Решение № 3940 от 27.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2348/2018 г.

Решение № 3940 от 27.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2348/2018 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - С., подадена чрез процесуален представител старши юрисконсулт Н. Г., против Решение № 7832/18.12.2017 г., постановено по административно дело № 8893/2017 г. по описа на Административен съд - С. град. С оспореното решение, по жалба на "Пролайф технолоджи" ЕООД, е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0324813/19.07.2017 г. на Директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - С., с която е постановено запечатване на обект - стационарна цистерна за съхранение на течни горива, разположена на територията на фабрика за производство на керамични тухли в с. М., и забрана достъпа до обекта за срок от 14 дни. В касационната жалба се съдържат съображения за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон. Оспорва се правния извод, до който е достигнал съдът за наличие на изключението по чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, което го е мотивирало да отмени наложената мярка. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди процесната заповед, както и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Касационната жалба се поддържа от юрисконсулт Гергов, който моли да бъде уважена, ведно с последиците от това. Ответната страна - "Пролайф технолоджи" ЕООД се представлява от адвокат Занев, който оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение по съображения, развити в писмени бележки. Представя документи за закупени от дружеството машини и съоръжения. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като счита, че оспореното съдебно решение е постановено при правилно приложение на материалния закон, поради което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Процесната принудителна мярка е наложена след извършена на 31.05.2017 г. проверка от органи по приходите на обект, представляващ стационарна цистерна за съхранение на течни горива, разположена на територията на фабрика за производство на керамични тухли, стопанисвана от "Пролайф технолоджи" ЕООД. При тази проверка е установено, че цистерната е наземна, с обем около 4 000 литра, съхранява дизелово гориво и към нея има колонка за зареждане на горива с пистолет, без монтирано ЕСФП и без електронен брояч. Предвид на тези констатации, административният орган е наложил принудителна мярка по чл. 186 ЗДДС, след като е приел, че е нарушен регламентът, разписан в чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, който въвежда задължение за лицата, които извършват зареждане на течни горива за собствени нужди от стационарни подземни резервоари за съхранение на горива или неподвижно прикрепени към земята резервоари с вместимост над 1000 литра, да регистрират и отчитат зареждането по реда на чл. 3, ал. 2 и 3 от същата наредба. За да отмени заповедта, съдът е развил съображения за това, че зареждането на течни горива от цистерната попада в обхвата на изключенията, посочени в чл. 3, ал. 12 от Наредбата, тъй като се касаело до зареждане на горива за собствени съоръжения и машини, които се използвали само в производствения процес. Правните изводи, възприети от административния съд, не се споделят от касационната инстанция. Не са спорни между страните следните две обстоятелства: наличието на наземна цистерна с вместимост над 1000 литра, от която се е извършвало зареждане на течни горива за собствени нужди от една страна и от друга страна - липсата на монтирана и въведена в експлоатация ЕФСП /електронна система с фискална памет/, чрез която да се отчита количеството получено и изразходвано гориво, които данни подлежат на регистриране и предаване към НАП. Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 8 ЗДДС, данъчно задължено лице, което извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, е длъжно да регистрира и отчита зареждането по реда на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Редът, регламентиран в чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата следва да се спазва и от лицата, извършващи зареждане на горива за собствени нужди от цистерни с вместимост над 1000 литра, като единственото изключение от това правило е предвидено в случаите, когато се извършва "зареждане с горива на съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление". Именно в приложението на това законово изключение се състои основния спор. За да достигне до извода, че случаят може да бъде подведен под изключението на чл. 3, ал. 12 от Наредбата, съдът се е позовал на обясненията, дадени от управителя на дружеството, съгласно които от цистерната се зареждали само машини - булдозер, багер, товарачни машини, мотокари и самосвали, работещи на производствената площадка на завода. Пред настоящата инстанция се представят доказателства за закупени от дружеството товарач, багер и мотокари. Тези доказателства, както и обясненията на управителя, не са достатъчни за да обосноват приложението на цитираното по-горе изключение. Освен наличието на машини и съоръжения, работещи чрез зареждане с гориво, от страна на дружеството е следвало да бъде доказано, че именно посредством тези съоръжения се произвеждат керамичните тухли, тоест че те пряко участват в производствения процес, каквито доказателства не са ангажирани. Обясненията на управителя на дружеството са твърде общи и неконкретни, освен това не е следвало да бъдат кредитирани предвид неговата заинтересованост от изхода на процеса. Не са представени съответните счетоводни и други документи, установяващи зареждането на цистерната с горива и последващото им изразходване, така, че да може да се установи вида на машините и съоръженията, които се зареждат от нея. С оглед липсата на доказателства, които по безспорен начин да доказват, че от процесната цистерна са били зареждани с горива единствено съоръжения и/или инсталации, участващи в производствения процес, то следва да се приеме, че конкретния случай не попада под обхвата на изключението, разписано в чл. 3, ал. 12 от Наредбата, което от своя страна обуславя законосъобразност на наложената мярка. Оспорената заповед отговаря и на останалите изисквания за законосъобразност, регламентирани в чл. 146 АПК. Издадена е от компетентен орган съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС, при спазване на административно-производствените правила, съдържа фактически и правни основания за нейното издаване, в това число подробни и обосновани мотиви относно определения с нея срок за налагане на мярката. Заповедта съответства и на целта на закона, с оглед защитата на този вид обществени отношения, засегнати от неизпълнение на задължението да се регистрира и отчита зареждането с течни горива на машини и съоръжения за собствени нужди, като чрез налагането на принудителната административна мярка по чл. 186 ЗДДС се цели преустановяване на този вид нарушение, както и предотвратяване на съответните вредни последици от него. Предвид изложените мотиви, настоящият съдебен състав счита, че оспореното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, като се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на "Пролайф технолоджи" ЕООД против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0324813/19.07.2017 г. на Директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - С.. При този изход на спора, в полза на ТД на НАП - С. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което съгласно приложимата редакция на чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК не следва да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева, следователно в полза на касационния жалбоподател следва се присъди юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 200 лева, включващо по 100 лева за всяка съдебна инстанция. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение