Решение № 4363 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8328/2016 г.

Решение № 4363 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8328/2016 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. М. А., в качеството й на процесуален представител на С. Д. С., управител на "ЕДС Г." ЕООД, срещу решение № 3582 от 26.05.2016 г. по адм. дело № 8551 по описа за 2014 г. на административен съд - С. град, с което е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу оспорения от него ревизионен акт. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, както и поради необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с уважаване на жалбата, а именно отмяна на ревизионния акт. Прави възражение за нищожност на същия и претендира присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. С. чрез процесуалния представител юрисконсулт Й. И. оспорва същата, като претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е бил ревизионен акт № 2161307289 от 13.12.2013 г. на органи по приходите при ТД на НАП-гр. С., потвърден с решение № 1275 от 21.07.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. С.. Той е издаден в резултат на осъществена ревизия на търговското дружество по прилагането на ЗДДС и на ЗКПО, като при обжалването по административен ред същият е изменен и потвърден. С оглед изхода от това оспорване при съобразяване с чл. 156 от ДОПК, съдът правилно е приел, че се обжалва определеното задължение в размер на 11 657.76 лв. и начислена лихва за забава в размер на 4 563,38 лв., както е посочено в първоинстанционната жалба. По повод облагането с корпоративен данък съдът правилно е приел, че се оспорва задължение за 2009 г. в размер на 1 100.91 лв. и съответните лихви за забава; за 2010 г. в размер на 3 138.65 лв. и съответните лихви за забава, и за 2011 г. в размер на 84.95 лв. и съответните лихви за забава. По повод прилагането на ЗКПО съдът е отчел решението на решаващия административен орган, понеже той е изменил РА в една част - относно 2009 г. в посока на намаляване на задължението, като за 2012 г. няма определено задължение и общият размер на посочените години 2009 г., 2010 г. и за 2011 г. възлиза на 4 325.51 лв., който е по-малък от посочения в първоинстанционната жалба. В тази част на спора няма касационно възражение. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно. По повод направеното в настоящото производство възражение за нищожност на оспорения ревизионен акт, за което съдът следи и служебно, правилно е прието, че той е издаден от компетентни органи, в съответствие с приложимата редакция на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в сила от 1.01.2013 г., и в смисъла на тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. по тълк. дело № 10/2016 г. на ОСС на ВАС. При преценка на материалната законосъобразност на ревизионния акт правилно съдът е отчел също и предмета на дейност на ревизирания субект, а именно машинно миене и подсушаване на производствени и други помещения, отваряне и затваряне на пукнатини, полагане на грунд, на специални настилки, на хидроизолации и други подобни. От него са изискани документи и писмени обяснения, като се установява, че част от услугите са възлагани от клиент "К. ф. Б." АД, за което са използвани услуги от подизпълнители "Е. 1" ЕООД и "В. т.-64" ЕООД, от клиент "К. К. ХБК Б." АД са използвани услуги от "С. п. т." ЕООД, а "Т. а." ЕООД е пряк доставчик на услугите изготвяне и разпространение на рекламни брошури. Административният съд точно е отграничил основният спорен от фактическа и правна страна момент, като подробно е обсъдил доставките от "Е. 1" ЕООД (два броя), "В. т.-64" ЕООД (пет броя доставки), "С. п. т." ЕООД (една) и "Т. а." ЕООД (една). Освен това съдът правилно е разпределил и доказателствената тежест, като е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства, разпит на трима свидетели, както и доказателствени средства - съдебно-техническа и съдебно-счетоводни експертизи с основни и допълнителни заключения. Настоящият съдебен състав споделя изцяло направените правни изводи, основани на анализ на приложените и приложими правни норми на чл. 68, ал. 1, чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, както и на механизма на облагане с ДДС, който изисква реално, действително осъществяване на доставките, за постигане на целта по чл. 1 от ЗДДС, а именно облагането с този косвен данък. Съответни на доказаните факти по делото са и изводите относно облагането по реда на ЗКПО, а именно относно прилагането на чл. 26, т. 2, във връзка с чл. 10 и чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗКПО относно промяна във финансовия резултат на дружеството за 2009 г. и 2010 г., и определяне на задължения за корпоративен данък и за 2011 г., с признаване на право на пренасяне на загуби от ревизирания субект, на основание чл. 70, ал. 1 от ЗКПО за 2009 г. Касационните възражения са