Решение № 6045 от 10.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8331/2017 г.

Решение № 6045 от 10.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8331/2017 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по реда на чл. 208- чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез юрк. Д. Г., срещу решение № 851 от 31.05.2017 г., постановено по адм. дело № 82/2017 г. от Административен съд - Б., с което е прогласена нищожността на Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2011 г. с изх. № 01-6500/9066 от 20.01.2017 г., издадено от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", в частта, с която е наложена санкция за бъдещ период по СЕПП в размер на 7574,03 лв. С касационната жалба се релевират доводи за недопустимост на обжалваното съдебно решение - касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК. Същото било постановено по жалба, която била недопустима поради липса на правен интерес, тъй като с процесното уведомително писмо административният орган не бил наложил повторна санкция, а просто я бил приповторил. Прави се искане за обезсилване на решението и оставяне на жалбата без разглеждане. В допълнително писмено становище касаторът отправя искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и за постановяването на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу уведомителното писмо да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - Й. И. С. в представен по делото писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Иска и присъждане на разноски. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Благоевградския административен съд е било образувано по жалба на Й. И. С. срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2011 г. с изх. № 01-6500/9066 от 20.01.2017 г., издадено от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", в частта, с която е наложена санкция за бъдещ период по СЕПП в размер на 7574,03 лв. С обжалваното решение съдът е прогласил нищожността на уведомителното писмо в обжалваната му част. За да постанови този резултат, е приел, че в конкретната хипотеза са били налице всички кумулативно визирани в чл. 177, ал. 2 от АПК предпоставки: наличие на влязло в сила съдебно решение, с което са разпоредени определени права и задължения за страните по делото и постановен административен акт, който му противоречи. Посоченото от административния орган като основание за издаване на акта влязло в сила съдебно решение нямало за предмет санкцията по СЕПП. Уведомителното писмо не било обжалвано по отношение санкцията по СЕПП, поради което в тази част влязло в сила на 22.09.2014 г. С влизането си в сила административният акт придобил стабилитет - неизменимост, необжалваемост и неотменимост, като същият представлявал и изпълнително основание за принудително събиране на установената в него по основание и размер сума. В този смисъл нищо не налагало повторното определяне на санкция за бъдещ период по СЕПП по същото заявление и в същия размер при наличието на влязъл в сила административен акт, с който същата е определена. Обжалваното решение е правилно. Видно от данните по делото, Й. И. С. е заявил за подпомагане по Схема за единно плащане на площ (СЕПП) и Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планинските райони (НР1) четири парцела с обща площ от 80,74 ха със Заявление за подпомагане за кампания 2011 г. с УИН № 01/310511/60143. С Уведомително писмо с изх. № 02-010-6500/13861 от 21.07.2012 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", поради констатирана разлика между декларираната и установената площ, надвишаваща 50 %, на заявителя е отказано финансово подпомагане и е наложена санкция за бъдещ период в размер на 18 087,16 лв. по СЕПП и в размер на 16 921,19 лв. по НР1. Й. И. С. е обжалвал това уведомително писмо. С решение № 3754 от 03.06.2013 г. по адм. дело № 8774/2012 г. Административен съд - С. град е изменил уведомителното писмо в частта му, с която са наложени санкциите за бъдещ период, като санкцията по СЕПП е намалена от 18087,16 лв. на 7574,12 лв., а по НР1 от 16921,19 лв. на 4 628,93 лв. Това решение е потвърдено с решение № 3628 от 14.03.2014 г. по адм. дело № 10845/2013 г. на Върховния административен съд. На 25.08.2014 г. е издадено ново уведомително писмо с изх. № 01-65/9066 на изпълнителния директор на ДФЗ. С него на Й. И. С. е наложена санкция за бъдещ период по подаденото от него за кампания 2011 г. заявление за подпомагане в размер на 7574,03 лв. по СЕПП и в размер на 8596,33 лв. по НР1, въпреки намалената с решение № 3754 от 03.06.2013 г. по адм. дело № 8774/2012 г. на Административен съд - С. град санкция по НР1. Това уведомително писмо е обжалвано от С. само в частта относно наложената санкция по НР1. В тази част с решение № 1209 от 20.07.2015 г. по адм. дело № 656/2014 г. Благоевградският административен съд го е прогласил за нищожно като е приел, че актът противоречи на влязло в сила съдебно решение № 3754 от 03.06.2013 г. по адм. дело № 8774/2012 г. Административен съд - С. град. Р. на Благоевградския административен съд е оставено в сила с решение № 6013 от 18.05.2016 г. по адм. дело № 11292/2015 г. на Върховния административен съд. При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел, че след като санкцията по СЕПП въобще не е била оспорена от С., в тази част уведомително писмо с изх. № 01-65/9066/25.08.2014 г. на изпълнителния директор на ДФЗ е влязло в сила. Това означава, че в неоспорената част уведомителното писмо е стабилен административен акт, с който страните следва да се съобразят. Веднъж произнесъл се с акт, сдобил се със стабилитет административният орган не може да се произнася. Предмет на спора по настоящото дело е уведомително писмо с изх. № 01-6500/9066 от 20.01.2017 г. Същото е издадено на основание решение № 6013 от 18.05.2016 г. по адм. № 11292/2015 г. по описа на Върховния административен съд. С него административният орган законосъобразно е наложил санкция за бъдещ период по подаденото заявление за подпомагане за кампания 2011 г. по НР1 в размер на 4 628,93 лв., но не е следвало да определя отново санкция за бъдещ период по СЕПП, макар и в размера, определен от съда. Неоснователно в тази връзка е възражението в касационната жалба, че с оспореното в настоящото производство уведомително писмо органът не е наложил нова санкция по СЕПП, а само я приповторил. Подобно приповтаряне за прегледност не може да съществува при издаване на административни актове. Правилно първоинстанционният съд е приел, че след като с новото уведомително писмо органът отново се е произнесъл и е определил размер на санкцията по СЕПП, това означава ново налагане на такава санкция по тази мярка, което от своя страна ще стане ново изпълнително основание за събиране на сумата. Съгласно разпоредбата на чл. 268 от АПК изпълнителни основания са както влезлите в сила административни актове, така и решенията и определенията на съда. В случая санкцията за бъдещ период по СЕПП е определена по размер с влязло в сила съдебно решение, което е изпълнително основание и е недопустимо повторното определяне на санкцията с административен акт, който би обективирал самостоятелно изпълнително основание. По силата на чл. 177, ал. 2 от АПК, актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни и всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. След като е налице влязъл в сила стабилен административен акт в частта относно определената по СЕПП санкция, не може същата да бъде отново наложена с последващ административен акт. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Основателна се явява претенцията на ответника по делото за присъждане на направените от него разноски в размер на 600 лв. - договорено и платено адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението на касатора за прекомерност на възнаграждението, тъй като същото съответства на фактическата и правна сложност на делото. Следва да се има предвид също, че съгласно чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата й редакция след изм. и доп. в ДВ, бр. 84 от 25.10.2016 г., минималното възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по ЗПЗП, които дела безспорно са без определен материален интерес, е 500 лева, поради което претендирания размер от 600 лева не е прекомерно завишен. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,