Решение № 96 от 6.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9644/2018 г.

Решение № 96 от 6.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9644/2018 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите срещу решение № 4384/28.06.2018 година на Административен съд - София град по адм. д. № 3986/2018 година, с което съдът по жалба на "Лидл България ЕООД енд ко" КД, ЕИК 131071587, с. Равно поле, е отменил негова заповед № 115/19.02.2018 година за забрана за използване на нелоялна заблуждаваща търговска практика. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон. Съдът неправилно приел липсата на заблуждаваща търговска практика като обосновал, че дори и актуалната цена за артикула да не съвпада с обявената върху същия такава, то указващата табела и устройството "прайс чекър" давали възможност на потребителите да узнаят реалната цена на разфасовка. Според касатора, съществуването на указателна табела и устройство "прайс чекър" не освобождавали търговците на стоки от задължението им да обявяват актуалната цена на стоката за разфасовка. Идеята на тези устройства не била потребителите с пълна пазарска кошница на опашка да проверяват цената на стоката за всяка разфасовка. В раздел четвърти, глава втора на Закона за защита на потребителите били дадени правила за обозначаване на цените на стоките. Принципът бил, че продажната цена и цената на единица мярка на стоката трябвало да бъдат недвусмислени, лесно разбираеми, ясно и четливо изписани и да не въвеждат потребителя в заблуждение - чл. 16 ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ЗЗП, цената се обявява за съответната мерна единица и разфасовка, ако е различна от нея или за брой. В случая било безспорно установено, че цената за разфасовка била невярна. Наличието на устройство "прайс чекър" не променяло факта, че цената за разфасовка е невярна. Указателната табела сочела цена на килограм, а не на разфасовка, която била указана върху всеки продукт. В тази насока претендира безспорно установено нарушение на чл. 19, ал. 2 ЗЗП, представляващо нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 4 във връзка с чл. 68д, ал. 1, предложение 1 /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/ ЗЗП. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на "Лидл България ЕООД енд ко" КД, ЕИК 131071587, с. Равно поле срещу заповед № 115/19.02.2018 година на председателя на Комисията за защита на потребителите. Претендира разноски по делото в размер на 200 лева за процесуално представителство пред ВАС по представен списък. Ответникът по касационната жалба, "Лидл България ЕООД енд ко" КД, ЕИК 131071587, с. Равно поле, чрез процесуален представител взема становище за неоснователност. В писмен отговор подробно мотивира правилност на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Заявява, че процесната заповед е издадена на основание чл. 68в, във връзка с чл. 68д, ал. 1, във връзка с чл. 68д, ал. 2, т. 4, във връзка с чл. 68г, ал. 4 от Закона за защита на потребителите. Нормата на чл. 68г, ал. 4 ЗЗП изрично предвиждала, че нелоялни са заблуждаващите и агресивните търговски практики. От събраните по делото доказателства безспорно била установена продажбата на хранителен продукт на грамаж с неправилно посочена цена за килограм. Основателно било възражението на касатора, че потребителят не е задължен да изчислява сам цената на продукта, който купува, а съгласно чл. 19, ал. 2 от закона, цената се обявявала за съответната мерна единица и разфасовката. В закона изрично било посочено, че продажната цена и цената за единица мярка на стоките и услугите трябвало да бъдат недвусмислени, лесно разбираеми, ясно и четливо изписани и да не въвеждат потребителя в заблуждение. Наличието на уред за проверка на цена не отменял посочените по-горе задължения за продавача. Освен дефинираният в решението "среден потребител", съществували и потребители с различни здравословни проблеми или такива в тежко социално положение, които да се явят пречка за правилното изчисляване на цената на продукта. При действието на нормативната забрана за нелоялни търговски практики, съгласно чл. 68в, чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП, и при установените по делото данни, касаторът правилно и обосновано приел, че е налице нелоялна търговска практика, която е основание за издаване на оспорената заповед. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна: Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е заповед № 115/19.02.2018 година на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на "Лидл България ЕООД енд ко" КД, ЕИК 131071587, с. Равно поле, се забранява да прилага нелоялна търговска практика, а именно: да обозначава невярна цена на предлагани за продажба разфасовки, като не посочва реалната цена, която се маркира на касите в обекта. Практиката е възприета като такава при предоставяне на невярна информация, следователно подвеждаща - хипотеза на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП. За да отмени обжалвания акт, първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването й, но при неправилно приложение на материалния закон. За да стигне до този резултат, съдът е мотивирал, че ценова табела в обекта посочвала актуалната цена за килограм от продукта, а на потребителя бил посочен и начина на проверка на актуалната цена за разфасовка. Горното е обосновало у съда извод за липса на нелоялна търговска практика. Решението е неправилно. Касаторът не релевира възражения за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения. В рамките на проверката по чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Относно приложението на материалния закон: Страните не спорят по фактите: В обект на Лидъл се продава вакумиран луканков салам. При извършена проверка компетентните органи констатират обявена цена върху всеки от продуктите - цена за килограм и цена за разфасовка, които не съответстват на тези при маркиране на стоката на каса. Актуална цена за артикула на килограм е посочена върху ценова табела. А актуална цена за разфасовка потребителят може да установи, като използва уреда за проверка на цената /прайс чекър/. Спорът между страните е предвид тези факти, извършено ли е нарушение на чл. 19, ал. 2 ЗЗП и същото представлява ли нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП. Касационната инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд от правна страна в частта относно приетата материална незаконосъобразност на обжалвания акт: Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ЗЗП, цената на стоката се обявява за съответната мерна единица и разфасовка, ако е различна от нея, или за брой. В конкретната хипотеза, дори и да се приеме, че с указателната табела се посочва актуална цена на стоката за килограм, изписаната цена на артикул, изчислена като съотношение между грамажа на стоката и цена за килограм, поставена върху всяка разфасовка от стоката е била невярна. Съгласно разпоредбата на чл. 68д, ал. 1, предложение първо от ЗЗП, търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно подвеждаща. Касационната инстанция споделя възраженията на касатора, че поставените устройства в обекта за проверка цената на стоката не освобождават търговеца от задължението му да обяви цена за разфасовка, изчислена като съотношение между теглото на стоката и цената за килограм, при спазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ЗЗП. Като е достигнал да обратния правен извод, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Предвид това, че спорът е изяснен от фактическа страна, касационната инстанция на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да постанови нов съдебен акт, с който да отхвърли жалбата на "Лидл България ЕООД енд ко" КД, ЕИК 131071587, с. Равно поле срещу заповед № 115/19.02.2018 година на председателя на Комисията за защита на потребителите. Предвид изхода на спора, на ответника се дължат разноски в размер на 200 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК настоящият състав на седмо отделение на Върховния административен съд