. Р. П. срещу И. Р. П. по чл. 108 ЗС настоящият състав установи следното: С решението си въззивният съд се е произнесъл по четири иска – три, предявени от ищеца И. Р. П. в условията на субективно и обективно кумулативно съединение искове, облигационни, за прогласяване нищожност на три сделки – две продажбени и една за дарение, всички с предмет идеални части от приземен етаж от къща в [населено място], и насрещен иск по чл. 108 ЗС, предявен от ответника С. Р. П. срещу И. Р. П. за признаване собствеността и предаване владението на 7/8 ид. части от същия приземен етаж. По исковете за прогласяване нищожност на двете продажбени сделки / на 1/8 идеална част и 6/8 идеални части от недвижим имот, съответно по нот. акт №..., т..., рег.№..., н.д. №.../......... г и по нот. акт №..., т..., рег.№..., н.д. №.../......... г./, въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение и е върнал делото за ново произнасяне от районния съд при участието на неучаствалия при първоначалното разглеждане задължителен необходим другар, а именно Ф. А. П. - съпруга на купувача ответник С. Р. П., при съобразяване с разрешенията на ТР № 7/2020 от 13.01.2023 год. на ОСГТК на ВКС. По насрещния иск на С. Р. П. срещу И. Р. П. по чл. 108 ЗС за признаване правото на собственост върху общо 7/8 идеални части от приземния етаж на къщата в [населено място] въззивният съд се е произнесъл по същество, като е потвърдил първоинстанционното решение, с което този иск е отхвърлен. Основание на претендираното от С. Р. П. право на собственост са продажбените сделки по нот. акт №..., т..., рег.№..., н.д. №.../......... г. и по нот. акт №..., т..., рег.№..., н.д. №.../......... г. – тези, предмет на исковете на първоначалния ищец по чл. 26 ЗЗД. Насрещният иск по чл. 108 ЗС е предявен при условията на евентуалност – той следва да бъде разгледан, ако бъдат отхвърлени главните исковете за прогласяване нищожността на продажбените сделки, от които ответникът по тях и ищец по насрещния иск черпи правото си на собственост. Това вътрешнопроцесуално условие не се е сбъднало нито пред първоинстанционния съд /той е уважил облигационните искове по чл. 26 ЗЗД/, нито пред въззивния съд, който не се е произнесъл по съществото на спора за действителността на двете продажбени сделки, по които С. П. е купувач. Според константната практиката на ВКС / № 129/12.04.2011 г. по гр.д. № 925/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 23/13.02.2014 г. по гр.д. № 2334/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 46/14.01.2014г. по гр.д. № 1585/2013 г. на ВКС, ІV г.о., р. № 117/31.05. 2016 г. по гр.д. № 5673/2015г., р. от 09.08.2022г. по гр.д.№ 2055/21, ВКС, ІV ГО и др./, в случаите на евентуално обективно съединяване на искове, евентуалните такива се предявяват под условие и подлежат на разглеждане в зависимост от произнасянето по главния иск. В случаите, когато не се е сбъднало условието, под което е предявен евентуалния иск, съдът не дължи произнасяне по същия, а ако се произнесе, то решението му е недопустимо. Явно е, с оглед цитираното, че въззивното решение в частта по иска по чл. 108 ЗС е недопустимо – постановено е по евентуален иск, без да се е сбъднало условието, от което зависи разглеждането му – отхвърляне на главните искове по чл. 26 ЗЗД. Мотивиран от изложеното, настоящият състав следва да обезсили въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване част, както и потвърденото с него първоинстанционно решение в същата част и върне делото на друг състав на първоинстанционния съд, който дължи произнасяне по иска по чл. 108 ЗС в зависимост от произнасянето по исковете на И. Р. П. за прогласяване нищожността на двете продажбени сделки с участието на съпругата на купувача по тях –Ф. А. П.. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Р България