по повод неправилно прилагане на материалния закон, обосновано от допуснато нарушение на процесуалните правила и норми при преценка на ангажираните доказателства и доказателствени средства по доставчици. По повод на първия доставчик "Е. 1" ЕООД, и издадените от него два броя фактури с предмет "изпълнени подови покрития и холкери по договор" и "машинно шлайфане, машинно миене, отваряне на пукнатини затваряне на пукнатини, полагане на грунд, полагане на саморазливно покритие", съдът е обсъдил представени договори, количествено- стойностни сметки и протоколи обр. 19. Той се е позовал на липса на конкретност на обекта, в който биха могли да бъдат извършени процесните СМР, понеже е посочен само гр. С., без необходимата индивидуализация за него. Също така в една от фактурите няма посочване на количеството на СМР и единичната цена, а само общата им стойност. В протоколите за приемане на изпълнение обектът не е посочен. Освен това в количествено-стойностните сметки е калкулиран само труда, но не и използваните материали, каквито няма отразени и в други документи, съпътстващи доставките. По отношение на тях не се установяват извършени разходи, доставяне на същите на обекта, както е договорено, както и извършено плащане за тях на място, т. е. на обекта. Осъществено е плащане на цялата сума, при договорено авансово плащане по повод на материалите. Налице е и аргументиране с идентичността на съдържанието на договорите и еднотипността на протоколите обр. 19. По повод цененето на гласните доказателства съдът е счел, че показанията на свидетеля Д. Д. не дават яснота относно наемането на работна ръка за извършване на строителните дейности и хронологичността на извършваните услуги. Съдът основателно е преценил, че липсват доказателства за вложените материали, както и такива за това какви лица са ги осъществявали. По делото не е бил спорен фактът, че строителните работи са осъществени, но и от заключенията на съдебния експерт по съдебно-техническата експертиза не се установява точно от кого са реализирани. По повод на петте броя фактури, издадени от "В. т.-64" ЕООД съдът е посочил, че предметът на същите е идентичен с този от фактурите, издадени от първия доставчик. Съставени са идентични договори и протоколи обр. 19, като отново обектът не е индивидуализиран, а посочен само "К. Ф. Б." АД, гр. С.. Констатирани са разминавания между предмета на два от договорите и посочени други, различни обекти в представените протоколи обр. 19, както и поправка на един от тях, направена на ръка относно мястото, в което се намират. Не са кредитирани гласните обяснения, дадени от свидетеля А. Л. Г., поради противоречивостта им относно факта на наеманата му да работи, извършването на СМР и източника на възнаграждението, което е получавал. Настоящият съдебен състав намира, че и в тази част на спора не се установява по категоричен начин кой е реализирал СМР, като липсват доказателства относно влагането на строителните материали и относно кадровата обезпеченост за реализирането им, още повече, че съдът изрично е посочил, че това обстоятелство само по себе си не обосновава нереалност на доставките. Тя преценена във връзка с липсата на техническата обезпеченост, констатираните разминавания, както и липсата на документи относно вложените материали и относно приемането на СМР обосновава извода за правилност на съдебното решение. По повод ни доставката от "С. п. т." ЕООД, с предмет "направа на подово покритие" и тази на "Т. а." ЕООД, с предмет "брошури, разнасяне и поставяне, ревизиращите органи са установили идентична фактическа обстановка относно вида на фактурираната работа, начина на формиране на стойността, от кого е осъществена. Правилно съдът не е кредитирал събраните гласни доказателства - разпит на свидетеля В. И. Г., който сочи, че е извършил дизайна на рекламните материали чрез посредничество на рекламна агенция, която не помни и е предал резултата от услугата по електронен път, без да е сключвал писмен договор и не е получавал възнаграждение за нея. Съдът е преценил, че те са общи, не сочат конкретни факти и не установяват механизма на извършването им. По повод облагането по реда на ЗКПО правилно съдът е обсъдил фактите по делото, които са във връзка с установената нереалност на доставките, които се явяват документално необосновани, което е във връзка с извършеното преобразуване на финансовия резултат за 2009 г. и за 2010 г. Според него правилно решаващият административен орган е приел приложимост и на чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗКПО по повод на процесните разходи. При този изход от спора на ответната страна по касационната жалба следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 1 184.27 лв., на основание чл. 161, ал. 1, наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, чл. 8, ал. 1, т. 4, в приложимата редакция. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение